Училището е основният източник на подкрепа за родителите на деца със специални образователни потребности /СОП (1)/
88% от родителите на деца със СОП твърдят, че подкрепата от училището е единствената, която получават извън семейството. Това сочат резултатите от национално представително проучване, проведено от Глобал Метрикс по поръчка на Център за приобщаващо образование. Данните сочат, че въпреки модерното законодателство, което съществува в нашата страна, има нужда от допълнителни усилия, насочени към ефективното му прилагане на практика. Над 70% от българските учители заявяват, че се нуждаят от методическа подкрепа и адаптирани модели, за да могат да развият потенциала на всяко дете в класната стая.
Изследването се провежда в рамките на проект “Едно училище за всички”, който се осъществява с подкрепата на фондация “Америка за България” и ще обучи учители и специалисти от 5 общообразователни училища в страната. По данни на Евростат България е на едно от първите места по брой на деца със СОП, отпаднали от образователната система ( България – 45% / ЕС – 22%). Център за приобщаващо образование работи с училищата-партньори по проекта, за да създаде български модел за изграждане на приобщаващо училище, който в последствие да помогне на повече училища.
Независимо от усилията на държавните институции и модерната нормативна база, едва 40% от родителите на деца от 1-ви до 7-ми клас в България знаят какво е приобщаващо образование. След разясняване на идеята и целите на приобщаващото образование, над три четвърти изразяват подкрепа (36% категорично подкрепят, при 38% – “по-скоро подкрепям”). 43% от анкетираните са съгласни детето им да се обучава заедно с дете със СОП, също толкова се колебаят и 14% са против.
88% от родителите споделят, че очакват приобщаващата класна стая да има позитивен ефект върху техните деца. Очакваните положителни резултати са свързани с развиване на умение за общуване с “различни” хора (56%), умения за разбиране и приемане на различието (52%), полза за всички деца в класната стая от въвеждането на разнообразни методи и подходи на обучение (31%). Все пак 22% от българските родители се страхуват, че децата със СОП биха свалили нивото на класа, а 11% се опасяват, че и тяхното дете би могло да придобие подобни затруднения в следствие на общуването с другите.
“Без значение от поставената диагноза или наблюдаваните в момента затруднения, няма необучаеми деца. Всеки родител, учител и специалист може да помогне на детето със специални образователни потребности да се развива и обучава според своите възможности и силни страни. Българските учители категорично изразяват нуждата си от допълнителна подкрепа и ние ще направим всичко възможно да пренесем най-добрите световни практики в модел, който да изградим специално за нашата образователна система ” – каза Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.
Проблеми, които родителите на деца със СОП идентифицират са липсата на адаптирани материали (79%), недостатъчните възможности за извънкласни занимания и дейности (35%), липса на подкрепа от специалисти и ресурсни учители (29%), недостигът на специалисти и подготвени кадри (22%). Според родителите на деца със СОП много често децата им срещат трудности при справяне с учебните задачи (35%), затрудняват се в социализацията и комуникацията с другите деца в училищната среда (28%).
“Резултатите категорично показват, че основният източник на подкрепа за родителите на деца със СОП в България е училището. Родителите, които са записали децата си в общообразователните училища разчитат основно на учителя на детето и на работата на ресурсния учител, където той е наличен. Докато разработвахме изследването се срещнахме с училища, в които няма такива специалисти и се разчита изцяло на ентусиазма на учителите, които от своя страна имат нужда от допълнително обучение. Липсват адаптирани учебни програми и материали, което прави този проект от изключително значение за общообразователната ни система.”, заяви Радостина Ангелова от Глобал Метрикс.
(1) Специалните образователни потребности са потребности, които могат да възникнат при различни типове увреждания и нарушения. Тук се включват и специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия, дискалкулия и др.
