Преди известно време бях участник в европейска образователна конференция в Брюксел, където бяха изброени знанията и уменията, които се отчитат като ключови не само за Европа, а и за света до 2030 г. Трите академични области за развитие, поставени като образователни цели на десетилетието, са ефективна комуникация, екипна работа и многоезичност; технологични/дигитални умения; професионалните умения в различни направления. Какво всъщност означава всичко това и какво на практика се очаква да развиват съвременните деца?
Ефективната комуникация, за която говорим, но често не разбираме
Някои хора откриват в словосъчетанието нуждата от позитивно приемане на противоположните гледни точки и умението за избягване на конфликти в процеса на комуникация. Други го охарактеризират като таланта да прокараме собствените си убеждения и цели в относително гостоприемна среда. Трети разбират под „ефективна комуникация“ доброто ораторство и успешното сценично представяне. Всъщност ефективната комуникация представлява дебат, ориентиран към нуждите на ситуацията, и е съвкупност от всички тези представи. Уменията да работим добре в екип, в който да отстояваме аргументирано и уважително гледната си точка, да изслушваме и да приемаме с позитивизъм различните мнения и да установяваме дългосрочни взаимоотношения посредством комуникацията, са особено важни. Не на последно място натежават и познанията по чужди езици. Добре е младите хора да умеят да се изразяват правилно граматически, с богата лексика, с нужния етикет в общуването и е необходимо това да се упражнява още в началното училище. Глобализацията и мултикултурализмът водят към нуждата от изучаването на повече езици и към широкообхватно мислене и възприемане на различията между културите. Това предполага използването и на други езици освен английски на ниво, от което може да бъде оценена високо интелигентността, компетентността и всички умения на съвременния човек.
Дигиталните и технологичните познания в крайности
Те също са изключително необходими за бъдещата реализация на децата. Тяхната подготовка често рязко се отклонява в двете крайности. Понякога родителите смятат, че децата им са достатъчно дигитално и технологично грамотни без допълнителни усилия в тази област, защото ги виждат непрестанно да приплъзват пръст по екраните на устройствата си. За съжаление обаче днес това е крайно недостатъчно. Познатите ни от миналото професии вече функционират по различен начин, включвайки нови технологични решения и посоки на мислене.
От друга страна постоянно чуваме за нуждата от развиване на аналитично, конструктивно и критично мислене, което кара родителите да отиват в другата крайност, прибягвайки до възлагането на големи обеми със „сухо“ знание по математика и програмиране. А това води до напредване в избраното предметно направление и до машинизиране на изучените операции, но не непременно до активизирането на интереса на обучаващите се и до развиване на креативно мислене и умения за самостоятелно решаване на проблеми. Този подход всъщност не вдъхновява учениците да създават, надграждат и творят по собствен начин в науката, а по-скоро ги прави апатични,
демотивирани и с усещането, че вършат всичко това заради възрастните. Не бива да забравяме, че вдъхновението ще направи децата ни едновременно успешни и щастливи и когато поставяме фокус само на едно знание, ние не само им ограничаваме достъпа до останалите ключови за тяхното развитие области на познанието, но им отнемаме и способността да виждат и осъзнават ползите от знанията.
Професионалните умения и степента, в която са застъпени в образованието
Как и какво да учат младите хора, за да бъдат подготвени за професиите на бъдещето, е въпрос, който все по-често ни вълнува. Наблюдаваме постепенното отстъпване на някои работни позиции от пазара на труда и устойчивото установяване и търсене на висококвалифицирани специалисти във всички области. Тази тенденция ще се утвърждава, а нуждата от нови решения на пазара ще стимулира вдъхновените във всяко едно тематично направление предприемачи. Предстои зараждането на нови професии, също така изчезването и трансформацията на други заради технологичния напредък и новите световни проблеми, изискващи различен подход за решение. Световните университети вече откликват с нови специалности като „Биокомпютърно инженерство“, „Компютърна геномика“, „Компютърна математика“, „Телемедицина и електронен здравен мениджмънт“, „Дигитално предприемачество и бизнес“, „Дигитален дизайн и иновации“. Това далеч не означава, че е нужно всички да бъдат програмисти.
