Най-важната област за възрастните е „Образование“ и „Детско здраве“, а за децата е „Спорт, култура и свободно време“. Всички поставят „Закрила на детето“ и „Благосъстояние“ като трета и четвърта по значимост.
Над 7700 деца, възрастни и младежи до 18 години се включиха в анкетите за оценка на свършеното от държавата в политиките за семейства и децата в България през 2024 г. Оценките им в деветте области ще залегнат в мониторинговия доклад „Бележник 2025 – Какъв е средния успех на държавата в грижа за децата?“, който скоро престои да представим пред политиците.
Броят на децата, професионалистите и родителите, попълнили въпросниците, всяка година се увеличава, като за тази година е почти тройно на миналата. Над 4600 възрастни и над 3100 деца се включиха в тазгодишното оценяване на държавните политики за деца и семейства. Поради засиления интерес и тази година оставихме отворени анкетите за по-дълъг период.
Анкетите бяха разпространени от десетки медии, както и през контактната мрежа на „Мегафон“, като те ни помогнаха при разпространението и сред младежи в страната и училищата. Национална мрежа на децата е изключително признателна на Министерството на образованието и науката за съдействието по разпространение на анкетите към училищата и директорите с покана да дадат гласност на проучването сред учениците и родителите. Признателни сме и на БНР Програма – Хоризонт, на предаването ”Хоризонт до обед” и на журналиста Валерия Николова за възможността всяка седмица експерти, съмишленици и автори в Бележник 2025 да запознават слушателите с най-важните теми и проблеми в сферата на детските и младежки политики у нас.
Оценките в „Бележник 2025“ ще бъдат оповестени на официалното представяне на доклада. Най-важните теми за възрастните през изминалата година са „Образование“, „Закрила на детето от всякаква форма на насилие“ и „Благосъстояние“, а за децата са „Спорт, култура и свободно време“. Втората най-важна тема за двете групи за 2024 година е „Закрила на детето“ . Участниците в двете групи в анкетите са подредили на трето място „Благосъстояние“, като поставят акцент върху проблемите, свързани с ниските доходи, незаинтересоваността на държавната администрация по проблемите, свързани с децата и родителите им, и недостатъчната осведоменост, последвана от неефективна реакция на отговорните органи по защитата и превенцията от насилие. От отговорите става ясно, че все още сред обществото ни има слабо познаване на правата на деца – жертви или на извършилите престъпление.
Над 40% от анкетираните са възрастни на възраст от 40 до 50 години, а 21% от тях са на възраст над 50 години, като 81% от анкетираните са от женски пол. Над 40% от тях са от голямо населено място, 36% са от малко селище и 23% са от София. Сред децата и младежите 19% са на възраст между 14 – 16 години, а 19% са на възраст между 17-18 години и 16% от децата са на възраст под 14 години. 36% от тях са от големи градове, а 37% са от малки населени места и 27% са от децата са от София.
Акценти на възрастните и децата в отделни области:
Повече от половината от анкетираните мислят, че от страна на държавата се полагат много малко усилия за подкрепа и мнението е, че държавата не подкрепя ефективно родителите и децата. Има ясно наличие на липса на адекватни политики в тази насока.
Повече от 53% от децата не се чувстват в безопасност и им е трудно да се ориентират към кого да се обърнат при нужда. Не са наясно с това как държавата ще им помогне и какво те трябва да направят, за да получат ефективна помощ. Възрастните смятат, че държавата няма адекватни мерки срещу насилието над деца. Повече от 56% от всички анкетирани не са наясно с правата си и като цяло с въпросите свързани със защитата на децата.
Резултатите ясно показват, че и за поредна година държавния апарат не се справя с този проблем. Детското здраве е занемарено и е ясно, че не е приоритет. Повечето деца живеещи в бедност и не могат да си позволят добри здравни грижи.
Детското здраве в България не е достатъчно ефективно, а в същото време трудно достъпно за хората, които живеят в бедност.
