Национална мрежа за децата приветства въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Един от най-съществените аспекти на тази важна крачка според нас е въвеждането на регламент за разпит на малолетен и непълнолетен свидетел, пострадал от престъпление. По този начин, малолетните и непълнолетните свидетели ще бъдат разпитвани по щадящ начин, който е в синхрон с добрите европейски практики.
От друга страна, разпоредбата на чл. 140а се отнася до всички деца, свидетели и пострадали от престъпление, без да се конкретизира за кои престъпления става дума. По този повод предлагаме да се прецизира разпоредбата на чл. 140а така, че да става ясно при какви престъпления трябва да се проведе щадящо изслушване.
Освен това, в контекста на текущата реформа в системата на детско правосъдие, предлагаме предвиденото в ЗИД на НПК за разпит на малолетен и непълнолетен пострадал да се отнесе задължително и до малолетен и непълнолетен свидетел.
Друг важен елемент в ЗИД на НПК е въвеждането на възстановителното правосъдие. За нас, от Национална мрежа за децата, това е положителен напредък, тъй като, както е посочено и в Мотивите към Проекта, възстановителните практики са подходящи за реализиране на Специфична цел 7 „Система на детско правосъдие, насочено към осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки“. Добър пример за такава мярка е новата възможност за организиране на семейни конференции. В контекста на текущата реформа в системата за детско правосъдие, това допълнение е от ключово значение.
Освен това за нас е важно цялото законодателство на България да бъде синхронизирано по такъв начин, че Директивата и останалите изменения в НПК да бъдат съпътствани от необходимите постановления и мерки, изпълнявани от останалите ресорни институции. По този повод предлагаме преглед и изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи в съответствие с предложените в НПК изменения.
Относно създаването на ал. 3 и 4 в § 1 „Допълнителна разпоредба“ бихме искали да обърнем внимание, че индивидуалната оценка би трябвало да е професионална и безпристрастна и поради тази причина предлагаме да се прецизира, че тя не би могла да се адаптира. Намираме за уместно включването на тази конкретика, тъй като, както е регламентирано в проекта на ЗИД на НПК, оценката определя риска от повторна и вторична виктимизация за пострадалото лице, както и нуждите от специални мерки за защита, подкрепа и възстановяване.
Във връзка с ал. 4 която включва дефиницията „Специалист, подготвен за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели“ е специалист, преминал специализирано обучение за психичното развитие на детето и за особеностите на разпита и изслушването на деца, който притежава документ за завършено обучение от висше училище” бихме искали да предложим замяна със следната дефиниция „Специалист, подготвен за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели“ е психолог, социален педагог или социален работник с висше образование, преминал специализирано обучение за психичното развитие на детето и за особеностите на разпита и изслушването на деца, който притежава документ от образователна или обучителна институция или организация”.
Предложението ни се базира на тезата, че висшето образование би следвало да е задължително за посочените специалисти, а специализираното обучение е от обхвата на продължаващото обучение и образование и би могло да се получи както във висше училище, така и в други образователни и обучаващи институции и организации, които в България се лицензират по различен режим. Отделно от това, определението „педагог” т.е. учител не благоприятства професионалното общуване, придружаване, подкрепа на деца, преживели травматични събития. Подготовката на учителите по предмети не включва психологически или социални и специални педагогически дисциплини, извън тези за преподаване, методика на преподаване и педагогическа психология, която е психология на обучението. Едновременно с това вече 30 години във всички български университети се подготвят социални педагози, които получават специализирана подготовка за психопедагогическа работа с деца и семейства в риск, включително с деца, преживели насилие.
Пълен текст на становището (DOC, 35,5 KB)
Снимка: photl.com
