С проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, разговаря Ярослава Прохазкова
– Проф. Игнатов, последно: след 1 или 2 години 5-годишните задължително ще тръгват на забавачка?
– Окончателно разпоредбата ще влезе в сила от 2012 г. Дотогава няма да има глоби. Още от тази година започва в общините, които по решение на общинския съвет са го гласували и искат. Над 150 общини ще го въведат. Всъщност и сега над 80% от децата на 5 години ходят на градина. Увеличава се държавното задължение. От 1408 лв. стандартът за издръжка става 1626 лв. Държавата поема и безплатния превоз на децата. Представително изследване на НЦИОМ ни показа, че над 95% от българите вярват, че детето трябва да ходи на 5 години на детска градина. А 2/3 смятат, че това трябва да се случва още от 3-годишна възраст.
– Има ли интерес от страна на родителите към целодневното обучение на първокласниците?
– Да. Там, където има материална база и достатъчно педагози, ще стартира. Освен че ще се занимават с подготовката на уроците, ще има спорт, изкуства. Тези неща трябва да се върнат в живота на училището. Те възпитават душата.
– Прие ли се идеята за въвеждане на бележки за поведение?
– Засега има доста положително отношение. Имаме много предложения. Благодарение на тях проектът за закон вече стана 200 страници. Българската общественост смята, че трябва да има акцент върху поведението и възпитанието на децата. Педагогическото въздействие обаче в никакъв случай не трябва да се свежда до груби санкции. В една от днешните страни на ЕС учителят имаше право да бие с пръчка хората от моето поколение. Днес ние не можем да допуснем по никакъв начин да се накърняват правата на българските деца.
– Защо отменихте миниматурите след 5-и и 6-и клас?
– По-важно е да имаме показателите след завършването на етап. Няма смисъл цялата тази информация да се трупа в различни кабинети на министерството. Информацията трябва да води до действия, които да подобряват системата. Защото, когато трайно знаем какво се случва след 4-и клас, всичките кривици лесно могат да се оправят. Анализите трябва да влязат и в новия закон, който подготвяме. Иначе за какво пилеем средства и време, ако само отчитаме показатели. Това не е състезание.
– А кога ще е готов законът?
– Амбицията ни е до края на годината да влезе в парламента. Сега ни чакат много тежки месеци. Законът трябва да е рамката, в която ще се движи училищното образование. Затова искам текстът да е кратък и да дава възможност за по-свободно движение. Промените в живота следват една след друга и ако се опитаме да опишем всичко, никога няма да опишем нищо.
– Как издържахте теста с теста след 7-и клас?
– Мисля, че на този етап доста успешно. И следващата година изпитът ще бъде организиран така. Това, което трябва да направим, е децата да са малко по-разтоварени и с по-малко стрес. Искаме да поуспокоим системата.
– Сложи ли се край на частните уроци и зазубрянето на теми?
– Нашата система все още е организирана на базата на тази репродуктивност. Затова искаме да направим този закон, за да започнем да променяме системата. За да стане интерактивна. Най-после да се случи и в България така че ученикът сам да добива знания, а те са по-трайни. Борбата с частните уроци ще продължава много години. Моето лично мнение е, че няма нищо лошо, ако е свързано с езиково обучение или в областта на изкуствата. Другото напрежение трябва да го поеме училището.
– В кое училище щяхте да се запишете, ако бяхте седмокласник?
– На всяка цена щях да искам да вляза в Националната гимназия за древни езици и култура. Когато аз бях ученик, нямаше такава. И бих посъветвал всеки седмокласник да послуша желанието на сърцето си и да учи това, което го вълнува най-много.
– След изтичането на матурата по литература казахте, че ще промените изпита, ясно ли е вече какъв ще е догодина?
– Още на поправителната я променихме. На момента се генерираше 41-ият въпрос. Работим по това следващата година тестът да се генерира в момента на изпита по сегменти. Няма да има предварително зададени 3 или 4 теста. За 41-ия въпрос обсъждаме всичките автори да се превъртят през компютъра и на случаен принцип да се падне нещо. Законът ни задължава обаче децата със специални потребности да се явят на същия изпит. Сега търсим начин, вместо да се брайлира, да се диктува. Голямата крачка е да преминем към есе. Специалистите ми казаха да не избързваме, засега само единият от 40-те въпроса ще е елемент с есе – да изложат теза. И ще започнем подготовката за това как се пише есе от 5-и и 6-и клас, за да се промени цялата традиция.
Есето е по-добрият вариант, защото там е важно не какво си назубрил, а как мислиш. Това до известна степен също ще ограничи частните уроци.
– Увеличението на кандидатите за учителските места означава ли, че се е върнал респектът към професията?
– Респектът към професията се връща. Заплащането на труда е добро. Средната заплата е около 700 лв. Училището е сравнително стабилно място, което гарантира както развитие на личността, така и отговор на духовни изисквания. Човек има свободно време, което му дава възможност да чете и да се развива. Има много пишещи учители. XXI век е векът на идеите и духовността, затова мисля, че учителската професия ще е от най-авторитетните през следващите години.
– А с нещо материално ще зарадвате ли учителите?
– Добре се договорихме с нашите социални партньори, така че има много придобивки. Най-важното е, че има стабилност. Това не е работа, на която си нает почасово и всеки момент може да изгориш. Въпросът е, че конкуренцията стана много голяма. Някъде има по 40 и няколко кандидати за едно място. Най-радостното за мен е, че идват млади хора, пътували по “Еразмус”. Те имат друга визия за света, която ще споделят с учениците си.
– Какво суперново предстои?
– Според ЕС всяко дете има право да участва във вземането на решенията на възрастните, които се отнасят до него. “Национална мрежа за децата” – най-големите неправителствени организации, работещи в сферата на децата и семействата, искат да направят допитване най-вече до учениците какви искат да са санитарните възли и да се предприемат стъпки за оправянето им. Приели сме да е под патронажа на министерството. В закона за училищното образование ще има стандарти за материалната среда. Трябва да се знае към какво се стремим. На една среща ректорите се изсмяха, че ще говорим на такава тема. Но това е много важно. Не може да има висока духовност във вмирисана олющена среда. Във всяка тоалетна трябва да има помещение за жената, която чисти, трябва да има течен сапун и т.н. Бяхме в Силистра в едно помощно училище. Там работят всеотдайни жени, носят децата на ръце и какво… има нужник на двора. А едновременно с това пак на двора има фитнес. По документи имат всичко, а всъщност няма нищо. Не може да живееш в грозна среда и да създаваш красив свят.
– Дни преди началото на учебната година уволнихте заместник с ресор средно образование.
– Милка Коджабашиева постъпи съвсем достойно. Тя си подаде оставката. Тя гарантира и своето бъдеще, защото като политически отгорен човек ще има своето място в системата. Такива гафове постоянно стават. Престарали са се.
– Къде ще сте на първия учебен ден?
– В Първа английска гимназия, обещал съм го от миналата година. След това ще открием учебната година в българското училище в Солун. На следващия ден сме в пленарна зала за 5-годишните.
ВИЗИТКА
Роден на 6 август 1960 г. във Видин
Завършил египтология в Ленинградския държавен университет
През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет
Основател на египтологията в България
Специализирал в Оксфорд
Специалист по древноизточни езици
Доктор на историческите науки от юни 2009 г.
Заместник-министър на образованието от август 2009, а от 19 ноември е избран за министър
