На 15 юни 2016 година в Националния дворец на културата в София се проведе дискусия, озаглавена „Инвестираме отрано: Укрепване на системите за ранно детско развитие в България“, организирана от Световната банка и Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Целта на събитието бе да обсъди опита на България от прилагането на проекта за Социално включване, подкрепен от Световната банка, на стойност приблизително 62 милиона лева, както и оценката на проекта „Готови за училище“, подкрепен от Тръста за социална алтернатива и да насърчи дискусията за това как България може да увеличи и подобри образованието и грижите в ранна детска възраст и политиките и практиките в сферата на ранното детско развитие. Участници в събитието бяха представители на отговорните институции, местни власти, международни организации и граждански организации, работещи с деца и родители в България.
В своето обръщение по време на откриването заместник-министърът на труда и социалната политика Деница Сачева сподели, че инвестициите в пълноценното израстване на децата са най-важния приоритет на МТСП. Стремежът на Министерството е насочен към въвеждане на изцяло нов и интегриран подход в грижите за децата, насочен към превенция на рисковете още в ранна детска възраст, ранна интервенция, осигуряване на семейна или близка до семейната среда за всяко дете, включително и активна работа с разширеното семейство. Калин Каменов, кмет на Враца и представител на Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) призова за честен диалог за това кое е било полезно, кое не и как да продължим работата от тук нататък след приключване на проекта за социално включване. Той призова за обвързване на ранното детско развитие с качествена превенция и обвързването на социалните помощи с активна инвестиция в създаване на заетост и образование. Представителят на Световната банка за България припомни важността на инвестициите в ранно детско развитие като цитира данни, доказващи възвръщаемостта на инвестициите и попита присъстващите представители на отговорните институции какво трябва да се случи, за да достигне България целта от 95 % обхват – дали трябва да говорим само за обхват, или и за качество и как да бъдат достигнати родителите от малките населени места и уязвимите групи.
Програмата включваше презентации на проекта за социално включване и постигнатите резултати, оценката на проекта „Готови за училище“, извършена от Световна банка, представяния на Община Тунджа и Община Бургас, както и панелна дискусия с представители на МТСП, НСОРБ, УНИЦЕФ и фондация „Карин дом“.
Оценката на проекта „Готови за училище“, подкрепен от Тръста за социална алтернатива, показва, че отпадането на таксите за детска градина има ефект върху обхвата на децата, но не е отчетена промяна в когнитивното развитие на децата от детските градини по проекта и тези от контролната група. Донка Михайлова, кмет на гр. Троян, и представител на НСОРБ призова да се обединим около общи принципи и философия и да оставим общините да могат да решават според спецификата и местните нужди, защото, ако за едни общини премахването на таксите е реалистично и възможно, за други, то не е и там се работи за подкрепа на уязвими групи чрез по-широк обхват на преференциите. Беше повдигнат и въпросът дали това не трябва да е политика на правителството, като заместник-министър Сачева сподели, че комбинираното финансиране е по-реалистично и визията на Министерството е да се върви към разработване и приемане на многосекторна страгетия за ранно детско развитие, която да очертава съответните принципи, стандарти и крайни цели.
Звезделина Атанасова от „Карин дом“, организация член на Национална мрежа за децата, акцентира върху важността на услугите, изискванията за обученията и подкрепата към специалистите, работещи в тях и значението на семейно-ориентирания подход. Тя сподели, че организацията в момента развива нов модел на интервенция – семейно-медиирана подкрепа, при който родителите се обучават как да подкрепят своите деца, както и че Община Варна е първата община, делегирала финансиране за подкрепа на 40 деца, като част от услуги по ранна интервенция.
Вера Рангелова от УНИЦЕФ – България сподели за необходимостта от промяна на начина на мислене и разделяне на децата по възрастови групи, за които отговарят съответните министерства – например – от 0-3 години – Министерство на здравеопазването, от 3-7 години – Министерство на образованието, и нуждата от една всеобхватна визия, базирана на правата на децата и разбирането за ранното детско развитие като ключов период, от бремеността и раждането, до прехода към училището.
Г-жа Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“, също организация член на Мрежата за децата, отново акцентира върху необходимостта от връзка със семейната политика и семейно-ориентиран подход при разработването на стратегията и планирането на различни програми и услуги. На базата на опита на фондацията в разработването и прилагането на услуги за ранна интервенция, тя препоръча политиките да стъпват на данни и факти, като се помисли за конкретни механизми за обобщаване и регулярен анализ на количествени и качествени данни; създаване на палитра от холистични услуги в здравеопазването; либерализиране и промяна на преобладаващо медицинския модел на грижа в детските ясли, осмисляне на това до колко готова е образователната система да приеме различните деца и либерализиране на финансирането, като се помисли и за ролята на бизнеса и насърчаване на корпоративната социална отговорност.
Д-р Околийски, представител на СЗО за България, акцентира върху необходимостта от подобряване на координацията между различните заинтересовани страни и необходимостта от въвличане и лидерство на Министерство на здравеопазването в разработването на стратегията, за да се избегне рискът тя да бъде разглеждана като продукт на социалното министерство.
Снимка: freeimages.com