Повече от 52% от възрастните мислят, че държавните политики свързани с ранно детско развитие са неефективни и нямат реално приложение. Например, много родилки и децата им не получават адекватни здравни грижи. Грижата за бебета и малките деца от страна на държавата е изключително занижена. Социалната помощ е крайно недостатъчна и неадекватна спрямо нарастващата инфлация.
Над 77% от анкетираните възрастни и младежи мислят, че държавата не полага достатъчно грижи и усилия за развитието на образованието в България. Образователната ни система е остаряла и неработеща, като е изпълнена с неадекватни стратегии и тактики спрямо настоящето.
Според 80% от подрастващите е необходимо в училищата да се чува по-често мнението на децата и да се организират повече инициативи, които да стимулират детски участия и изяви.
Възрастните мислят, че е необходимо да се развива по-задълбочено гражданското образование в училище. Мнението на анкетираните е, че голяма част от децата отпадат от образователната система поради липса на финансови средства.
Над 68% от анкетираните младежи и възрастни мислят, че повечето деца живеещи в бедност нямат възможност да си позволят занимания в свободното време.
Резултатите ясно показват, че държавата не полага достатъчно грижи са семействата, указвайки неадекватна подкрепа за тях.
Повече от 79% от анкетираните не са запознати с проблемите в областта на „Детско правосъдие“. Повече от 40% от тях смятат, че не получават адекватна грижа и помощ, за да се справят с преживяното. Над 49% смятат, че от страна на държавния апарат, програмите и подкрепата за децата, които са жертви на насилие или имат проблеми със закона е слаба, като тя достига до все по-малко деца или отсъства. Голяма част от анкетираните не са наясно какво да правят при подобни ситуации.
Над 69% от анкетираните младежи мислят, че държавата не полага достатъчно грижи за спорта, като не малка част от спортните бази са в лошо състояние. За поредна година спорта не е приоритет за България. За съжаление голяма част от тях нямат достъп до любимите си спортни занимания поради липса на спортна инфраструктура и/или средства.
Повече от 40% от децата мислят, че мнението им трябва да се търси и уважава. Според тях е необходимо да се развиват повече дейности свързани с детски участия и изяви.
Мнението на анкетираните в тази област е да се отделя повече време и внимание на децата от страна на държавния апарат и те да бъдат включвани по-често в инициативи свързани с тяхното израстване като личности с цел подобряване и практика на уменията им.
Сред препоръките към въпросите с отворен отговор много често срещани са следните:
- Държавата да отделя повече внимание и средства за децата и родителите им.
- В училищна среда, да се обръща повече внимание на мнението на децата.
- Необходимо е да има повече инициативи свързани с детски участия, с които те да се изявяват повече.
- Възрастните мислят, че е редно да се засили повече гражданското образование в училищата.
- Редно е децата и родителите им да станат приоритет на държавните органи, за да започнат да инвестират повече в тяхното здраве и благосъстояние.
- Да се подобри комуникационната информираност от страна на държавния апарат, за може децата и възрастните да бъдат по-добре запознати с подкрепата свързана с насилието и имат нужда от повече информация по какъв начин да се защитят.
- Мерите за подкрепа на деца жертви на насилие и извършили престъпление да станат по-ефективни с цел подкрепа и превенция.
- Необходима е повече работа от страна на държавния апарат свързана с икономиката на България, тъй като, все повече деца нямат възможност да се лекуват и да ходят на училище поради финансови проблеми.
Препоръките на широката общественост продължават да отразяват до голяма степен множеството застъпнически линии на Национална мрежа за децата, които ще бъдат отразени в мониторинговия доклад.
Както всяка година, “Бележник 2025” ще направи отново експертен анализ на свършеното за последната година в детските политики и ще отговори на въпросите – къде бяха постигнати стъпки напред и кои области боксуват или отбелязват влошаване . В оценката си Национална мрежа на децата отново ще се позове на множество данни, събрани от отговорните министерства, на мнението на експертите в отделните области на доклада, както и на независимата оценка на външните оценители. Осреднените оценки от 2 до 6 от анкетите ще бъдат добавени към финалната оценка, като по този начин ще се отрази и мнението на широката общественост.
