Ние от Национална мрежа за децата приветстваме разработването на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г и смятаме, че държавата трябва да положи всички възможни усилия и направи необходимите инвестиции, за да осигури както адекватна превенция на психичните заболявания, така и адекватни услуги за подкрепа на хората с психични страдания и техните семейства. Не на последно място, особено важно е създаването на благоприятен и устойчив микроклимат и среда на живот за развитие на гражданите, в която психичното здраве е разпознато като основен критерий за благополучие на нацията.
В същото време забелязваме, че в Стратегията е отделено твърде малко място на детското психично здраве, като на фокус са единствено децата и младежите над 14г. Наблюденията на експертите от нашите организации членове, които работят пряко с деца и младежи, както и анализите в нашия ежегоден мониторингов доклад Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?, показват трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институции и неразпознаването й като ключов елемент от осигуряването на здрав и щастлив живот за българските деца. Напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната. Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в ЦНСТ и резидентни услуги, а необходимостта от проследяване, адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна. Не са разработени подходящи програми за превенция и ранно диагностициране, прекратени са и добрите практики за обучение на специалисти за ранно разпознаване на знаци, сочещи към различни разстройства на личността и психични страдания.
По изброените причини Национална мрежа за децата има следните предложения, които касаят превенцията и лечението на психични заболявания при деца и младежи:
- Да се постави специален фокус върху детското психично здраве, което да бъде изведено като отделна област на Стратегията; в една от препоръките на Комитета по правата на детето към ООН изрично се подчертава, че всички релевантни документи от националното законодателство следва да бъдат хармонизирани с Конвенцията за правата на детето, според която е необходимо да се гарантира специална защита за правата на децата, включително правото на здраве и достъп до здравни услуги;
- Да се посочат по-ясно връзките с другите релевантни стратегически и нормативни документи, за да се постигне интегрираност между различните системи и да се заложи базисен интердисциплинарен и крос-секторен подход при работата по темите на психичното здраве;
- Стратегията да се базира на ясен и още по-задълбочен анализ и оценка на психиатричната обстановка, психиатричното обслужване и системата на психиатричната помощ; такъв анализ се забелязва в Стратегията, но е необходим много по-цялостен държавен ангажимент, за да се случи той в необходимата дълбочина и да бъдат изяснени всички потребности на средата;
- Към индикаторите за изпълнение да се включат и брой специализирани програми и участници в тях; да се въведат и специализирани индикатори за деца, вкл. и за изпълнени мерки за превенция; да се включат в обхвата на програмите и семействата на деца с психични страдания;
- Към отговорните институции и партньорите в изпълнението на Стратегията да се добавят всички общини, Националното сдружение на общините(НСОРБ), Министерство на младежта и спорта(ММС) и Министерство на туризма(МТ), за да бъде възможно реализирането на мерките на общинско ниво, както и ефективна превенция на психичните заболявания чрез дейности в компетенциите на ММС и МТ;
- Да се включат в обхвата на Стратегията всички възрастови групи деца от 0-18г, със специален акцент върху ранното разпознаване на психични страдания сред най-малките и децата в ранна училищна възраст;
- Да бъде разработена и внедрена скринингова програма за ранно разпознаване и оценка на психични страдания при деца в яслена и градинска възраст (0-3 и 3-6 г.), която да бъде провеждана от интердсициплинарни екипи и квалифицирани специалисти;
- Да се започне събиране на актуална и постоянно обновяваща се статистическа информация за случаите на деца с психични страдания по вид и възраст, медицинските специалисти и терапевтичните услуги и кабинети на територията на страната;
- Да се въведат комплексни програми за психично здраве на децата, които постоянно да разширяват своя обхват. Липсват както превантивни програми, така и такива, насочени към грижи за деца с психични разстройства и техните семейства;
- Детско-юношеската специализирана психиатрична помощ да стане по-достъпна за по-голямата част от децата;
- Да се разкрият детско-юношески кабинета по детска психиатрия във всеки областен град – към края на 2020 година все още няма кабинети за психиатрична помощ във всички области на страната, а специалистите (общо 22 за цялата страна) са половината от минимума и изключително неравномерно разпределени в страната;
- Да се създадат условия за оказване на навременна първа помощ и на психологична подкрепа във всички училища;
- Да се създадат и прилагат в практиката професионални, комплексни програми и услуги, насочени към разпознаване и справяне с различни форми и степени на проява на предизвикателно поведение сред децата; формиране и обучение на екипи, които да работят с тези програми, и да бъдат осигурени условия за улеснен достъп до тях във всички детски градини и училища;
- Да се разработят стратегия и план за действие за развитие на мрежа за психиатрична помощ за деца в цялата страна;
- Да се обезпечи подготовката на специалисти за психично здраве за деца;
- Да се създаде национална програма за превенция на самоубийствата сред децата и младите хора;
- В Националния съвет по изпълнение на Стратегията да бъдат включени и представители на неправителствения сектор, в това число доставчици на социални услуги.
