В момента Недко е на 20 години. Свири на китара, барабани, пиано и бас. Пее, записва и миксира песни. Занимава се с бокс и футбол. Изучава „Строителство на сгради и съоръжения” в УАСГ. През тази година става съавтор на научен труд по нанотехнологии. Опитът му като доброволец до момента включва: обучаване на връстници по теми, свързани с контрацепция, рисково поведение и безопасен секс и участие в международни форуми и работни срещи, свърани със СРЗП. Освен това е бил младежки представител на UNICEF по време на обучение и конференция в Истанбул, представител на Българската асоциация за семейно планиране (БАСП) на парламентарна конференция в Букурещ, на обучение в Никозия за интерактивно представяне на информация и изнасяне на лекции.
Доброволец на Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) от 2011 г.
Ето какво казва самият Недко:
Трудно е в няколко думи да очертая промяната, която ми носи доброволчеството. Като цяло мисля, че ми помага да съм по-толерантен към другите и разбиращ по-добре света около мен. Изграждам ценни социални умения. Участвам редовно в кампании, изнасям беседи с ученици и мога да кажа, че работа на терен е тази, която ми носи по-голямо удовлетворение. Много по-голямо, отколкото да кажем участието в конференция или някакъв форум. Непосредствените срещи с хората, с въпросите им, с проблемите и случаите, които споделят и за които се опитваме заедно да търсим решение – всичко това ме обогатява неимоверно.
За да съм успешен сред тях – трябва да съм гъвкав, да се опитвам да видя техните ситуации през техните очи, а това е умение, което се изгражда с времето, развива те като личност. Трябва да умееш да спечелиш доверието на тези, с които работиш, за да им дадеш неусетно знания, които са полезни за тях. Това от една страна е лесно поради това, че съм на близка до тяхната възраст (най-често работя с тийнейджъри), но от друга страна е трудно, защото много често изисква да се съобразяваш с много и различни типове хора. Почти във всяка група ученици се намира по някой, който се опитва да се прави на интересен пред всички, да привлича вниманието, дори да пречи самоцелно… Това ме провокира да търся бързо подходящо решение, за да задържа вниманието на групата. Понякога успявам, но в някои случаи – не. И тогава след срещата, като остана сам – си мисля: какво и как мога да направя следващия път, когато имам такъв случай, за да се справя по-успешно. И този самоанализ ми е много ценен.
Веднъж по време на една кампания в Плевен по здравно образование и безопасен секс ми се случи да ме гони един дядо, за да иска кондоми, заканвайки се на чакащата го у дома баба. И това е комичната страна. Случва се, обаче, за жалост по-често, тийнеджъри да ме питат: „Тва за кво ми е?!?!?!” (за кондомите) или притеснителното: „Ама ние такова не ползваме”… И това е много жалко. Момчетата и момичетата много често не знаят защо е нужно да се предпазват от половопредавани инфекции, не знаят за късните последствия от чести или нелекувани инфекции; не им хрумва, че ако днес имат безотговорно сексуално поведение, утре когато поискат да имат деца, това може да е невъзможно. И че има връзка между тези неща.
Като цяло силно впечатление винаги ми оставят хора, които са позитивни, слънчеви … без значение в каква ситуация се намираме. Именно като доброволец срещам много такива. Самият аз смятам, че съм позитивен. Доброволчеството засилва у мен желанието да съм добър, да помагам на хората. Много често на сесии, кампании и обучения се забавлявам искрено, а това само по себе си е чудесно!
Имам много интереси и се опитвам да се развивам. Мисля си, че на хората не са им нужни много материални неща, за да са добре. За жалост малко от тях осъзнават това.
Да помагаш на хората е голямо щастие, надявам се някой ден да мога да го правя в голям мащаб.
Любими мои изречения са надписите при Делфийския оракул: „Познай себе си”, „Нищо в излишък” и „Не гарантирай за друг, освен за себе си”. Бих искал да кажа на всички, които четат този текст, всеки ден да намират време и начин да се радват на живота.
