От Национална мрежа на децата даваме допълнителна гласност на призив, отправен от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), по повод начина на отразяване на трагедии с деца. Редица репортажи за насилие, тормоз, проблеми в семейството и др. биват отразявани без да бъде зачитана уязвимостта на децата. Напомняме, че в конфликт или трагедия засегнати са всички страни – потърпевши, извършители и свидетели. Не трябва да бъде нарушавано правото на всички засегнати да се справят със случилото се без да са обект на нездрав интерес и навлизане в личното пространство – действия, които биха усилили болката от преживяното.
Ето извадки от призива на АЕЖ, повод за който е отразяването на случая на смъртта на 13-годишен ученик от Пловдив.
—
Медиите трябва да подхождат много внимателно при трагедии с деца
Асоциацията на европейските журналисти обръща внимание на журналистите и медиите, че трябва да подхождат с голямо внимание, когато отразяват трагедии с деца.
Етичният кодекс на българските медии съдържа няколко разпоредби, насочени към отразяването на деца. Той забранява на медиите да се възползват от неопитността и доверчивостта на децата, а също така препоръчва да не се разкрива самоличността на децата, попаднали в беда, както и да не се интервюират деца без съгласието на възрастните, отговарящи за тях. Законът за закрила на детето забранява изрично сведения и данни за детето да се разгласяват без съгласието на възрастните, отговарящи за тях, а в случаите, когато е предприета мярка за закрила, е нужно и писменото становище на органа по закрила. Освен това Етичният кодекс на българските медии задължава медиите да избягват да разгласяват подробности за начина на извършване на самоубийства, за да се избегне подражание. Не на последно място, медиите са задължени да не засилват мъката на на хората, попаднали в беда.
За съжаление, при отразяването на случая на смъртта на 13-годишен ученик от Пловдив тези принципи не са спазени от някои медии. Журналисти интервюират съученици на починалото дете и публикуват пълните им имена. Не става ясно от кого и как са получили разрешение да направят това. Дори да получат възможност за достъп до училището, журналистите и техните редактори трябва да направят собствена преценка как действията им биха могли да се отразят на засегнатите и да положат всички усилия да ги защитят от евентуални последици в и без това ужасен момент. Необходимо е също така да се направи и разграничение между това кое е в обществен интерес и кое е интересно на обществото, както и да се избягва разгласяването на сведения, които попадат във втората категория. Всяко търсене на сензационност в такива случаи е неетично и засилва мъката на близките. Още по-опасно е, че невъздържаното отразяване на случаи на предполагаеми самоубийства може да доведе до подражание от други подрастващи в уязвима позиция.
Още по-недопустимо е поведението на учители и дори представител на РУО (Регионално управление на образованието), които са цитирани да правят предположения и спекулации по темата, без да е ясно дори каква е информационната стойност от подобни изказвания.
Препоръчваме на журналистите да се запознаят с Пътеводителя за етично отразяване на деца на УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти, както и с нашия Наръчник за отразяване на инциденти.
—-
Взимайки за препратка горното изложение на АЕЖ, напомняме, че подобен призив направиха и от Мрежата от организации за деца на Сърбия (Mreža organizacija za decu Srbije – MODS) по повод стрелбата в началното училище в Белград. А също и че наскоро публикувахме извадки от Закона за закрила на детето по повод случая в село Иван Вазово. Всеки гражданин има моралното право и задължение, ако стане свидетел на некоректно медийно отразяване на случаи, в които са намесени и деца, да сигнализира с цел на първо място да бъдат поставени интересите на децата и на второ – какво е интересно на публиката. Сред организациите, към които могат да бъдат подавани сигнали, са Асоциацията на европейските журналисти в България, Съветът за електронни медии, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО.