През месец януари рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) и младежите от мрежа “Мегафон” работиха по темата “По какъв начин домашното насилие рефлектира върху децата в семейството?”
Допитахме се до 72 деца на възраст между 9 и 18 години, от които 27 момчета и 45 момичета.
„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода октомври 2019 – юни 2020г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите те определиха като важни за тях и които се заеха да проучат. Това изследване им помогна да определят какви въпроси да формулират, така че да разберат какво е мнението на деца и млади хора по темата.
В последното си проучване рапортьорите попитаха децата „какво означава домашно насилие?“. Близо 70% го определят като психическо и физическо насилие и дават множество примери за телесни наранявания и душевни травми. 30% от децата навлизат в конкретика спрямо кого се случва: между партньори и роднини, върху деца.
На въпрос „какво поражда домашното насилие?“ огромна част от анкетираните посочват примери, като според децата в основата на това явление са: неразбирателство в семейството (50%), употреба на психоактивни вещества (28%), ревност между партньорите (14%), финансови затруднения (13%), с по 7% са мнения, свързани с работни затруднения, психически проблеми, неразрешени конфликти в миналото, лошо възпитание и провкацията като спусък за насилствена реакция.
Рапортьорите попитаха също „какви могат да са последиците за децата жертви?“. Над 80% посочват ред психически аспекти: психологически травматизъм, възпроизвеждане на модела, липса на доверие, страх, спад в когнитивните функции, спад на успеха, тревожност, депресивни състояния, самонараняване, агресия, оставане на белег за цял живот. 25% дават примери за физическите аспекти: бой, синини, болки в тялото, физически травми, опасност за живота, смърт.
Впечатление прави, че децата виждат сходство между това да си потърпевш от домашно насилие и да си негов свидетел. На въпроса „какви могат да са последиците за децата – свидетели на домашно насилие?“ над 55% казват, че това би означавало да се възпроизведе същият модел в бъдеще. В над 55% от отговорите отново се разкриват множество психически последици, сходни с посочените по-горе.
А какво може да се предприеме в случай на домашно насилие? Над 60% посочват, че може да се сигнализира на компетентните служби (полиция, съд, социални служби, организации). Близо 30% дават като решение консултация с психолог, а над 20% – обръщане към приятели или близки. С по 7% са предложенията за изготвяне на план за действие, отделяне от насилника и намеса от страна на приятели.
Над 30% от децата смятат, че за да се предотврати домашното насилие, е важно разбирателството у дома. 17% коментират ползата на консултациите със специалист, а други 17% насочват към това да се сигнализира при данни за насилие. 10% споделят, че е необходима превенция чрез говорене по темата, а други 10% са на мнение, че насилието е феномен, който няма как да изчезне. 8% са на мнение, че са необходими по-сериозни законови мерки.
Рапортьорите попитаха „към кого могат да се обърнат децата в случай на домашно насилие?“. Над 60% посочват сигнализирането към институция (полиция, социални служби). Над 50% дават пример с човек, на когото имат доверие. Повече от половината от анкетираните отговарят, че трябва да се ползват консултации с психолог, училищен психолог или педагогически съветник. 26% смятат учителя за доверено лице, а за 25% изход са спешните телефони 112 и 116 111. 11% биха се обърнали към организация, която работи по случаи на насилие.
Вижте пълното проучване(DOCx, 131 KB)
Снимка: pixabay.com