Не на насилието!
Фондация П.У.Л.С., Алианс за защита от насилие основано на пола и Национална мрежа за децата настояват за по-ефективни и работещи мерки за защита на жервтите на домашно насилие
За стотици жени в България домашното насилие е ежедневие. По данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) близо 1 млн. от общо 3,78 млн. българки са пострадали. По статистически данни на Фондация П.У.Л.С. от 2014 г. към програмите на организацията са се обърнали 741 клиенти, от койито 696 от тях са жени и деца.
Конкретен повод за проведената пресконференция днес е поредният тежък случай на майка и дете жертви на насилие, на които професионалистите от Фондация П.У.Л.С. правят всички възможно да помогнат. В своите усилия те за пореден път установяват, че координационния механзъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие не работи ефективно.
Съгласно механизма, в случай, че сигнал за насилие е приет от някой от органите за закрила Дирекция „Социално подпомагане“/Отдел за закрила на детето, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс.
Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Той се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарен екип, който трябва да изработи план за действие.
Анализите на ДАЗД и АСП относно прилагането на Координационния механизъм показват, че само при приблизително една трета от случаите на насилие над деца е бил свикан координационният мултидисциплинарен екип.
При конкретния поставен случай, касаещ жена, страдаща години наред от психическо , физическо и сексуално насилие, на което в позицията на свидетел е бил невръстния й син отново се случва така, че институциите трудно организират и задействат организацията по извеждане на детето. Техническото занание за това, че жената и детето са в ограничителен режим от биологичния баща не носи необходимата убеденост за това, че те са в конкретна заплаха. Прализиращия страх в пострадалата жена не й позволява тя да каже истината и да потърси конкретна помощ, очаква, че предварителната договорка със служителите за „парола” ще свърши необходимата работа. Тези думи обаче трудно се разпознават и на базата на наложената нагласа в обществото, че „жервата избира”.
„Време е да се постави основен акцент върху преследването след наложена ограничителна заповед по Закона за домашно насилие! Време всеки един казус да бъде разглеждан индивидуално и да се прави индивидуален план на организация! Време е да се спре да се търси отговорност само от страна на пострадалите родители, които в повечето на случай подкрепят решението на детето да не осъществява контакти с родителя, упражнил насилие! Време не само да се слуша, но и да се “чува ” детето!“, каза Екатерина Велева, председател на Фондация П.У.Л.С.
От години Алианс за защита срещу домашното насилие настоява за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи, близки и роднини. Жертвите на домашно насилие в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по застрашени от последващи посегатлества с извършителя именно поради близостта си. Организациите членове на Алианса настояват България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, приета през 2011 г.
„С присъединяването на страната ни към Истанбулската конвенция ще бъде запълнена сериозна празнота в законодателството и практиката при осигуряване на защита и превенция от насилие, в т.ч. и домашно насилие. Фокусът на Конвенцията е върху насилието срещу жените като насилие, основано на пола и неговите връзки с неравенството между половете, но в същото време тя не поставя ограничения, а обхваща и деца и възрастни хора, жертви на домашно насилие. Конвенцията изисква държавите да осигуряват подкрепа и на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие.“, настоя Илияна Стойчева, изпълнителен директор на Алианс за защита от насилие основано на пола и член на УС на Фондация „Български център за джендър изследвания”.
Регулярният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ показва, че случаите на насилие не намаляват и за последните 5 години техния брой варира 2 и 3 хиляди годишно.
„Не можем да помогнем на някого да „израсне и да се превърне в независим, уверен и щастлив човек“, ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ! Редица изследвания показват негативния ефект от насилието върху развитието на децата. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано в никаква форма. Ето защо, Национална мрежа за децата се застъпва за възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толератност към насилието“, каза Дани Колева, програмен директор в Национална мрежа за децата.
Орагнизаторите на пресконференцията настояха Координационният механизъм да бъде доразвит и да се прилага към случаите на извършено престъпление над дете или насилие, което го поставя в позицията на участник в правни процедури. Това ще допринесе за по-голяма и категорична защита на правата и интересите на децата и намаляване на риска от вторична виктимизация.
Становище на Национална мрежа за децата (DOCX, 26 KB)
Данни на Фондация П.У.Л.С. (DOCX, 116 KB)
Прeпоръки на Алианса за промени в НК (DOC, 51, 5 KB)
Писмо на Алианса до НС и МС за ратифициране на Истанбулската конвенция (DOCX, 1,54 MB)