Национална мрежа за децата изрази становище относно проекти на операции „Работа“ и „Услуги за социално включване и ранно развитие“, представени на заседание на Подкомитет по социално включване.
Приветстваме усилията на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ към Министерство на труда и социалната политика за усилията в посока инвестиции в институционален капацитет и в ефикасност на публичните услуги на национално и местно ниво с цел осъществяването на реформи и постигане на по-добро разработване и прилагане на политиките в областта на социалното включване, пазара на труда, здравеопазването, равните възможности и недискриминацията.
Проект на операция „Работа“
Организациите членове на Национална мрежа за децата изразяват притесненията си относно финансовите разчети и определеното възнаграждение за новопостъпили служители от целевата група на операцията, което бе оповестено на заседанието на Подкомитет по социално включване, което е почти два пъти по-високо от настоящото на служителите в социалната сфера. Това ще допринесе за допълнително повишаване на напрежението в съответната социална услуга и демотивация на екипите. Поставяме въпросите за устойчивостта на предлаганото възнаграждение и как ще се отговори на създадените нереалистични очаквания за заплащане както на новоназначените, така и на служителите с по-голям опит и стаж.
Смятаме, че работодателят, в лицето на съответната община, следва също да има определяща роля във възнагражденията и е необходимо да има повече гъвкавост и прецизност във формирането на заплащането. По този начин ще се получат различни варианти на възнаграждения, няма да има уравновиловка и безкритерийност.
Друга възможност за постигането на баланс между новоназначени и служители с опит е чрез Оперативната програма да се въведе допълваща компенсация за вече назначения персонал, при което условие да се финансира наемането на нов персонал.
Това поставя за пореден път въпроса за изключително ниското възнаграждение и недобрите условия, в които работят социалните работници, които наред с липсата на подходящо образование, липсата на възможности за квалификация и високото натоварване, са фактори за съществено понижаване на качеството на социалната работа и високо текучество. Необходима е дългосрочна последователна политика, чрез която да се постигнат дългосрочни решения и преодоляване на негативната тенденция за отлив от сферата, а не проекти в краткосрочен план. В тази връзка отправяме предложението за иницииране на специална програма/политика на национално ниво за разрешаване на създалата се тежка ситуация в социалната система, както на служителите в социалните услуги, така и в отдел „Закрила на детето“.
Проект на операция „Услуги за социално включване и ранно развитие“
В последните години научните доказателства ясно подчертават важността на добрата грижа, доброто здраве, храненето и стимулирането на всички малки деца и особено за децата, които растат в неблагоприятни условия.
Практиката показва, че децата, живеещи в бедност и от маргинализирани общности, под 5 годишна възраст, се отглеждат предимно в домашна среда, като грижата е насочена основно към задоволяване на техните базисни нужди, без достатъчно внимание за тяхното развитие и необходимостта от стимулиране. По този начин те остават в изолация, без възможности за социализация и общуване с връстници, без ползването на потенциала на ранното учене, което създава реални предпоставки за трудности в приспособяването към предучилищната подготовка и ползването на българския език, а в последствие и за училище. Липсват достатъчно услуги, насочени не само към отглеждането и грижата на децата в ранна възраст, каквато е детската градина, но и насочени към подкрепа на родителите да удовлетворяват потребностите на децата и да подкрепят ранното детско развитие и у дома.
В тази връзка предлагаме към предвидените за изграждане семейни центрове за деца да има възможност да се разкрият групи тип „детска градина“ за деца от 3 до 5 годишна възраст, които по някаква причина не могат да посещават общинска детска градина. Смятаме, че не е разумно впоследствие тези центрове да бъдат прикачени като филиали на детски градини или обособени като самостоятелни, след края на операцията. Все повече научни изследвания доказват, че критичния период за ранното детско развитие е в първите 1000 дни (а някои добавят и периода на бременността). Т.е. решаващият период в развитието на детето се случва преди възрастта за детската градина. Развитието в периода 0-3 години е пряко свързано с подкрепа на семейството, то се случва в голяма степен през родителите и не би следвало работата с родителите да бъде заменена с детска градина, затова предлагаме предвидените дейности за подкрепа към децата и родителите да бъдат запазени, като към тях да се изградят една или две групи тип „детска градина“ за деца, които нямат достъп до регулярните детски градини.
Допълнително, с цел постигане на по-голяма яснота на операцията, препоръчваме тя да бъде по-детайлно разписана с предвидените дейности, с включено описание на изграждането на семейните центрове за деца и тяхното функциониране, предвидените срокове за изпълнението й, както и разработването на критерии за избор на общини или райони на общини, каквото решение бе вето на самото заседание. В тази връзка бихме искали да обърнем и сериозно внимание конкретно за малките общини, напр. от регион Средногорие, които по сигнали на организации членове на НМД, често биват изключвани от възможността да кандидатстват по проекти, предвид тяхната разпокъсаност и отдалеченост от областен център, като Златица, Пирдоп, Челопеч.
Пълен текст на становището (Docx, 35 KB)
Снимка: pixabay.com
