Национална мрежа за децата изпрати позиция до Калина Константинова, заместник министър-председател и ръководител на оперативната координационна група, Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика, Елеонора Лилова, председател на държавната агенция за закрила на детето, и Жулиета Върлякова, заместник-министър на труда и социалната политика, относно необходимостта от спешни мерки от страна на МТСП в подкрепа на бременните жени и малките деца, бежанци от Украйна.
Национална мрежа за децата продължава да следи активно ситуацията с децата и семействата, идващи от Украйна. Организациите членове на Мрежата и доброволци помагат от самото начало на кризата на украинските бежанци на терен. Бихме искали да обърнем внимание върху няколко спешни въпроса, свързани със социалната подкрепа на най-уязвимите деца и родители, идващи от Украйна – бременни, майки на деца до 1 година и децата със специални потребности.
Немалка част от търсещите закрила в България са бременни жени и родители на малки деца до 1 година. Те имат нужда от специфична подкрепа, включително женски и детски консултации, социални услуги и социално подпомагане. Макар да бяха направени съществени усилия в посока на гарантирането на достъпа им до здравна грижа и се надяваме в максимално кратък срок бременните и децата да имат реален достъп до консултации и грижа, налице остава проблемът със социалното подпомагане и подкрепа. Бременните и майките от Украйна нямат право на социално подпомагане и остават извън обхвата както на еднократните помощи при бременност и раждане на дете (чл.2, ал.2 от ЗСП), така и на месечните помощи за отглеждане на дете (чл.2, ал.3 от ЗСП). Нещо повече, сега съществуващата помощ от 375 лв. на възрастен от семейство на практика не обхваща най-уязвимите групи, включително бременни под 18 години, какъвто случай има към момента във Варна.
Вторият проблем, който установяват доброволците и гражданските организации, работещи на терен, е свързан с достъпа на децата и особено на децата със специални потребности до интегрирани и социални услуги и други възможности за подкрепа като личните асистенти. Фактът, че украинските родители не познават и не биват насочвани към системата за социална подкрепа в България, оставя децата без достъп до социална, психологическа и терапевтична подкрепа.
Не на последно място, обръщаме внимание върху бавния темп на обработване на заявленията за еднократна финансова помощ. Списъкът на ДСП Поморие наброява около 3000 подадени заявления, а по данни от бежанци от Украйна, списъкът в Несебър е с над 9000 . В същото време, практиката показва, че се обработват около 60 заявления на ден. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че не е предвидена възможност хората, настанени на територията на една дирекция, да могат да подават заявления в друга. Хората споделят с тревога, че тяхното настаняване в хотелите е до 30 май 2022 г. и в този смисъл за тях е много важно да получат средства, които да ги подкрепят в по-нататъшното уреждането на престоя им в страната.
В този контекст, конкретните мерки, които предлагаме да бъдат предприети за адресирането на гореописаните проблеми, включват:
• Да бъде въведена възможност за интервюиране и социална оценка на потребностите на децата и семействата, която да позволи идентифицирането и насочването на най-уязвимите към социални услуги. Най-лесно е това да се случи още докато големи групи са настанени заедно в хотелите. Тази оценка ще позволи и по-внимателното планиране при настаняване на семейства с деца, нуждаещи се от специални грижи. При сега съществуващият недостиг на работещи в ОЗД и високата им натовареност и бавната реакция на системата, възможно решение е да се даде възможност първоначалната оценка да бъде правена от доставчиците на социални услуги, които заявят готовност за това, като се осигури необходимата подкрепа за целта;
• Осигуряване на подходящи нива на достъп до информацията от оценката от страна на различните отговорни институции при вземане на решения и насочване на семейството към настаняване, социални услуги и др;
• Да бъдат направени необходимите нормативни изменения, за да се осигури подпомагане по реда на ЗСП или еквивалентно такова, приоритетно за бременните жени и майките на деца до 1 година;
• Да бъдат предприети мерки за ускоряване на темпа на обработване на заявленията и/или гъвкавост по отношение на териториалното разпределение на приема на заявления, които да осигурят навременното предоставяне на еднократната помощ от 375 лв.
Още веднъж настояваме за това да:
• се подсили капацитета на системата за закрила на детето в местата с най-голямо съсредоточаване на бежанци, така че да може да изпълнява ролята си да оценява, насочва и подкрепя най-уязвимите;
• се осигури психологическа и терапевтична помощ и работа с децата за преодоляване на травмите от войната и загубата, включително през социалните услуги. Възможността за ползване на услуги в общността от страна на пристигащите деца и техните семейства изисква информиране и насочване, но и готовност за допълнителна подкрепа към социалните услуги в случай, че потребностите надвишат техния капацитет;
• се използва съществуващия ресурс на приемната грижа като се направи преглед на профилите на приемните семейства без настанени деца, които към момента са над 450 за цялата страна. Да се направи поддържащо обучение за работа с непридружени деца бежанци и профилите на приемните родители да се актуализират, за да осигурят възможност за настаняване. Макар да получихме многократни уверения, че деца няма да бъдат настанявани в резидентни услуги, указанията на МТСП допускат настаняване на непридружени деца в резидентни услуги „в краен случай“. Практиката до момента показва, че допускането на възможността на практика я прави чест избор поради претовареността и ниския капацитет на отделите за закрила на детето;
• се осигури супервизия и психологическа подкрепа за работещите в системата, работещите в социалните услуги и приемните родители, за избягване на синдрома „прегаряне“ и вторична травма. Възможни решения са създаване на национален телефон за подкрепа и създаване на мобилна група от психолози. За целта може да бъде използван и експертният ресурс на гражданските организации, включително вече договорени международни обучения.
Подчертаваме още веднъж необходимостта от спешни мерки с оглед на факта, че огромната част от бежанците продължават да намират подкрепа от гражданските организации и доброволческите групи, които са на предела на силите си и ресурсите си.
Снимка: pixabay.com