Ще има голяма нужда от професионалисти, които се занимават с човешките емоции, познават „меките“ умения и имат задълбочени познания за психичното здраве. Това е предпоставка новите участници на трудовия пазар да бъдат висококвалифицирани специалисти с технологични и организационни умения. В наши дни има риск млад човек, който е специалист само в една област, да не бъде приет като експерт, а по-скоро като тесногръд човек. Новото време очаква практически и емоционално подготвени хора за учене през целия живот, които да притежават позитивно отношение към бързо променящата се среда. Бъдещето принадлежи на адаптивните специалисти във всички области, които приемат трудностите и трансформациите от всякакво естество като предизвикателство, а не като възникнали проблеми. Лидерските качества, инициативността, предприемаческите и организационните умения ще бъдат все по-необходими и експертите във всички области ще е нужно да ги добавят към основните си квалификации. Хората, които притежават способността да излизат с решения при възникване на непредвидени ситуации и да организират работни екипи в дейности и процеси, ще бъдат предпочитани кадри за всяка организация. Отлично усвоените природни науки, изкуства, бизнес или социални науки ще бъдат от висока необходимост, но в никакъв случай няма да са достатъчни сами по себе си.
Откъде да започнат децата?
В последните години все по-популярно е STE(A)M обучението (science, technology, engineering, arts, mathematics). То се различава от самостоятелното изучаване на физика, математика, програмиране, инженерство или изобразително изкуство като отделни предмети или като отделни урочни единици. Какво прави STE(A)M обучението успешно: голямото количество материал, който е нужно да знаят и помнят обучаващите се; мотивацията и ангажираността на учениците и студентите към теоретичното знание и практическата му употреба; интегрирането на научните направления, към които се развива трудовият пазар. Нуждата от още ключови и съвременни умения като ефективната комуникация с владеене на чужди езици и т.нар. умения на 21. век доведоха до цялостното решение, наречено STEALM обучение (science, technology, engineering, arts, languages, mathematics). Този подход дава възможност за преподаване и учене на науки, технологии, чужди езици и съвременни човешки умения в комплекс. Бързият напредък, практическата насоченост в дейностите и холистичният характер на обучението са само част от ползите, които формират висока мотивация и удовлетвореност от постигнатите резултати в учениците независимо от възрастта им. Като основател на STEALM Academy се гордея, че именно от България успяхме да дадем решение на един от важните образователни казуси. Така знанията и уменията за успешно бъдеще станаха първо достъпни у нас, а след това и по света. Все повече родители, ученици и студенти, специалисти в различни области, учебни институции, корпоративни и неправителствени организации с напредничаво мислене припознават нуждите от подобно обучение. Знаем, че доброто образование е в основата на всеки личен и обществен успех. За да бъдем щастливи, с висока оценка за способностите си, създавайки проспериращо общество, е нужно да не разчитаме само на конвенционалните образователни методики, а да се обърнем към образователните решения, разработени в крак с времето, в което живеем.
***
Д-р Марияна Филипова се занимава с иновативни образователни решения и е основател на STEALM Academy. Нейната STEALM иновация -последна версия на STEM и STEAM обучението, я отличава в „Жените в технологиите на Европа“ през 2018 г. в раздел „Иновации и технологии, които променят бъдещето на човечеството“. Марияна е носител на почетното отличие „Неофит Рилски“ за цялостен принос в системата на образованието и има специална награда за издигане на престижа на българското образование. През 2019 г. е говорител на Световния ден на образованието в Китай, а през 2020 г. представя България на Европейската конференция за младежко обучение и развитие в Австрия. Тя е лектор на конференцията за Глобално образование по темата „Дигитално компетентни и глобално конкурентни“.
Източник: сп. Мениджър
Снимка:pixabay.com
