Институтът за пазарна икономика (ИПИ) организира публична дискусия на тема „Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България.” Икономистите от ИПИ представиха детайлни доходни разпределения, чрез които очертаха кривата на бедността и нейните пречупвания спрямо образованието, икономическия статус и населеното място. Разказаха и за “кривата на щастието” спрямо доходите в населението.
Водещият мотив на авторите на анализа е да бъде представена една цялостна картина, която отразява доходите на всички български граждани. Според тях, тази крива позволява по-различен и дълбок поглед към бедността и неравенството, в това число изготвяне на профили на бедността и оценка на значимостта на отделни фактори спрямо риска от попадане в бедност. Пълният текст на доклада ще бъде достъпен на www.bednostbg.info.
Някои интересни данни, които бяха представени по време на дискусията, са, че заможните домакинства в страната генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните получават едва 7% от доходите в обществото. „Средната класа” генерира 53% от доходите. Според експертите от ИПИ, доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско както при бедните, така и при заможните. Образованието и заетостта са силно обвързани – в групата на бедните преобладават тези с основно или по-ниско образование и неработещите, т.е. хората без трудови доходи.
Един от изводите на икономистите от ИПИ е, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътя от ниското образование към безработицата и в крайна сметка към бедността.
Диляна Славкова от Национална мрежа за децата коментира, че в контекста на ситуацията в страната, където 45,2% деца (или 539,2 хиляди) са в риск от бедност или социално изключване, към усилията за осигуряване на образование и нови работни места трябва задължително да се инвестират и ресурси за подкрепа на родителите и семействата от страна на държавата. В момента липсват цялостни икономически решения отвъд социалното подпомагане, няма реално работещи мерки, насърчаващи раждаемостта и подпомагащи отглеждането на децата.
Едно от най-важните средства за борба с детската бедност е гарантирането на правото на детето на семейство, което може да се осъществи чрез разработването на самостоятелно обособена семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние (социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, закрила на детето и др.). Поради тази причина, Национална мрежа за децата се застъпва за поставяне на правата и най-добрия интерес на децата във фокуса на всички плащания, свързани с тях. Това означава осигуряване на адекватни и универсални услуги и надбавки за всички деца, както и за усилия за овластяване на родителите да постигат позитивна промяна сами, а не да бъдат наказвани финансово за това, че са родили повече от две деца или за това, че са бедни.
Снимка: photl.com