Национална мрежа за децата изрази позиция за подобряване на системата за правата на децата
След проведена среща на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с неправителствени организации, работещи по темата за правата и закрилата на децата на 10 юни 2016 г., Министерството отправи покана към организациите да изразят своята позиция по няколко въпроса.
Ето становището на Мрежа да децата по зададените от МТСП въпроси:
1. Към кого е насочена системата за правата на децата – към всички деца или само към децата в риск?
През 2016 г. се навършват 15 години от приемането на Закона за закрила на детето (ЗЗД), който е в основата на системата за закрила на детето в България. Законът урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в такива дейности.
Безспорно приемането на Закона и създаването на системата за закрила полагат основите на практическото прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето. Законът и създаването на системата бяха носител на една нова философия за детето, която стои в основата на съвременната политика, базирана на правата на детето, интегрираща в себе си нормите, стандартите и принципите на универсалност, неделимост, недискриминация.
Въпреки съществуващите в момента предизвикателства, има достатъчно резултати и доказателства, че системата за закрила на детето успя да промени подходите и модела на грижа за децата в риск в съответствие с международните стандарти и добри практики. Основно усилие на тази нова за България и българските традиции за отглеждане на деца в риск система беше да се изведе като водещ принцип в работата “най-добрият интерес на детето” и разбирането, че най-добрата среда за развитие на детето е семейната среда.
В същото време, ЗЗД зададе вътрешно разделение в системата между нейното национално и местно ниво: ДАЗД – като орган на Министерския съвет и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), и ОЗД – като структури на настоящите Дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане на МТСП. С тази структурна особеност на системата за закрила тя естествено се обвърза със социалното подпомагане в България и новият дискурс за правата на детето като основополагащ при създаването на политики за грижи за всички деца остана и остава на заден план след социалното подпомагане, социалните грижи и социалните услуги за деца в риск.
В тази връзка Национална мрежа за децата счита, че не следва да противопоставяме системата за закрила със система за правата на децата, тъй като първата е част от системния подход за гарантиране, насърчаване и закрила на правата на децата във всички сфери на дейност, които засягат техния живот.
Отправяната през годините препоръка от организациите – членове на Национална мрежа за децата не е за замяна на системата за закрила със система за правата на децата (каквато на практика не съществува, тъй като по-скоро говорим за подход, базиран на правата на децата, който трябва да се прилага във всички секторни политики, свързани с деца и родители), а за преориентиране на политиките и програмите към повишаване благосъстоянието на всички деца и родители в страната, а не само фокусиране върху децата в риск.
Тази констатация е залегнала и в заключителните препоръки на Комитета по правата на детето от 3 юни 2016 г. в резултат на прегледа на напредъка на държавата ни по консолидирания доклад за трети, четвърти и пети преглед. Конкретните препоръки на членовете на Комитета са за актуализиране на Стратегията, така че да включва всички деца и да покрива всички области, свързани с правата на децата и Конвенцията, като се осигурят съответните човешки, технически и финансови ресурси за нейното изпълнение.
Национална мрежа за децата призовава за подновяване на процеса на актуализация на Стратегията, който бе спрян в началото на есента на 2015 г. Във връзка с необходимостта от възприемане на семейно-ориентиран подход, за който организациите – членове на Мрежата се застъпват вече повече от три години, във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други, предлагаме да се преосмисли и наименованието на Стратегията като се допълни с подкрепа на родителите и семействата.
По отношение на системата за закрила, ключов акцент на проведения през юни 2015 г. в Брюксел Девети Европейски форум за правата на детето бе посланието, че системите за закрила могат да работят в интерес на детето само ако гарантират, че всички, които работят с деца – в системите на образованието, здравеопазването, социалните грижи и услуги, както и правосъдието, гражданското общество и общността – работят заедно за изграждането на среда, осигуряваща закрила за всички деца и поставяща на първо място висшия интерес на детето. С други думи, системите за закрила работят като интегрираща другите системи, които имат досег с деца, особено при най-уязвимите групи, т.е. деца и семейства, които имат комплекс от проблеми и се нуждаят от интегриран отговор на техните потребности. Отговорност на държавите е да разработят и внедрят системи за изследване, наблюдение и анализ на координираната система за закрила на детето на ниво дете и семейство, общност, на национално и европейско ниво.
