В свое становище по повод готвените промени на Семейния кодекс, касаещи осиновяването, Национална мрежа за децата приветства усилието на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за въвеждане на законодателни промени, които отменят тайната на осиновяването.
Според нас, както и според редица международни и български организации, в момента съществуващите разпоредби не се съобразяват с чл. 8 от Конвенцията за правата на детето и правото му на запазване на самоличността, гражданството, името и семейните му връзки, се казва в становището. Освен това, при сегашните обстоятелства, често тайната на осиновяване се разкрива по груб начин пред осиновените деца и много често в неподходящ момент, от неподходящи хора, което предизвиква преживяване на стрес и оставя у тях трайни следи на психично страдание.
Национална мрежа за децата отчита, че с предложените промени се прави голяма крачка напред, но в същото време е необходимо да има по-голяма яснота в самите механизми. Например в новия чл. 105 (1) „осиновителите информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености”. Според Мрежа за децата тази разпоредба е с препоръчителен характер и би трябвало да бъде обвързана с подготовката за процеса на осиновяване и с подкрепата след него. Всички ангажирани институции, част от осиновителния процес, трябва да обърнат по-голямо внимание на следосиновителния контрол и качествената подкрепа на родителите в първите месеци и години съвместен живот с детето. Към настоящия момент практиката на различните социални служби е разнопосочна, а двугодишното наблюдение често не обръща необходимото внимание на темата за разкриване на произхода. В тази връзка, препоръчваме да се въведе единен стандарт за обучение на кандидат-осиновителите, което би гарантирало запознаване с характерните особености и трудности, които родителите срещат при отглеждането на децата, включително и особеностите свързани с разкриване на тайната, се казва в препоръките на Национална мрежа за децата.
В предложените промени в чл. 105 (3) не става ясно при какви обстоятелства и достъп до каква информация за произхода може да бъде отказана, което ни връща към сега-действащото законодателство. Ако Съветът за достъп до информация за произхода не може да допусне достъп до личните данни на биологичните родители, то според Мрежа за децата са необходими гаранции, че на всеки осиновен, поискал достъп, ще му се предоставя информация, която включва минимум име; дата на раждане; семейната среда; братя и сестри, ако има такива; причини за предприемане на мярка за закрила; основания за осиновяване; генетична обремененост и здравословно състояние на осиновения.
Освен това, в предложения текст не е заложена възможността да се предоставя информация за биологични братя и сестри. Според Мрежа за децата включването на разпоредби по този въпрос е от съществено значение.
НМД приветства намерението на социалното министерство за осигуряване на възможности за подкрепа на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата чрез социални услуги в общността и предоставяне на информация и съдействие. Мрежата, която обединява редица организации, работещи с деца и предоставящи социални услуги, обучения и експертна помощ, е готова да партнира на МТСП в тази област и отправя детайлни предложения за подобряване на качеството на социалните услуги.
Национална мрежа за децата счита за много положително решението на институциите да изключат възможността за прекратяване на осиновяването от осиновителите поради тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. На мнение сме, че наличието на такива обстоятелства би могло да се предотврати посредством подходящи услуги за осиновителите и осиновените както в периода преди осиновяването, така и след него.
Мрежа за децата изразява притеснение по отношение на планираното създаване на един национален регистър, администриран от изпълнителната власт, в частност МТСП, предвид усилията на българското правителство в посока децентрализация и прилагане на практика на принципа на субсидиарност. Приветстваме желанието за ускоряване разглеждането на досиетата и осъществяването на подбор между всички подходящи осиновяващи, а не само тези, вписани в един регионален регистър, но това може да се постигне и като се регламентира вписването на кандидат-осиновителите във всички регионални регистри и оптимизиране работата на Регионалните съвети по осиновяване.
В случай, че се приеме създаване на Национален съвет, е от огромно значение Правилникът за работата му и подзаконовите актове, свързани с вписването, воденето и съхранението на Националния регистър, да предвиждат очаквания капацитет на работа, тъй като сред общността на кандидат-осиновителите и родителите все още има притеснения как ще се гарантира ефективност на един орган, който ще замести работата на 28, които имат предишен опит в тази област. Освен това, разчитаме там да се предвиди и възможността на кандидат-осиновители за второ дете да се предлагат биологични братя или сестри на първото им дете, ако такива са вписани за осиновяване, което в момента реално не се случва.
Считаме, че органите, статутът и отговорностите на институциите, отговорни за правата на детето включително и осиновяването, трябва да бъдат разглеждани като част от цялостна концепция за реформа в структурите, които отговарят за децата и семействата, което включва и преосмисляне на правомощията, ролята и мястото в административно-функционално отношение на Агенцията за социално подпомагане и Отделите за закрила на детето, които са част от тази структура.
За да бъде вписано едно дете в регистър за осиновяване без съгласието на родителите си, е необходимо да са налице двете условия: Родителят да не е поискал прекратяване или промяна на мярката за закрила; Интересите на детето да налагат това. За съжаление, в практиката обикновено детето се вписва в регистър при наличие само на първото условие, без да се отчитат интересите на детето, като притесненията на Мрежа за децата са, че предлаганите изменения в Семейния кодекс в момента ще затвърдят тази практика през текстове, свързани с „несъдействие на родителите и не полагане на грижи за връщането на детето в семейството“.
Относно предлаганите промени по отношение на припознаването, НМД счита за положителна промяната в чл. 66, тъй като са известни случаи, в които механизмът на припознаването се използва, за да се заобиколи процедурата по осиновяване. От друга страна, според нас трябва да има гаранции, че изменението в разпоредбата няма да доведе до затрудняване на процедурата по припознаване на биологични деца при съвместно съжителство без брак.
Пълен текст на становището (DOCx, 40 KB)
Снимка: stockvault.net