Интервю с д-р Виолета Стратиева, акушер-гинеколог
Д-р Стратиева от години остава неясен броят на децата, които се раждат у нас с вродени аномалии.Други данни пък сочат, че само една трета от бременните преминават през скрининг за генетични и хромозомни аномалии. Коя е причината?
В България все още няма достоверна статистика за това точно колко жени си правят скрининг. Предполага се, че към момента това са около 40%-50% от тях. Една от основните причини да са такива цифрите е малкият брой добре обучени специалисти, които разполагат с необходимата апаратура и специализация да извършат скрининга. От друга страна е проблемът – информация, разгледан в два аспекта: първо липсата на достатъчно качествена и достъпна информация за всички жени, като тук визирам най-вече тези от малките населени места, а от друга страна – морето от информация в интернет, в която бременните се изгубват и не успяват да отсеят от нея най – важното и необходимото за тях и индивидуално им състояние.
Феталната ехография, разбира се е една много специфична област, достатъчно на брой ли са специалистите, които владеят метода у нас? И, което е не по-малко важно – навреме ли се насочват към тях бъдещите майки?
Феталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. Чрез този преглед се оценяват различни ехографски маркери, които пък ни позволяват да оценим анатомията на плода, да се изключат или установят аномалии, които се проявяват в по-късните срокове от бременността. Прави се и оценка на размерите и растежа на плода, плацентата, пъпната връв и околоплодните води, маточната шийка, кръвотока в различните съдове на бебето. Както вече споменах, за съжаление, в България все още няма достатъчен брой специалисти, които да извършат този ултразвуков скрининг. Първо, защото това е все още една иновативна медицинска специалност и второ, защото е необходимо тези специалисти да бъдат сертифицирани на европейско ниво. Все пак ние направихме първата крачка и вече имаме медицински центрове, в които се извършват такъв тип прегледи, както и добре обучени фетални специалисти, които да следват точно зададен протокол на работа. Част от тях се обучаваме във Великобритания в школата по фетална медицина на най-известния в научните медицински среди проф. Кипрос Николаидис и практикуваме по негов модел тук в България.
Вие самата сте застъпник на тезата, че през последните години пренаталният скрининг се измества от края на бременността към нейното начало. В каква степен тази тенденция е валидна и за нашата страна?
Логично е пренаталният скрининг да се измества от края на бременността към нейното начало, т.е. да се върви в посока напред, а не отзад напред. Ние сме свикнали да гасим пожари, а понякога се оказва, че всичко е изгоряло. Редно е да работим върху превенцията, а това е възможно само и единствено, ако проследяваме бременността от самото й начало. Професор Кипрос Николаидис, който споменах, предлага нов модел на грижи за бременната, като обръща конвенционалната пирамида на пренаталните грижи. Този модел показва, че днес е възможно да се направи оценка на риска за усложнения по време на бременността, засягащи майката и бебето. Така например повечето големи анеуплоидии вече могат да бъдат идентифицирани в 11-13 гестационна седмица с комбинация от майчини демографски характеристики, включително медицинска и акушерска история, ултразвукови констатации – индекс на маточна артерия (pulsatility index PI), средно артериално налягане (MAP) и биохимични тестове на кръвта на майката като плазма-протеин (PAPP-A), плацентен растежен фактор (PLGF) и разтворима тирозин киназа (soluble fms-like tyrosine kinase-1: sFlt-1). Майчините демографски характеристики се изчисляват чрез сложен комбиниран алгоритъм, получен чрез мултивариантен анализ. При този подход за скрининг се дава израз в коефициенти на риска от възникване на усложнения в ранна или късна бременност. Или, в нашите среди вече говорим за „модела на обърнатата пирамида”. Това означава, че при грижите за бременните по стария конвенционален модел, следван от 80 години, акцентът се поставяше върху последните седмици за бременността, основата на пирамидата „стъпваше” върху третия триместър. Сега пренаталната грижа е изместена, нейният старт е още около 11-13-та седмица и този модел се нарича „обърнат конвенционален подход”. Чрез него може да се предвиди и планува предстоящия изход на беременността. Това е подход, който е валиден и за България, просто е въпрос на време да бъде имплементиран на широко ниво. Пирамидата, преведено на по-прост език включва индивидуално изчислен риск за усложнения на бременността, преизчисляване на риска и изграждане на план за родоразрешение.
В професионалната общност сте известна с интереса си към проблема „прееклампсия“, Ваша е идеята за скринигов модел за това състояние. Какво включва той?
Част от отговора ми се крие и в предходния въпрос. Скрининговият модел е разделен на три етапа, които включват проследяване на бременността в първи, втори и трети гестационен триместър.
Ще стъпя на обърнатата пирамида и ще започна с изследванията, които са в 11-13 седмица. В този срок е първият скрининг, който се състои от две части: първата е ранна фетална морфология, а втората стъпва на количественото определяне на две вещества в кръвта на бременната – бета-фракция на човешкия хорионгонадотропен хормон (ЧХГ) и т. нар. плазмен плацентарен протеин (PAPP-A). Като допълнение могат да се изследват плацентен растежен фактор (PLGF) и разтворима тирозинкиназа (soluble fms-like tyrosine kinase-1: sFlt-1), които са основни показатели за риска от прееклампсия.
При ранната фетална морфология се изследват всички органи и системи на плода – мозък, сърце, бъбреци, крайници, както и плодните придатъци – плацента и пъпна връв. На този обстоен ултразуков преглед, се обръща особено внимание на няколко основни маркера на бебето – нухална транслуенция (шийна гънка), налична или липса на носна кост и измерване на лицев ъгъл, проследява се и кръвотока в „ductus venosus“ – малък кръвоносен съд, който свързва пъпната вена с долната празна вена на плода и доставя кислород в мозъка и сърцето на плода. При този преглед е необходимо да се измери съпротивлението на кръвотока в маточните артерии (pulsatility index PI), за да се проследи дали плода се храни и дали до него достига необходимото количество кислород.Така в комбинация с всички тези показатели – ултразвукови констатации, кръвни тестове и индивидуални майчини характеристики може да бъде направена прогноза за риска от ранна или късна прееклампсия.
Във втория триместър се преизчислява рискът за прееклампсия на базата на повторен ултразвуков фетален преглед и измерване на кръвотока в утерийните артерии.
На ултразвуковия преглед в трети триместър може да се проследи развитието на плода и състоянието на майката и да се направи план за родоразрешение.
В обобщение – какво трябва да се промени у нас, за да имаме по-ефективна система на майчино и детско здравеопазване?
В отговор на въпроса ви ще споделя мението на нашите американски колеги. Те не познават и нямат информация за български изследователи или клиницисти в тази област и ни препоръчват да направим Консултативен съвет, който да обедини най-добрите специалисти в България. Тяхна задача ще бъде да правят проучвания и да бъдат застъпници на тази кауза.
Източник: zdrave.net
Снимка: pixabay.com
