На 14 май 2015 г. Национална мрежа за децата внесе становище в Министерството на здравеопазването относно Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. В него изразяваме безпокойството си по редица предложения, свързани с промените като смятаме, че те биха довели или до намаляване ефективността на предлаганите медицински услуги или до органичаване на равнопоставеността на всички граждани до качествени медицински услуги. В тази връзка предлагаме 6 конкретни стъпки за справяне с проблема за достъп на граждани от отдалечени населени места до медицински услуги, наред с искането за реални стимули за медицинските екипи в доболничната помощ. Колкото до предлаганата Национална здравна карта, ние заставаме зад идеята и я подкрепяме с надеждата, че по този начин ще се оптимизират медицинските услуги в България.
Отделно от горепосочените предложения изразяваме тревогата ни по отношение на сливането на центровете за психично здраве с лечебно заведение за болнична помощ – така предвидената мярка ще намали и без това силно ограничените възможности за подкрепа на деца и млади хора с психично страдание, а и противоречи на препоръките на СЗО за разкриване на мрежа от подобни услуги.
Национална мрежа за децата не застава зад новата услуга в чл.27, която на практика е преименуване на съществуващите домове за медико-социални грижи в медико-социални центрове за деца. По този начин проблемът с изоставянето на деца не може да бъде решен.
И в заключение, използваме повода още веднъж да настояваме за предвиждане на щатове за психолози и/или социални работници в родилните отделения на болниците, с цел активна превенция на изоставянето на деца. Освен това, медицинският персонал в медицинските заведения има право на подкрепа за превенция на синдрома на „прегарянето“ чрез осъществяването на различни групови и индивидуални форми на подкрепа и медицинските заведения следва да предвиждат такива.
Снимка: stockvault.net/Suvro Khan
