Мрежа за правна помощ към Национална мрежа за децата изпрати становище до председателите на комисиите по правни въпроси, по въпросите на децата, младежта и спорта и комисията по труда, социалната и демографската политика относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс от 28.08.2020 г.
Изразяваме позицията, че предложенията за промени и разширяването на кръга от лица, имащи право да оспорват бащинството и да отправят искане за установяване на произход, следва да бъдат подкрепени и да намерят място в националното ни законодателство.
На 26 август 2020 г. Министерски съвет внесе Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Конкретен повод за предложените промени са поредица от решения на Европейския съд по правата на човека и основните свободи срещу България, в които е установена невъзможност на жалбоподатели да оспорят установен произход и да докажат собственото си бащинство, което води до нарушение на личния и семейния им живот съгласно чл. 8 от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Допълнителен аргумент в тази насока са и зачестилите случаи на използване на процедурата на припознаването за заобикаляне на осиновяване и/или с цел трафик на деца.
В досега действащото законодателство, иск за оспорване на бащинство и припознаване може да се заведе в 1-годишен срок от момента на узнаване на раждането. Това ограничение се легитимира от превеса на принципа за стабилност на произхода и семейните отношения пред принципа за истинността.
Въпреки отчитането на тези съображения, Европейският съд по правата на човека констатира, че трябва да бъдат взети предвид и други елементи – конкретните обстоятелства по конкретен случай и как те засягат всяка от страните.
Именно подобна цел имат и предложените изменения и допълнения в глава шеста, „Произход“ от СК, а именно:
1. Създава се нова ал. 5 към чл. 62 СК, с която се предоставя правото на трето лице, което твърди, че е биологичен баща на дете, да оспори бащинството до изтичане на 1 година от узнаването на раждането и установи своето бащинство, като искът за оспорване задължително се съединява с иск за оспорване на произход. Чл. 62, глава шеста „Произход“ от СК в редакцията си към настоящия момент урежда правото на оспорване на произхода единствено в полза на майката – в срок от 1 г. от раждането, съпругът й – в срок от 1 година от узнаване на раждането, детето в срок от 1 г. от навършване на пълнолетие. Считаме, че предложението е изцяло в унисон с посочената съдебната практика на ЕСПЧ и чл. 8 от Конвенцията и отговаря по-пълно на съвременните обществени отношения, поставяйки превес на принципа на истинността.
2. Предлагат се изменения в чл. 62, ал. 4 СК, уреждащи възможност за оспорване от страна на детето от момента на навършване на 14-годишна възраст (в сравнение с навършване на 18- години при настоящата уредба) до една година от навършване на пълнолетие. Предложението може да се характеризира като положително, тъй като увеличава значително периода (от 1 година, както е понастоящем, до пет години в конкретното изменение), в който дете може да оспори своя произход. Възникването на правото за оспорване от по-ранна възраст, която е достатъчно зряла за оформянето на самостоятелно мнение на детето, когато то макар и да е непълнолетно, може да упражнява правата си самостоятелно. Предложението би довело до законово закрепяне на началния момент за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от страна на детето, който е определен като започващ от навършване от 14-години до изтичането на 1 година от настъпването на пълнолетие.
3. В чл. 62, като ал.1, изр. трето и четвърто, се урежда възможността за оспорване на бащинство при наличие на обстоятелства, опровергаващи бащинството, ако те са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, като искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Това разрешение съответства на заключенията на съда в решението „Докторов срещу България“ (жалба № 15074/08), в което ЕСПЧ е установил, че абсолютната строгост на прилагане на сроковете при хипотези, касаещи личния живот, без да се отчитат конкретните специфични за случая обстоятелства, противоречи на правото на личен живот и поради това нарушава разпоредбата на чл. 8 от ЕКПЧ. ЕСПЧ констатира, че трябва да бъдат определени други елементи в хипотези като тази в цитираното дело, като конкретните обстоятелства по въпросния случай и как те засягат всяка от участващите страни.
4. В чл. 66 се уреждат изменения и допълнения, с които се предоставя право на всяко лице, твърдящо че е родител на припознатия, да оспори това припознаване и да установи своето бащинство чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаване на припознаването. Законодателното разрешение в глава шеста „Произход“ от СК, чл. 66 СК към настоящия момент урежда правото на оспорване на припознаването единствено от родителя или навършилото четиринадесет години дете . Предложението разширява легитимацията и към лице, което твърди, че е биологичен родител, като едновременно с това урежда достатъчно дълъг, а именно
– едногодишен срок, съобразен с момента не на извършване, а на узнаване на припознаването.
5. Освен това текстът на законовите изменения включва и правото на прокуратурата и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето да оспорват осъществено припознаване чрез предложения за изменения и допълнения в чл. 66 СК. Дирекция „Социално подпомагане“ и прокурора и към настоящата уредба имат право да оспорват осъществено припознаване, което право е отново лимитирано с 1-годишен срок от извършването на припознаването му. С измененията се предвижда оспорването от страна на ДСП да може да бъде осъществено без ограничение във времето при условие, че подобно оспорване би било в интерес на детето.
Въвеждането на оспорване на припознаването от прокурор чрез иск е уредено в хипотезата „когато интересите на детето го налагат“ и е ограничено в едногодишен срок, който тече от извършване на припознаването. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител. Остава неясно по какви критерии ще бъде определяно от страна на прокуратурата, че подобно оспорване на припознаването е в интерес на детето, както и начините, по които последните ще следят за случаите, в които подобно оспорване следва да бъде осъществено. В случай, че текстът бъде приет в тази му редакция, следва да бъде проследен конкретният ред, по който прокуратурата ще упражнява това си правомощие и ще осъществява преценката дали подобно разрешение е в интерес на детето.
Считаме, че посочените изменения имат своето място в законодателството ни и следва да бъдат подкрепени. Възоснова на факта, че влезлите в сила решения на Европейския съд по правата на човека са задължителни за държавите, спрямо които са постановени, България е задължена да предприеме индивидуални и общи и мерки с цел предотвратяване настъпването на нови нарушения, идентични на вече констатираните.
Предложението за ЗИД на СК се явява онази мярка, целяща да обезпечи правната възможност на лицата, претендиращи биологично бащинство, да имат адекватен достъп до съд с цел установяване на претенцията си. В този контекст следва да бъде подчертано значението на воденето на стратегически дела пред редица международни юрисдикции, в случая – Европейския съд по правата на човека, като средство за законодателна промяна на онези национални разпоредби, които не съответстват на международните договори, страни по които е държавата ни, или които нарушават правата на човека.
Пълен текст на становището (pdf)
Снимка: stockvault.net
