На 22 юни във Вилнюс, Литва, се проведе финална конференция по проект „Повишаване на капацитета на държавните и общински служители в сферата на деинституционализацията, базирано на добри практики от Норвегия”, изпълняван от литовската фондация Žiburio Fondas. Основна цел на конференцията бе да събере международния опит и добри практики, насоки и примери, които биха могли да допринесат за успешното продължаване на процеса на деинституционализация в Литва, където в институции все още живеят над 3000 деца. Основната работа на организаторите в страната е развитието на модерни услуги за подкрепа на приемни семейства и осиновители.
Диляна Славкова от Секретариата на Национална мрежа за децата представи опита на България в процеса от приемането на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” насам. Тя посочи неговите успехи, като например драстичното намаляване на броя деца, живеещи в институции, с 80% от 2009 г. насам, развиването на услуги в общността, включително приемната грижа, както и интегрирания подход при разходване на европейските фондове. В същото време разказа и за слабите места при изпълнение на Визията, които очертават необходимостта от повишаване на капацитета на системата за закрила, развиване на качествената приемна грижа, осигуряване на устойчивост на новоразкритите услуги и др.
Според позицията на Национална мрежа за децата, спешните действия, които биха могли да доведат до подобряване на процеса, са приемане на нов План за действие, фокусиран върху превенция, затваряне на оставащите институции и повишаване на капацитета на системата за закрила, подобряване на финансовото управление на процеса, промяна на негативните нагласи спрямо децата и родителите в риск, приемане на национална стратегия за ранно детско развитие, както и на Закон за детето и други.
Участие в срещата взеха представители на литовското социално министерство и на Министерството на образованието. Всички те подчертаха нуждата от развиване на нови услуги в общността, включително и такива за деца в конфликт със закона.
Шел Хог, представител на норвежката Lighthouse Foundation, разказа накратко за норвежкия опит в развиването на приемната грижа по иновативен начин. Интересно е, че в Норвегия деца под 13-годишна възраст се настаняват единствено в приемни семейства, а норвежките центрове от семеен тип са с капацитет от 3 места. В момента в Норвегия има около 1200 приемни семейства, 1000 от които са професионални.
Друго полезно включване беше от страна на Анди Билсън, професор по социална работа в Университета на Централен Ланкашир, Великобритания. В презентацията си той постави акцент върху партньорството на социалните служби с родителите и семействата в уязвимо положение. Според него, то трябва да се изразява не в поместването на случаите в конкретни категории, а в слушането и посрещането на техните нужди. Даде пример с Великобритания, където над 20% от всички деца до 5-годишна възраст са били насочвани към местните отдели „Закрила на детето”, което според него демонстрира неподходящ подход към родителите и семействата и недостатъчна работа с тях.
В конференцията се включиха и експерти от Естония, както и представители на организации на деца с увреждания от Литва.
