Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които обединяват членовете на Национална мрежа за децата. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат децата, следва да се изготвят и прилагат, като се взема предвид принципа за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.
Чл. 40 от Конвенцията на ООН за правата на детето , ратифицирана от България през 1991 г., изисква държавите – страни по конвенцията, да признават правото на всяко дете, което е заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на наказателния закон, да бъде третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на детето, да се съблюдават основните права и свободи на човека и да се взема предвид възрастта на детето, както и необходимостта да се подпомага реинтеграцията му.
Наказателният кодекс на Република България разпознава особения статут на непълнолетните в глава шеста, в която урежда особени правила за тях и по-благоприятно третиране при освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Позицията на организациите – членове на Национална мрежа за децата е, че това не би могло да се интерпретира като „неравностойно положение,” а като особено третиране, което законодателят е регламентирал за децата по силата на международните документи и стандарти.
Детството е специален период от развитието на човека, когато все още психиката му не е формирана така, както при възрастния. В този смисъл, децата не са мини възрастни с мини-права, а носители на правата на човека, които имат нужда от по-голяма защита, предвид тяхната уязвимост, възраст и положение. Доказано е, че децата в много по-малка степен от възрастните могат да ръководят постъпките си и точно поради тази причина съвременните наказателни системи предвиждат диференциран подход между деца и възрастни.
В Наказателния кодекс на Република България неотговорността на малолетните е абсолютна, тъй като те не са достигнали онзи минимум на физическа, психична и социална зрелост, който позволява да се използва наказателна репресия спрямо тях, дори и когато са извършили деяния с най-висока степен на обществена опасност. Сходна е логиката и когато става дума за непълнолетни лица, тъй като съществува основна особеност в тяхната психика. Често, следвайки същата логика, в съвременните наказателни системи, включително и в българската, се прилага и диференциран подход към деца между 14 и 16 години и 16 и 18 години.
Изразяваме позиция, че дори анализът да покаже неефективността на освобождаването от наказателна отговорност и неизпълнение на целите на наказанието по отношение на непълнолетните, предложението за уеднаквяване на наказателната отговорност по чл.78 не е уместно.
Текущата реформа на системата за детско правосъдие, която предвижда отмяна на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) и неизбежна промяна на Наказателния кодекс, е в посока утвърждаване на особеното третиране на непълнолетните и създаването на цялостна система от процесуални гаранции, отклоняване от наказателно производство и алтернативи на задържането и лишаването от свобода в съответствие с международните стандарти и съществуващите добри практики. Следователно приемането на предложените промени ще бъде отстъпление на законодателя от ангажиментите на България да изпълнява принципите на Конвенцията за правата на детето.
По тази причина от Национална мрежа за децата настояваме за единна политика от страна на изпълнителната и законодателната власт по отношение на реформата в областта на детското правосъдие и третирането на непълнолетни правонарушители, вместо гласуване на промени в Наказателния кодекс, които са в противоречие с духа и принципите му.
Пълен текст на становището (DOCX, 23, 6 KB)
Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (PDF, 166 KB)
Снимка: pixabay.com
