Национална мрежа за децата активно следи ангажиментите, поемани в ежегодните Национални програми за закрила на детето през последните няколко години. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) заслужава адмирации, че успя да изработи проект на Национална програма за закрила на детето (НПЗД) 2016 още в началото на месец май, за разлика от миналата година, когато имаше голямо закъснение.
Добро впечатление прави и включването на ангажименти, свързани с непридружените деца-бежанци.
Считаме, че Националната програма за закрила е инструментът за операционализиране на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. (по-долу наричана Стратегията) и в тази връзка заложените оперативни цели следва да се обвържат с приоритетите от Стратегията. В същото време, смятаме, че е необходимо да се направи преглед на механизма за планиране, мониторинг и отчитане на изпълнението на програмата и съответно постигане на целите, заложени в Стратегията.
Изразяваме безпокойството си от това, че определени цели и дейности, поети в предходни години, се изключват от плановете за следващата година, без да са изпълнени и/или да има анализ и обосновка какво налага отпадането им. В същото време, наблюдаваме включване на доста оперативни цели и ангажименти, които са част от текущата рутинна работа на отговорните институции.
Препоръчваме изготвянето на проекти на НПЗД за всяка календарна година да се съпътства от анализ на изпълнението на НПЗД за предходната година.
Конкретни коментари
1. Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата
Оперативна цел 1.1. „Подобряване на политиките в областта на децата и семейството“ е изключително важна и всеобхватна. Отчитаме приетата препоръка на Национална мрежа за децата от становището ни по НПЗД 2015 от септември 2015 г. „Насърчаване на работодателите да наемат на работа самотни родители (осиновители) и/или майки с деца до 5-годишна възраст…“. В същото време според нас оперативна цел 1.1. далеч не би могла да се изчерпи с предложената мярка. Национална мрежа за децата нееднократно се е застъпвала за необходимостта от възприемане на цялостна семейна политика със семейно-ориентиран подход във всяка област, засягаща детското благосъстояние. Предлагаме да се добави нова дейност „Разработване на самостоятелна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности във всички сфери на обществения живот, свързани с децата и родителите“ и „Актуализиране на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. и разработване на проект на Национална стратегия за детето и семейството (или подкрепа на децата и родителите)“.
По дейност 1.2.2. „Предприемане и изпълнение на мерки за закрила по реда на ЗЗД спрямо деца в риск.“, свързан с превенция на изоставянето, отново липсва изброяване на мерките за превенция и реинтеграция. Такива биха могли да бъдат например обходи в рисковите общности с цел ранна диагностика на насилие, неглижиране и изоставяне още преди раждането на детето. Мерките, които сега се предприемат, са при риск от изоставяне на ниво Родилно отделение. Важно е да се стартира активна социална програма, която да обходи всички рискови общности. По този начин високият процент (около 50%) неуспеваемост на ОЗД ще бъде намален. Този процент показва, че държавната система за закрила много закъснява, щом успява да предотврати раздялата само в 50% от случаите.
Обръщаме внимание, че в Програмата не се споменава необходимостта от развитието на алтернативните грижи като осиновяването и приемната грижа. Що се отнася до последната, от Национална мрежа за децата смятаме, че в оперативна цел 1.2. Изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” трябва да се включи дейност, която да е свързана с изпълнението на основните дейности по проект „Приеми ме 2“ като изготвяне на анализ за потребностите от развитие на приемната грижа и план за развитие на услугата в страната за 2016 – 2017 г. както и промяна на организационния модел на работа по планиране и предоставяне на услугата. В същата оперативна цел настояваме и за включването на дейности, които да позволят регламентирането на задължителен пакет услуги за подкрепа на осиновителите. Трябва да бъдат включени и мерки за специализиране и квалификация за работа с осиновени деца и осиновители на работещите в системата за закрила на детето.
