По случай 15-ия рожден ден на Национална мрежа за децата разговаряме с Нарине Банкова – председател на Фондация „Радост за нашите деца“. Фондацията съществува от 2004 г. и управлява услуга Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални образователни потребности в град Варна. Центърът помага на децата по-лесно да се адаптират в училищната среда, образованието да стане по-достъпно за тях. През 2018 г. фондацията създава социално предприятие. Пекарна „Радост“ осигурява заетост на младежи с множество увреждания над 18 години.
Какви са предизвикателствата пред Вашата организация?
За нашата фондация децата със специални образователни потребности са кауза. И родителите, и ние искаме детето да бъде добре посрещнато в първи клас. Заветната цел е да посещава масово училище.
Амбицията ни е децата да идват при нас още на 2 годинки, защото подкрепата от по-ранна възраст е много важна за резултатите от нея. Понякога, дори забелязвайки дефицити и затруднения, родителите не се обръщат към специалист заради грешната представа, че „ще го израстат“ в по-късна възраст. Ако родителят има доверие на социалната услуга и на специалистите в нея, ще може проблемът да се идентифицира по-рано и въздействието да бъде по-навременно. Това е нашата мисия.
В социалното ни предприятие Пекарна „Радост“ работят младежи с множество увреждания над 18 години. Опитът с тях показва, че неща, които са нормални за ежедневието на човек – хигиенните навици, спазване на работно време, дисциплина по време на работа – са трудни и проблематични за тях. За справянето с тези проблеми трябва да се работи много по-рано.
Смятам, че услугите за деца със специални образователни потребности трябва да бъдат диференцирани за деца (до 10-11 г.) и за подрастващи. Именно в юношеската възраст е моментът на въпросите „Кой съм аз?“, „Защо обществото не ме приема такъв, какъвто съм?“. В тази възраст трябва да има друг вид занимания – не толкова терапевтични, колкото обучения в трудови умения, умения за справяне с ежедневните нужди, социални контакти, развиване на емоционалната интелигентност.
Традиционното образование не е панацея за децата със СОП. То не им дава нужната конкурентоспособност. Трябва да развиваме допълнително уменията им да се грижат сами за себе си, както и интересите към професия, която е според техните възможности и потенциал. Така те ще станат самостоятелни възрастни, а не зависими потребители на социални услуги.
За да постигаме добри резултати както за малките деца, така и за юношите със СОП, децата трябва да бъдат подпомогнати и придружени от родителите в този процес. Родителят да не се чувства сам и „изгубен“ в проблема на детето. Усещането за „път без изход“ пред родителя неминуемо се отразява негативно върху отношенията в семейната структура и в терапевтичния процес.
Какво е за Вас Национална мрежа за децата?
Ние сме членове почти от самото създаване на Мрежата, защото винаги сме имали усещането, че трябва да сме общност, за да постигаме повече. А целите на Мрежата са и нашите цели – доброто на децата, всяко дете да се чувства добре навсякъде, да не се чувства различно, да бъде прието и равно.
Какво ми даде Мрежата през годините?
Членството в Мрежата ни дава споделеност – на знание и опит. Дава ни експертна оценка и визия за проблематиките, които вълнуват всяка организация.
С колегите от другите организации се разбираме се лесно и с малко думи, което е рядкост в днешно време. В съвременния начин на общуване трябва много дълго да обясняваш какво искаш да кажеш, а от там – какво искаш да направиш.
Мрежата е общност от съмишленици. Когато се събираме за обсъждания или си разменяме писма, се чувстваш част от нещо, което ще промени друго голямо нещо в името на децата. И това ти дава усещането, че не си сам и вярата, че можеш да се справиш.
Защото винаги имаш някаква подкрепа – дали професионална, дали общностна. Срещаш се с много хора. Дава ти един различен поглед. Ако ти някъде си загубил посоката, просто се връщаш.
Случвало ли Ви се е да загубите посоката?
Да, професионалното прегаряне. Случвало ми се е да не виждам лъч в тунела. Но винаги бързо излизам от тези състояния. Вярвам, че такова ни е времето и ние сме определени да направим такива реформи, така че след N броя години хората да нямат тази проблематика.
Вярвам, че когато видиш проблем, не мрънкаш и не се оплакваш, а ставаш, действаш и го оправяш. Може да не започнеш винаги от правилната посока, може да има проби и грешки, но това е опит. Дори и опитът да разбереш как да не стъпваш в същата локвичка втори път е добър опит.
Кой за теб е най-големият ни общ успех като Мрежа?
Успех е, че съществуваме, че сме видими и че сме коректив. Всички работни групи, в които участваме като страна, всички становища, които Мрежата експертно дава към всички институции, свързани с благоденствието на децата е наш общ успех. Успех е, че се взима под внимание мнението на хората, които работят всеки ден с децата и познават най-наболелите проблеми, които трябва да се решат.
Независимо дали сме ги заложили в стратегии, във визии и програмни документи или реагираме по спешност на конкретна ситуация, когато работим за една обща кауза, усилията ни няма как да не дадат резултат.
За мен е изключителна привилегия да съм част от Мрежата, защото това ми дава сигурност, че съм на правилния път. Бавни са стъпките, бавни ще бъдат промените. Но ще доведат до резултат, защото работата ни в името на децата е значима.
Как Мрежата се разви за 15 години?
За 15 години Национална мрежа за децата направи огромна стъпка напред. Организациите, които днес влизат в Мрежата са убедени, че това е добро за тях, че ще бъдат подкрепени и придружени, че не са сами в дейността, която развиват. Членството в Мрежата дава много чисто професионални плюсове. Възможност за едно професионално ориентиране на организации, които искат да помагат на деца. Нашата фондация получава професионална помощ от специалисти от други организации, които познаваме чрез Мрежата.
