На 11 ноември се проведе конференция на тема „Помирителното правосъдие в България – ролята на общността във възстановяването на всички засегнати от престъпления и лишаването от свобода,“ органзиирана от ДРОПЛС – общност за помирително правосъдие. Дружеството работи за намаляване жертвите на престъпленията чрез изграждане на общество на помирението, в което е възможно възстановяването на личността на всички въвлечени и засегнати от правонарушения.
По време на конференцията бяха разгледани редица теми, свързани с възстановителното правосъдие, като неговите основни принципи и ролята на общността във възстановителния процес и различни модели на включването ѝ.
Основният панел беше посветен на практическите проявления на възстановителното правосъдие в България. Милена Гунчева, председател на Центъра за спогодби и медиация, обясни на аудиторията каква е разликата между медиация и възстановително правосъдие като наблегна, че първият метод се прилага при все още неразрешени отношения и нагласи между жертвата и извършителя.
В конференцията взе участие и Мария Петкова, директор на Фондация „Лале,“ която говори за възстановителното правосъдие в работата с деца и семейства и по-специално за въвеждането на фамилна групова конференция (ФГК) в различни региони на страната. Според нея, принципът, който стои зад ФГК, е същият, който стои и зад възстановителното правосъдие. Дефиницията на ФГК, която тя представи, е, че това е начин за намиране на решение на различни проблеми, при който деца, родители, членове на разширеното семейство, приятели и съседи се събират, за да изработят план за действие. Според нея, ФГК представлява едновременно право и възможност за децата и семействата; модел за участие на децата и младежите и практически ролеви модел за вземане на решение за деца и млади хора.
Освен това, чрез участието във ФГК се засилва позицията на децата и младите хора в семейството и може да се предостави пространство за намиране на широк кръг възможни решения. Моделът е и финансово ефективен, тъй като изисква единствено символично заплащане на независим координатор, който да направлява дискусията. Според Мария Петкова стъпките, които България трябва да предприеме за въвеждането на възстановителни практики като ФГК, са следните:
- Дефиниране на ролите в общността
- Използване на данни от оценки на социалното въздействие
- Широко комуникиране какво е възстановителна практика и как работи
- Установяване на политики и законови промени
- Предлагане на съответно обучения
Като част от кампанията „Детство без решетки”, Национална мрежа за децата се застъпва за създаване на възможности за ефективно прилагане на подхода на възстановителното правосъдие в законодателството за децата правонарушители и децата в риск. Това изисква и създаване на обща концепция и методика за работа с деца в конфликт със закона, която да гарантира гъвкав подход с децата, съобразен с историята на проявите им, ресурсите на детето и подкрепящата среда.
Снимка: stockvault.net/ geoffrey whiteway