Като допълнение към същата оперативна цел, трябва да се включат мерки и дейности, които да целят повишаване на качеството на настаняването при близки и роднини. Това трябва да бъде направено с оглед на факта, че през последните години се запазва тенденцията между 6000 и 7000 български деца формално да са настанени по ЗЗД за отглеждане от близки и роднини. В същото време няма информация за развитие на качеството на този тип настаняване.
По дейност 1.2.3. „Оказване на финансова подкрепа на деца и семейства в риск по реда на ЗЗД (помощи за превенция и реинтеграция и помощи при настаняване в семейства на роднини и близки и приемни семейства)“ настояваме социалните плащания да бъдат обвързани със социална работа и овластяване на семействата. Поставените в момента индикатори по тази дейности са недостатъчни за отчитане на напредък в тази област.
Препоръчваме да се добави ангажимент и за подобряване на жилищните условия на децата, живеещи в бедност и в рискови общности.
Има назряла необходимост да се обърне повече внимание и на непридружените деца-бежанци и да се установят правни механизми за назначаването на настойник/попечител. В този смисъл привестваме дейност 3.2.1. „Подписване на споразумение за прилагане на Координационен механизъм за взаимодействие при работата с непридружени деца чужденци, пребиваващи в Р България, включително търсещи или получили международна закрила“.
2. Подобряване здравето на децата
В областта, свързана със здравеопазване, приветстваме акцента върху ранното детство и програмите за родители. Забелязва се засилен акцент и върху посрещане на нуждите на децата с проблеми от аутистичния спектър.
По дейност 2.3.2. „Разработване и координиране реализацията на програми за обучение на родители и специалисти по въпроси, свързани с деца с хронични заболявания (увреждания)…“ предлагаме редакция на формулировката, така че уврежданията да не са в скоби, а да се добавят към хроничните заболявания, защото не всички хронични заболявания се водят за увреждания. Организации – членове на Национална мрежа за децата имат опит и разработени програми в тази посока, които според нас е добре да бъдат използвани за да се надгради върху вече съществуващ опит и практики.
По дейности 2.3.3. „Консултиране на родители и специалисти от системата на здравеопазване по проблеми, свързани със здравето и развитието в детска възраст, с акцент на ранното детство“ има нужда от ясно дефиниране за какви консултации говорим и от кого ще бъдат извършвани те.
Не можем да не отбележим и липсата на оперативни цели и дейности, свързани с психичното здраве.
В НПЗД 2016 липсва ангажиментът от Програмата за 2014 г. „Превенция на ранните раждания и абортите сред непълнолетните”. Ние в Национална мрежа за децата следим темата и считаме, че предизвикателствата в тази област продължават да бъдат сериозни.
Отпаднала е и дейността от НПЗД 2014 2.1.1. Създаване на регламент за начините за взаимодействие в системата за закрила и формиране на мултидисциплинарни екипи в ЛЗБП, в които да бъдат включени медицински специалисти, психолози и социални работници от ОЗД. В тази дейност се говори за назначаване на социален работник и психолог в лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП), което е сред основните застъпнически приоритети на Национална мрежа за децата. В този смисъл, настояваме запазването на този ангажимент и в НПЗД 2016.
3. Осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование
По отношение на дейност 4.1.1. „Реализиране на План за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система за 2016-2017 г.“ считаме, че в програмата следва да се предвиди дейност, свързана с анализ на изпълнението на плана в края на 2016 г. и актуализирането му за 2017 г. на база на изпъленнието на дейностите и мерките за предната година. Считаме, че анализът трябва да включи и задълбочено качествено измерване на резултатите от взетите мерки и тяхната ефективност, както и оценка на преждевременно напусналите образователната система и необхванатите деца по видове детски градини, училища и региони, за да могат дейностите и интервенциите да отговарят на местните специфики и специфичните различия, които съществуват в страната.
Прави впечатление, че в областта на образованието индикаторите са предимно количествени. Предлагаме да се прецизират очакваните резултати и формулират не само количествени данни, но и търсените ефекти от мерките и дейностите.
