„Деца изследователи“ е инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild, благодарение на която екипи от младежи изследват значими за общността им теми. За периода май–юни 2026 г. фокусът е върху безопасността. Те проведоха анкета, в която мнението си споделиха 50 младежи, като 60% от тях са между 14-16, а 40% – между 17-20 години. Въз основа на техните отговори представяме обобщено как изследваните младите хора гледат на безопасността в наши дни.
Попитахме кои места в техния град ги карат да се чувстват несигурно. Най-често срещаният отговор е изоставени сгради, следван от бедни квартали и училище.
“Изоставаните сгради, защото са необезопасени. Може да се срутят всеки момент”.
“Изоставените местности, защото там няма осветление и лесно можеш да станеш жертва на престъпление“.
Интересуваше ни и обратният въпрос, какво създава усещане за сигурност у младите хора, когато се прибират вкъщи вечер. Най-често срещаният отговор е свързан с осветление на улиците, следван от добра компания (родител, приятел, партньор).
„Чувствам се спокойна, когато знам, че мога да говоря с някого по телефона и да се разсейвам от обстановката, в която ми се налага да живея – липса на осветление, а понякога и на млади хора, които да се разхождат“.
Беше важно да разберем, в какви ситуации младежите, които участваха в анкетата, усещат, че вниманието им е отклонено. Най-често срещаният отговор е свързан със смях от връстници на улицата, както и с подозрителни пълнолетни лица. Друга често срещана асоциация е мисли, които ангажират съзнанието в дадения момент, както и мобилното устройство.
„Разсейвам се, когато подреждам задачите си наум. Сигурно в такъв момент мога лесно да стана жертва на грабеж“.
Помолихме младежите да разкажат за случай, в който им се е наложило да променят маршрута си, вследствие на усещане за опасност. Най-често срещаният отговор е наличие на младежки банди на улицата, следван от ситуации, в които младият човек има усещане за преследване.
“Сравнително често ми се случва, особено като минавам покрай „локални“ и по-съмнителни на външен вид и по поведение личности”.
“Случва се понякога хора да говорят силно или да крещят сами на себе си. В такива случаи просто преминавам на отсрещната улица и избягвам да ги гледам”.
Попитахме изследваните лица какви, според тях, промени трябва да се реализират, за да се чувстват в безопасност в района, в който живеят. Най-често срещаният отговор е по-добро улично осветление, както и по-голям брой осветителни тела, следвани от наличие на патрулни коли, към които децата и младите хора да адресират притесненията си при нужда. Последните създават и усещане за сигурност и могат да възпрат противообществени прояви на време, смятат младежите.
“Според мен самите ние трябва да променим себе си, както и поведението си на улицата, което е най-трудното“.
Статията написа екип на програма „Деца изследователи“
