Последиците от негативната семейна среда, липсата на психологическа подкрепа в училище, отношението към различните деца и нуждата от модерна детска болница са сред въпросите, които вълнуват младите хора
Темата за психичното здраве обсъдиха младежи на осмото издание на младежкия форум „Voice it: Мнение от значение“. Децата говориха с политици по въпросите, които най-много ги вълнуват.
Събитието на 20 ноември, 2022, в София се организира от младежка мрежа „Мегафон“ и Национална мрежа за децата по повод годишнината от подписването на Конвенцията за правата на детето на ООН.
Според проучване по проект “Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство”, 77, 8% от децата смятат, че институциите не се допитват активно до децата, когато създават детски и младежки политики.
„Избрахме темата „психично здраве“, защото тя е много важна за младите хора, но рядко има пространства, в които да бъде обсъждана“, каза Ралица от младежка мрежа Мегафон.
„Важно е ние, възрастните, да даваме пространство децата сами да водят, да се чувстват уверени и да ги учим на самостоятелност, а те могат да се справят доста по-добре от нас. Откакто съществува програма „Мегафон“, над 350 деца и млади хора са минали през нея“, каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.
В събитието се включиха над 140 деца от младежка мрежа Мегафон и от няколко училища от София и страната.
Специално включване на живо имаше от Варна, където в пространството на фондация “Енерджи” се бяха събрали младежи от България и Украйна, които също дискутираха темата и зададоха своите въпроси към политиците.
Специални гости бяха млади хора от офиса на Омбудсмана на децата в Исландия.
Водещ беше известният актьор и влогър Стефан Попов-Чефо.
В първия панел младежите обсъдиха помежду си темата в различни области: училище, семейство, социални мрежи и приятелство, здравеопазване, и изведоха въпросите, които ги интересуват:
Децата не са подкрепени достатъчно от училищните психолози, липсват и достатъчно специалисти, споделиха участниците. Самите психолози трябва да бъдат в ролята на медиатори и да не взимат страната на училището, смятат децата. Особено важна според тях е личността на учителя, тя може да предопредели интересите на учениците.
„Негативните модели на отношение към децата се предават в семейството“, сподели един от участниците в дискусията. По общо мнение, неблагоприятната среда вкъщи може силно да повлияе върху самооценката. „Проблем е, че деца, обект на насилие, не могат да се обърнат за подкрепа без намесата на възрастен“, смятат младежите.
„Правата и мнението на хората с психични заболявания не се зачитат“ е друг извод, който направиха децата по време на дискусията. Подценява се негативното преживяване, свързано с медицинските процедури и болничните условия. Лекарите, които работят с деца, трябва да бъдат обучени как да подкрепят и психологически своите пациенти, съветват младите хора.
Младежите от програма „Мегафон“ зададоха въпроси на поканените представители на отговорните институции и политици – д-р Александър Симидчиев, народен представител от Демократична България и зам. председател на комисията по здравеопазването, Красимир Вълчев, народен представител от ГЕРБ – СДС и председател на комисията по образование и наука, и Искрен Арабаджиев, народен представител от Продължаваме промяната и зам. председател на комисията по труда, социалната и демографската политика.
В дискусията се включиха с видео връзка и младежи от Варна, сред които деца от украински произход.
По темата „Семейство и училище“ децата зададоха въпроса дали ситуацията в семейството предопределя избора на професия.
„Трябва да дадеш на децата избор и различни гледни точки, да работиш ЗАЕДНО с децата, а не ВЪРХУ тях“, коментира д-р Симидчиев. „Най-добре е децата да следват мечтите си, а ние като родители да ги подкрепяме максимално. Според прогнозите, следващите поколения ще сменят професиите си между 2 и 3 пъти, затова трябва да имат широка база“, каза г-н Вълчев.
На въпроса защо в учебната програма не се включват знания, които дават умения, приложими в практиката, г-н Вълчев коментира, че нашата система е амбициозна по отношение на академичност, но изостава по отношение на практичност. Пакетът от знания все повече се увеличава, но така наречените хоризонтални умения трудно се добиват.
Особено горещо беше обсъдена темата за матурите в 10-ти клас. Добавя ли излишен стрес тази матура, попитаха децата.
“Трябва да се промени начинът, по който се провеждат изпитите и те да са с фокус не върху умението за мислене”, каза г-н Арабаджиев”.