4. Правораздавателна съдебна система, приятел на детето
Национална мрежа за децата приветства включването на оперативна цел и дейности, които залагат промяна в законодателната рамка на системата на детско правосъдие. Това беше един от приоритетите на Националната програма за закрила на детето 2015 и продължението на изпълнението на дейностите е от съществено значение за гарантиране на правата на децата в конфликт и в контакт със закона.
Приветстваме включването на дейност 5.2.2. Изграждане на информационна база – данни за регистрация на случаи на детска престъпност в оперативна цел 5.2. Превенция на рисковото поведение сред децата и подобряване на координацията между правораздавателната, социалната, здравната и образователната система. В същото време настояваме да се прецизира, че изграждането на информационната база-данни трябва задължително да прави връзка със системата за закрила. Съществува сериозен дефицит в тази област, тъй като в момента няма налична персонализирана информационна система, която да предоставя индивидуална информация за всички мерки и услуги, които са наложени/ползвани от дадено дете.
5. Повишаване ефективността на мерките за защита на децата от насилие, злоупотреба и други форми на експлоатация
Приветстваме разработването и приемането на Национална програма за превенция на насилието над деца /2016-2020 г./.
Относно оперативна цел 6.2. „Подобряване на координацията в случаите, свързани със случаи на деца в риск“, считаме, че следва да бъде разширена дейността, свързана с Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. По този повод предлагаме да бъде добавена отделна дейност, свързана с въвеждане на надграждащи обучения за служители, които работят пряко със случаи на деца в риск, както и въвеждане на Етичния кодекс за работа с деца от всички отговорни ведомства включително ангажимента за сигнализиране в случай на дете в риск и познаване и прилагане на Координационния механизъм в длъжностните характеристики на всеки работещ с дете. Настояваме тези дейности да залегнат и в планирания „стратегически документ за подобряване на сигнализирането и сътрудничеството по случаи на насилие над деца“ с оглед промяната на практиката на всички специалисти, работещи с деца, а не само създаване на нови стратегии и планове, които голяма част от тях – напр. лекари, учители и др. не разпознават като свои ангажименти.
Отбелязваме като негативна промяна в НПЗД 2016, че от програмата е паднала като стратегическа цел „Премахване и превенция на всякакви форми на насилие срещу деца в системата за социална закрила“. Призоваваме също за запазване в НПЗД 2016 на целта „Защита на децата от сексуални посегателства през компютърни престъпления и превенция на онлайн-тормоза“, като конкретната ни препоръка е държавните институции да поемат своя ангажимент да съфинансират дейноста на Националния център за безопасен интернет и да подпомагат дейностите по обучение на децата и младите хора за отговорно и безопасно ползване на ИКТ.
6. Насърчаване на участието на децата
Приветстваме оперативна цел 7.2. „Насърчаване на детското участие в България“. Считаме обаче, че това не следва да се разглежда предимно в рамките на Съвета на децата към ДАЗД като следва да се вземат предвид и изявите на детско участие на училищно и други нива. В тази връзка, предлагаме включване на дейност „Изготвяне на план за оценка на детското участие в страната“, който да бъде разработен от ключовите партньори и заинтересовани страни и да стъпи на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, представен по време на Конференцията на високо ниво на 5-6 април 2016 г. в София. Считаме, че изготвянето на един такъв анализ и оценка на развитието и пралагането на детското участие в цялата страна би подпомогнал стратегическото и оперативното планиране в тази област като част от актуализирането на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г.
7. Мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето
От Национална мрежа за децата приветстваме включването на дейност, свързана с извършване на проверки относно спазване правата на децата и спазване на стандартите за социални услуги за деца в оперативна цел 9.3. Спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца.
Що се отнася до заложената дейност 9.1.2. Провеждане на обучения за служителите от ОЗД, смятаме за необходимо дейността да се прецизира така, че за служителите да бъде осигурена системна, целенасочена и периодична подкрепа и обучение.
Пълен текст на становището (DOCx, 34,2 KB)
Снимка: morgufile.com
