През последните десетилетия България е изправена пред трудни предизвикателства, свързани с достъпа до образование и осигуряването на качествена подготовка в училищата и детските градини с необходимата продължителност за постигане на необходимите знания, умения и компетентности за пълноценна реализация в настоящето и бъдещето.
Феномените на незаписването в училище и отпадането от образователната система преди завършване на началния етап се отразяват негативно върху потенциала за развитие на общностите, общините и регионите в страната, особено на най-уязвимите от тях, както и върху постигането на националните стратегически цели в края на настоящото десетилетие България да сведе дела на младите хора във възрастовата група 18-24 години, които не се обучават и са напуснали училище, без да завършат средно образование, до под 11% и да намали бедността, като повиши конкурентоспособността на човешките си ресурси.
През последните 5 години средногодишно броят на твърде рано напусналите училище деца (преди завършване на начално образование) е 58122. Данните показват, че в сравнение с отпадането в прогимназиалния етап и гимназиалната степен в тази група отпадането от училище е най-малко, като около 1/3 от него се дължи на заминаване на учениците в чужбина.
В съвкупност никога незаписваните в училище и отпадналите в първия етап на училищното образование ученици наброяват приблизително 7000 деца, които съставляват втората по големина група на преждевременно напускащи училищното образование след децата в прогимназиалния етап, които са с около 1000 повече средногодишно.
По данни на Евростат през 2009 г. България е сред 5-те страни в ЕС, в които делът на преждевременно напусналите образование и неучастващи в образование и обучение 18-24-годишни младежи, незавършили дори основна образователна степен, е над 1/3.
Средногодишният брой на никога незаписваните и напусналите училище (във всички образователни етапи) е общо около 22 000 деца, или приблизително 3% от всички учащи, като всяко трето от тях никога не е посещавало училище или е напуснало преди завършване на IV клас.
През последните 5 години средногодишният брой деца в училищна възраст, които подлежат на задължителна училищна подготовка, но не са записани в училище, е приблизително 1200, като около една четвърт от тях не започват училище, защото са заминали в чужбина.
Ние от Национална мрежа за децата сме убедени, че Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система и Планът за изпълнение към нея са основополагащи документи за задържане на учениците в училище, за адресиране на нуждите от образование и интересите на всички деца и ученици и за реинтеграция в системата на преждевременно отпадналите ученици и млади хора.
Подкрепяме обвързаността на Плана за изпълнение 2016-2017 г. с препоръките на Европейската комисия относно училищните политики. Подкрепяме и акцента върху междусекторното сътрудничество с широк диапазон заинтересовани страни.
Бихме искали да обърнем внимание на това, че оценката по изпълнението на Плана към Стратегията за 2014-2015 не е оповестена и следователно няма възможност широк кръг заинтересовани страни да вземат компетентно отношение. Някои от дейностите, посочени в Плана за изпълнение за 2014-2015 г., са отпаднали от Плана за 2016-2017, без да е ясно какъв е напредъкът по тях и дали са изпълнени.
Въпреки усилията за усъвършенстване на Регистъра за движението на децата и учениците, все още проследяването на децата в риск от отпадане не е достатъчно ефективно и не успява да координира максимално дейностите по превенция и интервенция на всички ангажирани институции. Сериозен проблем в това отношение се оказват децата на емигранти, част от които придружават своите родители в чужбина за определен период от време, други остават при свои роднини в България, а трети трайно напускат страната. В момента липсва работеща система за проследяване на тези деца, както и за гарантиране на попечителство или настойничество над тях, когато родителите им напускат страната. В тази връзка, предлагаме създаването на адекватни механизми, които да проследяват заминаването на деца в чужбина с техните родители емигранти, както и промяна на законодателството, регулиращо настойническата и попечителска грижа в случаите, когато децата остават в България.
Предлагаме и разработване на училищни механизми за приравняване на знания към образователен клас, които да са различни от самостоятелната форма на обучение, за да могат децата да продължат образованието си при връщане от чужбина.
Подкрепяме акцента върху включване на широк кръг заинтересовани страни и цялата общност в превенцията на отпадане на децата и учениците. Считаме, че броят на децата в риск от отпадане поради социално-икономически причини не бива да се подценява и следва да се осигури целенасочена подкрепа и социална работа с тези деца и техните семейства.
Не на последно място по важност, считаме, че част от усилията за задържане на учениците в училище следва да бъде модернизиране на образованието чрез осъвременяване на учебните планове и въвеждане на иновативни методи на преподаване. Следва да се постави фокус и върху привличането и задържането на млади професионалисти-учители, особено в по-малките населени места и в професионалните гимназии.
Национална мрежа за децата остава като предвидим и коректен партньор и изразява готовност да партнира добронамерено за намирането на работещи решения и за участие в работната група по оценка и актуализация на Плана за изпълнение към Стратегията.
Пълен текст на становището (DOC, 297 KB)
Снимка: pixabay.com
