Надя Шабани за новия Закон за закрила на детето
Надя Шабани е председател на Държавната агенция за закрила на детето от 2009 г. Тя е юрист по образование, квалифицира се в областта на социалните услуги. В качеството си на програмен директор във фондация “Български център за нестопанско право” има опит в ръководството и управлението на правни проекти и програми, изготвянето на нормативни промени и предложения, на правни анализи и проучвания в работата с неправителствени организации, държавни институции и местната власт. Надя Шабани участва активно в изготвянето на нов Закон за закрила на детето.
– Госпожо Шабани, имате ли усещането че с новия Закон за закрила на детето сте успели да разрешите всички проблеми около децата и техните родители?
– Ние не случайно толкова дълго време разработвахме новия закон. В рамките на 11 месеца една група от експерти обобщаваха преди това направените анализи както за функционирането на системата досега, така и опита на неправителствени организации. Наистина сме се опитали да дадем на всеки един от проблемите отговор и решение. Имаше и много дълги дискусии в рамките на четири-пет месеца с широката работна група на неправителствените организации, имаше много спорни моменти, различни гледни точки. Сега, след този дълъг период на работа, аз смятам, че наистина сме се опитали максимално да покрием най-важните и най-съществените неща, които се отнасят до децата, и най-вече да дадем отговори, като възникне един проблем как той може да се реши по най-подходящ начин.
– Кое ви беше най-трудно да разработите в закона?
– Знаете, че новата философия на закона е базирана върху това, че всички деца имат равни права. Тези права се гарантират чрез система от задълженията на родителите, от задълженията на хората, които работят с тях, на различните професионалисти в училище, като се мине през лекаря, през полицията, до момента, когато се намесва държавата, за да предприеме по-активни действия. Преди обаче да се стигне дотам, и това е един от новите акценти на закона, трябва да изчерпим максимално подкрепата за едно семейство. Тоест първото нещо, което трябва да се направи, е наистина да се подкрепи семейството и да се осигури превенцията дори на рисковете. В тази част наистина имаше много дебати. Не е достатъчно само да запишеш, че цел и философия на закона е превенцията на рисковете, а как конкретно я осигуряваш, с какви конкретни действия на ангажираните институции.
– Предвижда се да се създаде регистър на лицата, които са осъдени за насилие срещу децата. Обяснете какво точно ще представлява той и от какво ще предпазва децата?
– Много държави имат тази практика. Идеята на публичния регистър е да се обхванат колкото може повече лица, които са осъдени за престъпления спрямо деца. Ако дейността на работодателя е свързана с деца, той може да направи справка и да иска удостоверение, за да е сигурен за миналото на човека, когото назначава. Ще се съгласите с мен, че не е много подходящо да работи в дневен център лице, което е осъдено за сексуално престъпление спрямо дете.
– Какво ще правите с родителите, които не са осъдени и продължават да насилват децата си, това, както знаете, е едно от най-трудно разкриваемите престъпления?
– Има такива родители, които оказват тежки форми на насилие спрямо децата. Аз се надявам да заработи системата за тях. Тази хора да бъдат разкрити, разобличени и осъдени, ако става дума за сексуално насилие. Децата са невинни същества. Над 75% от насилието спрямо деца се извършва в домашна среда. Другият проблем е, че то много трудно излиза на светло. Наблюдава се едно прехвърляне на отговорностите между институциите. Лекарят бил разбрал, но не казал, социалният работник сам не могъл да разбере… Идеята на механизма, чрез който се установява насилие в семейството, е всички да работят заедно. Учителят, който първи може да внесе някаква промяна, заедно с лекаря, който може да разпознае белезите на детето, заедно със социалния работник при риск от насилие да седнат да обсъдят случая, за да могат да реагират. Да оценят дали наистина има насилие, има ли риск от подобно деяние и да предприемат съответните действия. В случая е необходимо също така и ново обучение на работниците по отношение на това как да откриват насилието когато провеждат разговори с децата. Не бива да се задава пряко въпрос: “Ти насилван ли си или не?” Трябва да има инструментариум и да са добре обучени и подготвени, за да се справят с този проблем и да помогнат да на детето ефективно.
