Като мрежа от професионалисти и експерти, работещи с деца и семейства за защита и насърчаване на детските права, Национална мрежа за децата категорично подкрепя създаването на Стратегия за правата на детето и застава зад петте приоритетни области, застъпени в нея, като формулира общи и конкретни коментари по проекта:
Настояваме за засилване на капацитета на Отделите за закрила на детето и оказване на необходимата подкрепа, обучения и супервизия на социалните работници.
Децата в България изостават от своите връстници в Европа по отношение на знанието за собствените си права, затова препоръчваме въвеждане на цялостни програми за гражданско образование за децата и младите хора в училище.
Обръщаме внимание също, че поради засиления бежански натиск от държави от Африка и Азия към Европа, Стратегията следва да постави акцент и върху правата на децата-бежанци – придружени и непридружени.
Национална мрежа за децата от години се застъпва за създаване на институция на детски омбудсман, като в структурата на омбудсмана на Република България се създаде специална длъжност „омбудсман по правата на детето“, чиято основна функция да бъде независим мониторинг на политиките за деца.
Препоръчваме също да се въведат специална, опростена и по-бърза процедура при разглеждане на преписки с предмет нарушени права на деца.
Настояваме за предприемане на целенасочени мерки на държавно ниво и програма за междуинституционално сътрудничество за разработване и приемане на цялостна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемане на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние.
По отношение правата на децата в семейството, обръщаме внимание на процеса на осиновяване в България, който все още протича усложнено и разпокъсано между множество институции. Въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за „Въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход“, тайната на осиновяването продължава да е регламентирана законово и да се практикува.
По отношение на защитата на децата от сексуални посегателства, апелираме за промяна в законодателната рамка, която третира сексуалните посегателства над деца. Препоръчваме преглед на съдебната практика по отношение на наказанията за блудство и съжителство с малолетни и непълнолетни.
Обръщаме внимание на необходимостта от въвеждане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. По отношение превенцията на сексуална експлоатация на деца, апелираме да се създаде и регистър на извършители на сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни и задължителна проверка по него на кандидатстващите за работни места, предполагащи контакт с деца.
Подчертаваме отново необходимостта от въвеждане на практики за щадящо изслушване на деца в специални помещения – ангажимент, който България си поставя чрез Националната стратегия за детето 2008-2018 г. и който има задължение да изпълни.
Необходимо е въвеждането на нов модел за специализирана индивидуална оценка на децата, пострадали от насилие и различни форми на експлоатация. Препоръчваме също допълнително развитие на услугите и местата за рехабилитация на децата, пострадали от насилие и различни форми на експлоатация.
Насочваме вниманието на Съвета на Европа и към децата, настанени в социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати, в които липсва регламентиране и прилагане на ясна методика за работа с деца в конфликт със закона, ориентирана към гарантиране правата на децата.
В заключение, отправяме препоръка за създаване на пътна карта за управление на промяната и насърчаване на реалното прилагане на европейските директиви и законодателните промени, с оглед на това всяко дете да получава индивидуална оценка и директни мерки за гарантиране на правата му.
Втори проект на Стратегия за правата на детето 2016-2021 на Съвета на Европа (DOCX, 120 KB)
Снимка: photl.com/studio cl art
