Стратегията за детското здравеопазване трябва да се подложи на широко обществено обсъждане, съгласиха се политици от водещи политически партии
Политическа дискусия на тема „Какво означава детското здраве да бъде национален приоритет?“ събра представители на различни политически партии от 48-ото народно събрание.
д-р Александър Симидчиев и доц. Васил Пандов от коалиция ППДБ, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов от коалиция ГЕРБ – СДС и проф. Георги Михайлов, БСП, обсъдиха приоритетите и проблемите в детското здравеопазване.
Организатори на събитието, което се проведе на 28 февруари, бяха Българска педиатрична асоциация, Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и Национална мрежа за децата. Водещ беше журналистът Ирина Недева.
„Проблемите в детското здравеопазване са много, и всички ги познаваме до болка. Сега важното е какво ще направим за тяхното разрешаване“, каза проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация при откриването на дискусията.
„Причината, по която организираме днешната дискусия, е да търсим отговори как – как България да не е на едно от първите мяста в ЕС по детска смъртност, как фокусът да е върху профилактиката и общественото здраве, а не върху болничната помощ и как политическите партии могат да се обединят около вземането на решения с първи критерий – най-добрият интерес на детето“ – допълни Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Детското здраве трябва да бъде национален приоритет и обект на консенсус между различните политически партии – около това се обединиха всички участници в дискусията.
Първата тема, поставена на обсъждане, беше стратегията за детско здраве и действията, които трябва да предприемат институциите.
„Необходима е по-сериозна интеграция между отделните системи, като детето трябва да е център на тази интеграция“, каза Деница Сачева. По думите й ГЕРБ ще повдигне въпроса в следващото НС да има отделна комисия за децата, както предложи преди време Национална мрежа за децата.
„В следващото Народно събрание трябва да изискаме националната стратегия да включва ясно разписан компонент детско здравеопазване с ясни поделементи“, каза д-р Симидчиев. Той добави, че стратегията трябва да включва яснота за кадрите, критерии за оценка, финансова прозрачност, отговорности, срокове, библиография. „Гражданското общество е ключов елемент, защото обединява гласа на тези, върху които въздейства“, смята д-р Симидчиев.
Като основни цели на стратегията за детското здраве проф. Ангелов изведе скрининга, профилактиката и ранната диагностика на основни заболявания при децата –диабет, наднормено тегло, гръбначни изкривявания, хипертония, както и на зависимостите.
„Критериите на НЗОК не изпълняват критериите за качество и комплексност, а лечението на децата изисква най-много комплексност. Финансирането не трябва да е на принципа на пътеките. Този порочен принцип срутва цялото здравеопазване. Това е теза на всеки лекар“, категоричен беше проф. Михайлов. По негово мнение пирамидата трябва да се обърне и основата й да е профилактиката.
В дискусията се включи проф. Иван Литвиненко, който сподели мнение, че трябва да се упражни натиск върху МЗ стратегиите да не се пишат на тъмно от експерти, а да бъдат обект на широки обществени разговори и гледни точки.
Проф. Владимир Пилософ обърна внимание, че в България има повече болници и хоспитализации, отколкото в останалите държави в ЕС, но никой не прави анализ на тези хоспитализации. Не се прави качествен анализ и на детската смъртност.
Втората тема беше за кадровата политика в българското здравеопазване за деца
Тук всички присъстващи се съгласиха, че има сериозен проблем. „Педиатрията не е атрактивна специалност, защото финансирането е по клинични пътеки и това води до липсата на по-високи заплати“, каза д-р Ангелов. „Днес не същестував нормативна възможност една болница да бъде стимулирана, ако назначи повече педиатри, ние трябва да измислим такъв нормативен механизъм“, допълни той.
По думите на доц. Пандов е необходима обществена кампания за повишаване на престижа на тази специалност. Според него освен стимули от НЗОК за болници, които наемат педиатри, трябва да се помисли и за стимули за извънболничната педиатрична помощ.
За проф. Михайлов кадровият проблем има два аспекта: Първият е квалификацията, която получават педиатрите – необходима е дългосрочна специализацията по света, трябва да се полагат изпити, за да се препотвърждава квалификацията през годините, обясни той.
„Във финасирането има патологичен момент – то е в пряка зависимост от оборота на клиничните пътеки, дирижира се най-вече от ДМС – това, докато съществува, няма да има педиатри. Затова има поток към високо финансирани специалности“, каза проф. Михайлов.
Проф. Пилософ подкрепи думите на проф. Миnайлов и също посочи, че във финансов аспект има силна диспрорпорция на заплащане на отделните медицински кадри дори в рамките на една болница. Той обърна внимание, че обучението на един общопрактикуващ лекар по педиатрия е едва 5 седмици. „Сигурно сме единствени в ЕС, където продължаващото медицинско обучение не е задължително“, каза проф. Пилософ.
Беше обсъдена профилактиката и скрининговите програми като начин да бъдат предотвратени здравни проблеми и да бъдат намалени разходите за болнична помощ.
По думите на проф. Ангелов е необходимо засилване на здравното образование. „Предлагаме допълнителни 60 часа здравно образование. Ако сега положим основите, ще берем плодове след 20 години. Ако създадем здрави деца, мотивирани за здравословен начин на живот, те ще бъдат мотивирани родители“, каза той.
По мнение на доц. Пандов трябва да се обърне внимание на ролята на личните лекари и да се оцени какво не могат да поемат като функции.
„Когато говорим за профилактика, основното е да се наблегне на повишаване на нивото на здравна култура на нацията“, каза проф. Михайлов и отбеляза, че тук роля трябва да имат и националните медии.
В дискусията се включиха и гости от публиката.
„Детското здравеопазване не е само педиатрите, но и общопрактикуващите лекари, които се занимават с деца и доболничната помощ – те са основна тема за профилактиката и трябва да бъдат подкрепени“, обясни доц. Узунова, секретар на БПА.
„Има проблем със свръххоспитализацията – тя е като хотел, за да е рентабилно, трябва да е пълно… Парите вървят след пациента – това произвежда болни хора. Това трябва да спре и очакваме от вас да ни кажете какви са вашите планове по този въпрос“, коментира д-р Ева Борисова.
Детската болница беше засегната във връзка с всички поставени теми.
„Детската болница е върхът на пирамидата, но без нея пирамидата е без покрив. Сега започват да никнат идеи за детски болници в Бургас, в Пловдив – рискуваме след няколко години отново нищо да не сме свършили“, каза проф. Михайлов.
„Всеки регион има нужда от специализирана детска клиника, която да дава висока степен на ДЗ – трето ниво. Това, че се направи първа копка в Пловдив и Бургас, не пречи на създаването на национална детска болница. По този начин държавата ще мотивира повече млади лекари да искат да работят като педиатри“, заяви д-р Ангелов. „Трябва да има още една детска болница в северна България“.
„По същество всички, които се занимаваме със здравеопазване, нямаме ключови различия – трябва заедно да се борим детското здравеопазване да бъде приоритет“, заключи д-р Симидчиев
Национална мрежа за децата, Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и Българската педиатрична асоциация ще продължат усилията си за това да настояват за обединение на политическите партии около решаване на спешните проблеми в българското здравеопазване. „Трябва да се постигне съгласие по конкретни решения сега. Децата в България нямат време да чакат“ каза Мария Брестничка на финала на дискусията.
