Документът беше предоставен от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) за обратна връзка преди официалното му съгласуване и оповестяване. Докладът обхваща периода юли 2012 – юни 2013 г. и дава подробна информация, подкрепена с данни за изпълнението на отделните проекти, свързани с процеса на деинституционализация. Ключово е формулирането на конкретни препоръки за подобряване на политиките и практиките, за които Национална мрежа за децата приветства авторите на доклада. Предизвикателствата в процеса са представени откровено и изчерпателно, а авторите припознават препоръките на неправителствените организации по отношение на деинституционализацията. Някои от тях са: възстановяване на работата на Междуведомствената работна група по деинституционализация; сформиране на Експертна работна група; анализ на необходимите финансови ресурси за следващи проекти и изработване на механизъм за прехвърляне на средствата от институциите към устойчивост на новите услуги; приоритизиране на развитието на интегрирани и иновативни мерки и услуги за превенция и подкрепа; разширяване на консултативния процес; облекчаване на административната тежест по проектите и създаване на условия за гъвкавост; периодична външна оценка на въздействието и реалния ефект върху потребителите.
Национална мрежа за децата отправи и някои въпроси, най-вече по отношение на финансирането на дейности за публичност на проектите, и предложи допълнения с фокус върху: промяна във философията, начина на финансиране на социалните услуги и съответните стандарти с оглед прилагане на практика на принципа „парите следват детето”; подобряване ефективността на социалните плащания чрез въвеждане на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа; въвеждане на единно разбиране сред социалните работници за същността на услугата приемна грижа, оказване на навременна подкрепа и партньорско отношение към приемните родители; извършване на анализ на приключилите дейности по проекти за услуги за хора с увреждания с оглед реален ефект на услугите; разработване на стандарти за социална работа с деца – натовареност и брой случаи и др.