Национална мрежа за децата ще говори за процеса по деинституционализация в България в рамките на Международния конгрес на децата и юношите (The International Congress of Children and Adolescents – ICCA). Георги Богданов ще представи данни за страната ни и предизвикателства в процеса в рамките на Кръгла маса “Деинституционализация на деца и младежи в Европа – състояние и предизвикателства пред системите за грижа в Литва, България и Финландия”. Сесията може да бъде проследена на живо през онлайн платформата на събитието, но достъпът е платен. Регистрация може да направите тук.
Международната конференция ICCA цели да насърчи открит диалог по проблемите на детството и юношеството като дава сцена на мултидисциплинарни перспективи и разнообразен опит в различни области, като педиатрия, психология, социология, образователни науки, социална работа, хранене, изкуства, право и спорт и др. Между 24-26 януари 2024 г. предстои 8-то издание на форума. Тази година основни теми ще бъдат новите социални проблеми в детството.
У нас процесът по деинституционализация през последните години е блокиран от продължаващото съществуване на последните четири големи институции за деца от стар тип, които така и не бяха закрити. Предвиденото за 2022 г. закриване на оставащите Домове за медико-социални грижи (ДМСГД) в Плевен, Варна, Стара Загора и Кърджали не се състоя.
Както обърнахме внимание и в Бележник 2023 – причината за това е забавяне в изграждането на необходимата инфраструктура – 20 Центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи и 6 Центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с високо-рисково поведение и потребност от специални здравни грижи. Така 209 деца у нас продължават да прекарват детството си в специализирани институции, като 82 от тях са над 3 години – трайно институционализирани с всички последствия от това.
Прави впечатление, че се поддържа баланс на напуснали (85) и новопостъпили (79) както общо, така и по институции, което показва стремеж за запазване на статуквото. В същото време огромен проблем продължава да бъде фактът, че в почти всяко пето приемно семейство няма настанени деца. Запазва се тенденцията за нарастване броя на прекратените осиновявания и връщане на децата в резидентна грижа. Липсва подкрепа за кандидат-осиновителите, както и не се изследва промяната в нагласите и мотивацията на бъдещите родители, което е в основата на успешното осиновяване.