2. Структура на системата за правата на децата – органи, статут, отговорности, координация, ефективност, и най-вече къде е нужна промяна за по-ефективна работа с децата и семействата на местно ниво и как точно да се регламентира и прилага интегриран подход.
2.1. Органи, статут, отговорности и ефективност (включително въпрос № 3, свързан с контрол по правата на децата)
Детските политики и правата на децата са тема, която изисква интегрирана комплексна политика и решения на съществуващите и нетърпящи отлагане проблеми като детската бедност, възприемане на семейно-ориентиран подход към подкрепата за децата и родителите, развиване на услуги и разработване на национална стратегия за ранно детско развитие, продължаване и развиване на процеса на деинституционализация и други.
Създаването на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) беше продиктувано от необходимостта да се преодолее разпокъсаността в грижите за децата, да се координират решенията и действията на всички държавни институции и органи от гледна точка на отчитане на най-добрия интерес на детето и непротиворечивост на различните политически решения, да се контролира и координира дейността на всички органи в системата за закрила от специализиран орган, и не на последно място – от острата потребност да се повиши капацитетът и ангажиментът на местните власти при изпълнението на тяхната работа с общността. По замисъл и според закона ДАЗД следва да бъде нададминистративен орган, който ръководи, координира и контролира изпълнението на политиките по закрила на детето, а реално е във финансова зависимост от Министерството на труда и социалната политика.
В тази посока са и заключителните препоръки на Комитета по правата на детето към ООН, направени при разглеждане на втория периодичен доклад на България по време на заседание 1342 от 6 юни 2008 година, както и последните препоръки от 3 юни 2016 г., които препоръчват ясен институционален механизъм на между-министерско ниво, който да има подходящ мандат и да се обезпечи с достатъчно финансов и човешки ресурс, за да осъществява ефективно правомощията си за цялостна координация, мониторинг и оценка на всички дейности, свързани с прилагането на Конвенцията.
Национална мрежа за децата настоява и за законово регламентиране на Детски омбудсман като самостоятелна институция, което ще подаде силен сигнал за решимостта на България да изпълни всички свои задължения по Конвенцията. Като първа стъпка е възможно в структурата на Омбудсмана на Република България да се създаде специална длъжност „Омбудсман по правата на детето”, чиито основни функции да бъдат независим мониторинг на политиките за деца и разглеждане на жалби за нарушени права на деца.
В същото време, в момента се подготвя друга важна реформа, също дълго чакана от гражданските организации, работещи с деца и семейства в страната, а именно реформата в областта на детското правосъдие. Съществуващата система за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е в противоречие с философията на Конвенцията на ООН за правата на децата и изградената със Закона за закрила на детето система за грижа и закрила. Едновременното съществуване на концептуално несъвместими нормативни актове води до конфликт по отношение на прилаганите мерки и процедури. Липсата на разграничение между наказателни и образователни/закрилящи мерки илюстрира репресивния характер на съществуващата система на детско правосъдие. Макар да бяха направени редица изменения, законодателната рамка все още не отговаря на международните стандарти и не гарантира пълното зачитане на правата на децата.
Считаме, че органите, статутът и отговорностите на институциите, отговорни за правата на детето, трябва да бъдат разглеждани като част от цялостна концепция за реформа в структурите, които отговарят за децата и семействата, което включва и преосмисляне на правомощията, ролята и мястото в административно-функционално отношение на Агенцията за социално подпомагане и Отделите за закрила на детето, които са част от тази структура; Централната и Местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и ролята на местните власти.
Вярваме, че съществена и смислена реформа, която цели решаване на ключовите проблеми в системата за грижа за децата, и която е в съответствие с добрите европейски практики, изисква достатъчно време и ресурси за анализи, внимателна оценка на различните възможности и широка обществена дискусия включително с експерти, работещи в областта на правата на децата и политиките за закрила на детето.
В тази връзка ние апелираме да не се взимат бързи решения, които не влияят на ефективността на политиките и практиките за децата и семействата, а създават риск за допълнително объркване и неяснота за ролите и отговорностите на различните заинтересовани страни и от там – още по-затруднена комуникация и координация, което дава сериозно отражение върху работата с деца и родители.
Предлагаме да се сформира работна група за преглед и актуализация на проекта на Закон за детето, като философията за подкрепа на всички деца и родители, която бе заложена при неговото създаване, бъде отразена и в наименованието на законопроекта.
