Разбирайки значимостта на разработването на Национална стратегия за хората с увреждания 2016-2020, Национална мрежа за децата отправя конкретни предложения и коментари по документа:
По отношение съдържанието на документа, считаме, че той следва да има по-засилен фокус върху предстоящото развитие на услугите и живота в общността за хората с увреждания, вместо да прави пространен анализ на настоящата законова рамка в България. Необходимо е описаните принципи, на които стъпва Стратегията, да бъдат разширени. В този смисъл, предлагаме сред водещите принципи на Стратегията да се добавят „Овластяване на хората с увреждания“, като на практика това означава хората с увреждания, съобразно вида и степента на увреждането им, да могат сами да вземат решение и да имат възможност за избор за всичко, което касае техния живот и развитие.
Следва да бъдат включени и мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като сред най-важните е отпадането на мерките за ограничаване на дееспособността и режима на запрещение, заложени в законодателството, за които България е търпяла критики на международно ниво неведнъж.
Във връзка с горното, бихме искали да предложим и дефиниция за „живот в общността“, тъй като такава липсва в Стратегията:
“Живот в общността означава човек сам или с подкрепа да избере мястото, където иска да живее, хората, с които иска да бъде и начина по който да прекарва времето си, а не пребиваване в дневен център (общност от хора с увреждания и експерти), или в защитено жилище – още по-малко в наблюдавано такова – с когото му се падне. Животът в общността за хора с увреждания предполага наличие на социални жилища в обща среда, с възможност за адаптиране съобразно потребностите на отделния човек, с достъп до общо здравеопазване, лична помощ, помощни технически средства, за когото е необходимо, и достъпност на средата като цяло (транспорт, образование, пазар на труда и др.).“ Всякакви други начинания утвърждават съществуващите форми на грижа и не следва да бъдат наричани живот в общността.
Също така, предлагаме да се включи изрично принципът „Комплексност и цялостност на мерките“, което означава всички мерки да си взаимодействат с останалите така, че подкрепата за хората с увреждания да бъде максимално ефективна и да гарантира равен достъп до подкрепа на всички хора с увреждания в страната.
Нужно е планирането на социалните услуги да се осъществява спрямо обективни данни за брой хора с увреждания на регионално ниво, което ще помогне за адресиране на проблема с неравномерното предоставяне на услуги и тяхната недостъчна ефективност. Също така е необходимо планирането на социалните услуги за хора с увреждания да бъде според специфичните потребности на съответната група с увреждане; въвеждане и прилагане на единни стандарти за оценка на потребностите от подкрепа и услуги.
Не можем да не обърнем специално внимание на факта, че са взети предвид препоръките, отправяни многократно от страна на Национална мрежа за децата в доклада „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ за това на уврежданията да се гледа не като на медицински, а на социален феномен. От Стратегията разбираме, че „Министерство на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалната политика разработва нов модел на медицинска експертиза, в който дa бъдат приложени новите моменти и практики от Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация (СЗО). Този подход поставя акцент върху социалното включване на хората с увреждания като лица, поставени в неравностойно положение, което налага цялостно преформулиране на голяма част от политиките и програмите, насочени към интеграцията на хората с увреждания.“ (стр. 7) Това ново разбиране налага и въвеждане и прилагане на единни стандарти за оценка на потребностите от подкрепа и услуги.
Считаме, че към секциите с Ключовите предизвикателства и Приоритетите на стратегията следва да се добавят следните елементи, които са от съществено значение за осигуряването на правата на децата с увреждания в България:
- Борбата със стигмата и дискриминацията на хората с увреждания и негативните нагласи към тях
- Превенцията на изоставянето на децата с увреждания
- Деинституционализацията на децата с уврежданията в Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) и развиване на специализирана приемна грижа за деца с увреждания
- Повишаване на качеството на услугите в общността за хората и в частност – за децата с увреждания, като особено уязвима група, включително повишаване качеството на новоразкритите резидентни услуги – Центровете за настаняване от семеен тип за деца с увреждания
- Въвеждане на ранната детска интервенция за деца с увреждания и забавяния в развитието, или в риск от развиване на такива, като широко достъпна и качествена услуга.
Настояваме тези мерки, както и всички останали, директно свързани с децата с увреждания, да бъдат обособени в отделен приоритет и да бъдат разписани в повече конкретика. Предлагаме също да бъде ясно регламентирано финансирането за децата, които имат нужда от личен асистент.
По отношение на повишаване на качеството на услугите в общността, считаме, че социалните услуги трябва да се предоставят с различна интензивност на подкрепата, в зависимост от потребностите на нуждаещите.
Препоръчваме да се направи и преглед на философията и дефиницията за социални услуги, така че стандартите за качество и финансиране да бъдат обвързани с типовете дейности. Необходимо е и да се гарантира достъпът до услуги в цялата страна включително за хора, живеещи в отдалечени и малки населени места.
Настояваме също така от Стратегията да бъде премахната фразата „умствена изостаналост“ и тя да не се използва в официални документи. Считаме, че по-коректен термин е „интелектуални затруднения“.
Пълен текст на становището (DOC, 307 KB)
Снимка: stockvault.net
