Национална мрежа за децата (НМД) изпрати становище относно изпълнението на Европейската гаранция за детето в България до Министерството на труда и социалната политика, Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за социалните права и уменията, качествените работни места и готовността и Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ (звеното, отговорно за ЕГД), както и до евродепутати, членове на европейската Парламентарна група за децата – неформално обединение на политици, поели ангажимент да подкрепят правата и благосъстоянието на децата чрез последователни политики и законодателни инициативи.
Документът е изготвен с участието на членове на постоянната работна група за координация и мониторинг на Плана за действие по Европейската гаранция за детето.
В становището отчитаме, че през последните години България е постигнала съществен институционален напредък в прилагането на Европейската гаранция за детето. Създадени са механизми за координация между институциите, приемат се оперативни планове, а темите за детската бедност, достъпа до услуги и подкрепата за уязвимите деца все по-видимо присъстват в публичните политики.
Наред с това обаче подчертаваме, че постигнатият напредък все още не води до достатъчно ясно измеримо подобрение в живота на децата, особено на тези, които живеят в бедност или са изложени на риск от социално изключване. България продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства – устойчиво високи нива на детска бедност, задълбочаващи се демографски проблеми, неравен достъп до услуги и липса на ключови стратегически документи в областта на детските политики като Национална стратегия за детето и Националната жилищна стратегия.
В становището обръщаме внимание на националния доклад за изпълнението на Европейската гаранция за детето за периода март 2024 г. – февруари 2026 г. Макар документът да представя значителен обем информация за реализирани дейности, програми и инвестиции, той не дава достатъчно убедителни доказателства за реалното въздействие на предприетите мерки върху живота на децата и семействата в риск.
Един от основните проблеми е липсата на ясно разграничение между мерките, реализирани по Европейската гаранция за детето, и останалите национални политики и програми. Това затруднява оценката доколко самата Гаранция допринася за намаляване на неравенствата, подобряване на достъпа до услуги и прекъсване на цикъла на междупоколенческа бедност.
Посочваме също, че в доклада преобладават количествени показатели – брой обхванати деца, реализирани дейности, обучени специалисти и разходвани средства, без достатъчен анализ дали тези инвестиции водят до реална и устойчива промяна за децата. Липсва и системна информация за неизпълнените мерки, причините за тяхното забавяне и доколко съществуващите услуги отговарят на реалните потребности на децата и семействата.
Специално внимание обръщаме на необходимостта от по-активно участие на представители на ромската общност в процесите на планиране, наблюдение и оценка на изпълнението на Гаранцията. Ромските деца са сред групите.
В становището отправяме препоръки за въвеждане на по-ясни резултатни индикатори, проследяване на неизпълнените дейности и причините за тяхното отлагане, по-добра координация между институциите и по-силен фокус върху реалния ефект от политиките върху живота на децата.
Въпреки постигнатия напредък, България се нуждае от по-дълбока структурна трансформация на политиките за детско благосъстояние. Европейската гаранция за детето има потенциал да бъде ефективен инструмент при условие, че се базира на ясно разработени индикатори в рамките на интегрирана, ориентирана към конкретни цели и координирана национална политика.