2.2. Къде е нужна промяна за по-ефективна работа с децата и семействата на местно ниво?
Както вече информирахме отговорните институции с наше писмо от 3 юни 2016 г., сред проблемите, които открояваме като най-съществени, са продължаващата с годините висока натовареност на работещите в системата за закрила, липсата на изисквания за специализирано висше образование и професионална квалификация, качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други. Продължава и дублирането на роли и отговорности между Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, което не само не е ефективно в условията на ограничени финансови ресурси в държавата, но и води до размиване на отговорности при решаване на конкретни казуси, мониторинга и контрола на работещите в Отделите за закрила на детето по места.
Друго ключово предизвикателство, с което се сблъскват организациите – членове на Национална мрежа за децата, е липсата на споделено разбиране и философия за правата на децата, както и липсата на адекватна специализация на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност, от което често произтичат и разликите в изискванията на проверяващите работата на ОЗД органи – ДАЗД, АСП, Община.
Практическата работа по закрила на детето е затруднена и от недобрата координация и сътрудничество между различните органи, които имат отношение към закрилата на детето. Координационният механизъм за деца в риск и жертви на насилие не е законово регламентиран и често отговорните институции не сигнализират органите по закрила за конкретни случаи включително и с деца, пострадали от престъпления. По същия начин стоят нещата и с механизмите, отнасящи се до непридружените деца-бежанци.
2.3. Как точно да се регламентира и прилага интегриран подход?
Визията на Национална мрежа за децата е, че интегрираният подход ще се постигне чрез развиване и прилагане на:
- – Обща концепция на работа и философия за работа с деца. Едно от конкретните предложения в тази насока е регламентирането на Етичният кодекс за работа с деца като част от длъжностните характеристики на всички специалисти, работещи с деца.
– Специализация на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност и повишаване на капацитета им. На практика, това означава изработване и въвеждане на държавни професионални стандарти за подбор, поддържане на квалификацията, конкурентно кариерно развитие и атестация за всички групи държавни служители, работещи с деца: здравни работници; учители; социални работници; психолози; полицаи и служители в МВР, магистрати, следователи, адвокати; пробационни служители; служители в пенитенциарните заведения и др.
– Планове и програми за развиване на ефективна система за осигуряване на въвеждащи и надграждащи обучения, подкрепа и супервизия на специалистите, работещи с деца.
– Общи методики и инструменти за оценка като се проучи съществуващият в Европа опит, различните практики и се стъпи на научените уроци от другите държави – членки.
– Ефективни механизми за взаимодействие между различните системи и професионалисти – осигуряване и прилагане на механизми за междуинституционално взаимодействие, професионална координация и насърчаване на мултидисциплинарния подход с ясни роли и отговорности и органи, които отговарят за координацията и управлението на случая.
Национална мрежа за децата предлага Министерството на труда и социалната политика да инициира разработването на концепция, с широко участие на различни институции, местни власти и представители на гражданското общество, която да уеднакви вижданията на различните заинтересовани страни и да гарантира единно и споделено разбиране за интегриран подход и регламентирането и прилагането на интегрирани услуги в страната.
3. Контрол по правата на децата (виж отговор 2.1.)
4. Ролята на социалните услуги и работещ механизъм за предоставяне на социални услуги от частни доставчици с държавно финансиране
Приложено изпращаме изпратеното през 2015 г. към работната група, сформирана за изработване на проект на Закон за социалните услуги, становище относно Концепцията и текстовете на Закона.
Неравнопоставеността на всички доставчици и смесването на ролите по планиране, управление и контрол на услугите е посочено като едно от ключовите предизвикателства за повишаване на качеството на социалните услуги, тяхната ефективност, ефикасност и в крайна сметка иновативност (да бъдат търсени все по-модерни и резултатни начини да бъдат удовлетворявани потребностите на уязвимите групи). В тази връзка, преди разработване на конкретен механизъм, считаме, че е изключително важно да се пристъпи към ясно дефиниране на ролите на различните участници, като разбирането на Национална мрежа за децата е, че публичната администрация следва да се фокусира върху свои присъщи компетенции като разработване и провеждане на политики в социалната сфера, финансиране и контрол, вместо ангажиране в директно предоставяне на социални услуги.
Становище на Национална мррежа за децата относно Закон за социалните услуги stanovishte ZSUslugi final