– А разполагате ли с наистина подготвени кадри или това ще се окаже проблем за вас?
– Системата на МВР, системата на социалните работници и тази на лекарите има подготвени хора. Това обаче не значи, че има необходимост от допълнителна подготовка, да се повишават непрекъснато компетенциите. Скоро ние имахме голяма конференция с участието на неправителствените организации точно за да се представи един такъв инструментариум, който трябва да действа в центъра за борба с насилието срещу децата. Това е един дълъг чек-лист, отговор на много въпроси, които трябва да бъдат изследвани от човека, който би трябвало да направи оценката. Идеята на тази конференция беше да се обсъди този нов инструментариум и ако се приеме от професионалистите, да се внедри на практика. Необходимо е непрекъснато да се инвестира в обучението на кадри и да се повишават техните знания. Новото, което очаквам вече от самия закон, е всички да работят заедно. Да се обсъжда всеки един случай от всеки специалист от гледна точка на неговата компетентност. Когато връзката между системите се скъса, децата в риск страдат от това. Ако социалната система, здравната и образователната работят заедно, ще постигнем много по-добър ефект спрямо децата.
– Какво ще се случи с децата, за които е сигурно, че са жертва на насилие в семейството?
– Ако е тежка формата на насилие, тези деца трябва непременно да бъдат извадени от семейната среда и по-скоро да бъдат предприети действия срещу насилника и съответно да бъде оказана подкрепа на детето и другите му близки, за да бъде преодоляна кризата и всички потърпевши да се възстановят от преживяното.
– А ако например родителят е един, какво предвижда законът?
– Ако родителят е един и упражнява тежка форма на насилие спрямо детето си, родителят трябва да понесе наказанието си. В закона е заложено винаги да се търси възможност за подкрепа на детето от разширеното семейство – баби, лели, близки и роднини, с които детето има емоционална връзка и би било подходящо да се отглежда в такава среда. Естествено е, че се иска и желанието на хората, при които ще остане детето, защото разширеното семейство е по-добрият вариант от другите алтернативни форми. Ако няма възможност, най-добрата следваща алтернатива е приемно семейство.
– Вече няма да има деца, изоставени от родителите в социални домове?
– По 2000 деца редовно на година се изоставят според данните. Идеята е да се намали техният брой. Но това не означава, че изведнъж рязко ще спре броят на изоставените или пък системата няма да приема тези деца. Най-добрата алтернатива в този случай е приемното семейство, което също е временна мярка. В момента, в който дете влезе в системата, трябва да се търси решение. Трябва също така да знаем дали кризата в семейството може да бъде преодоляна. Може родителят да страда от психично заболяване и в момента да не е пълноценен и да има нужда от някакво лечение. След преодоляване на тази криза с подходяща подкрепа детето да бъде върнато. Ако това не може да стане, другата алтернатива е осиновяването.
– Има ли много желаещи да бъдат приемни семейства?
– В последните години, ако погледнете статистиката, тези семейства се нуждаят от допълнителна инвестиция. Само за миналата година броят на приемните семейства скочиха двойно, а за няколко години преди това те бяха триста. Това го дължим и на кампания на УНИЦЕФ в страната ни. Агенцията започна един проект на стойност 15 млн. лева, насочен към развитието на приемната грижа. Така че аз смятам, че когато има инвестиции в дадена посока, ще бъде осигурено тази услуга да се развива.
– Какво ще се случи с бедните семейства, които нямат пари да изпращат децата си на училище според закона?
– Само той не е решение. Има още един голям пъзел преди закона. От миналата година започна голям проект за включване именно на деца на бедни родители. Идеята е не просто да се дават на калпак пари и да не е сигурно дали те отиват за детето, а да бъдат осигурени основните нужди на детето. Законът предвижда за бедните родители пълна подкрепа, за да могат да пращат децата си на училище. Глобяваме не този, който е нямал възможност да прати детето си на училище, а този, който нехае за това.
Източник: в.”Новинар”
Снимка: bnr.bg