„Напрежението не винаги води до психически проблеми, даже може да е стимулиращо, важна е дозата, също като при мускулите“, отбеляза д-р Симидчиев. „Родители и учители трябва да помогнат този стрес да се преживява ползотворно“, допълни г-н Вълчев.
„Училището е като това, да сложиш важни неща в раницата за пътуване, при което не знаеш къде отиваш. Училището слага само някои неща, другите идват от семейството и общността“, коментира д-р Симидчиев.
На въпроса какво може да бъде направено, за да се промени отношението към различните групи деца, г-н Вълчев отбеляза, че сегрегацията е плод на предразсъдъци, а десегрегираната среда помага на деца в риск. Искрен Арабаджиев отбеляза, че неинформираността създава напрежение и трябва по-често да се събираме с различни групи хора, за да ги опознаем.
По темата за социалните мрежи д-р Симидчиев обърна внимание на прекаленото използване на мобилни устройства. „Това създава недостатъчност и неустойчивост на вниманието – ADD, и това е една от негативните последици. За киберторзома е важно да се създаде тежка нетърпимост в обществото и законодателство, което да го спира още в зародиш, смята той.
„Технологичните решения са частично решение, родители и учители имаме роля да подготвим детето да се защити от кибертормоза, каза г-н Вълчев.
На въпроса как да се помогне на децата с увреждания, отхвърлени от обществото, д-р Симидчиев отбеляза, че е важно ранното диагностициране на психическото и физическото развитие. „Няма нещо, което децата със специални нужди да не могат да постигнат, стига да се диагностицирани рано и подкрепени“, категоричен е той.
Защо темата за психичното здраве е приета за тема табу в нашето общество, попитаха децата.
„Обществото не обича да говори за различните, а на практика всеки е различен и уникален. Важно е, ако някой има проблем, да се чувства спокоен да потърси помощ“, отбеляза г-н Арабаджиев.
„Как дефинираме нормално/ненормално? Трябва да спрем да мислим в полюси. Всички сме в един спектър, всеки е вселена и има своите дефицити и плюсове. Трябва да намерим механизъм, за да постигнем своя максимум“, каза д-р Симидчиев.
По темата „Здравеопазване и психично здраве“ децата попитаха как политиците смятат да подобрят болничната обстановка за децата?
„Децата не трябва да влизат в болница, освен в краен случай. Това се отнася особено, когато е свързано с психичното здраве. Влизането в болница е стрес само по себе си“, обясни д-р Симидчиев. Трябва да се залага на превенция, смята той. „Националната детска болница не само трябва да има кадри на световно ниво и адекватна технологична база, но трябва да осигурява и добра околна среда, която да е дори по-добра от семейната – тя трябва да е ниска, с много зеленина“.
На въпроса какви са плановете за подобряване методите на работа на медицинския персонал, д-р Симидчиев обърна внимание на проблема с липсата на достатъчно лекари. „Днес 80% са 5 години пред пенсия. А един лекар се подготвя 11 години. Нито нова болница, нито удвояване на приема в университета ще реши проблемите. Приоритетите трябва да са два: справедливост в обществото и адекватно образование“, каза той.
Защо България няма специализирана детска болница е въпрос, който вълнува и младежите
„Много по-важно е децата да не се разболяват. Истинският проблем е, че не приоритизираме педиатрията, а в същото време децата намаляват“, коментира д-р Симидчиев.
„Образователната система също е важна за здравеопазването, защото е доказано, че обучението в здравословен начин на живот удължава живота с 5 години“, допълни г-н Вълчев.
В събитието се включиха над 10 граждански организации, работещи в подкрепа на деца и семейства – бежанци от Украйна, които представиха основните си дейности и добри практики.
На финала на събитието беше представена кампанията „Усили гласа на детето“, която цели да обърне внимание на важната тема за изслушването на децата. Повече информация за нея ТУК
Беше връчен сертификат „Компания, приятел на детето“. Отличието на Национална мрежа за децата за социално отговорна политика и грижа към децата и семействата получи Кауфланд. Това е четвъртата компания, която успява да мине през одита на Сертификата и да получи авторитетния документ. Повече информация ТУК
По време на събитието беше представена и анкета на младежи по проект „Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство“, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“. Вижте повече информация ТУК .
Ние вярваме, че гласът на децата има значение и сме безкрайно щастливи, че успяхме да го чуем. Заедно видяхме какво прекрасно бъдеще очаква България в лицето на тези вдъхновяващи младежи!
