В края на миналата седмица две деца, току-що започнали живота си, загинаха от коклюш. Това предизвика пресконференция на здравните власти и медиен бум по темата, но, както често се случва, ни лиши от възможността да обсъдим проблема спокойно и да потърсим ефективни решения без да отправяме обвинения.
Скокът в разпространението на ваксинопредотвратими заболявания не се ограничава само в рамките на нашата страна. В цяла Европа има данни за повишена заболяемост както от коклюш и морбили, като съседна Румъния неотдавна дори обяви епидемия от морбили. Най-уязвими при подобни епидемични взривове са малките деца, които не са навършили възраст за ваксиниране, както и тези от тях, които по различни причини не са получили ваксина.
Страната ни няма как да остане изолирана от тези процеси и трябва да се подготви по най-добрия начин да ги посрещне.
Данните на НЦОЗА показват, че през последните две години обхватът на ваксинопрофилактиката в детската възраст бележи тенденция към повишаване в сравнение с наблюдавания спад в периода на пандемията от COVID-19 (2020-2021 г.). Ваксинационното покритие срещу дифтерия, тетанус и коклюш през 2023 г. е 92.4 спрямо 91.4 за 2022 г. Същата тенденция се наблюдава и при ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, при която обхватът достига до 91.6%. Въпреки това, резултатите са все още далеч от желаните 95%, които да гарантират защита на населението от епидемично разпространение на морбили.
Макар масираната пропагандна кампания срещу ваксинопрофилактиката и срещу науката въобще да изигра важна роля в намаляването на ваксинационния обхват през последните години, основните „джобове“ с неваксинирано население остават концентрирани в районите с уязвими групи, където голям брой хора живеят в екстремна бедност, без достъп до основни услуги.
Национална мрежа за децата апелира държавата да фокусира усилията си на терен към тези групи деца, както и дейностите за повишаване на информираността относно безопасността и ефективността на всички ваксини в задължителния имунизационен календар. Бихме искали също да подчертаем, че изграждането на доверие на всички семейства както към ваксиналната политика, така и към системата на здравеопазването като цяло, е ангажимнент на държавата. Отправянето на обвинения от властите към родителите на починали деца в предваксинална възраст е не само недопустимо, но и непродуктивно.
НМД остава ангажирана с гарантиране на най-добрия интерес на децата, който в настоящата ситуация е да бъдат ваксинирани, а родителите им – информирани и спокойни, че здравните власти в страната са техни доверени партньори в опазването здравето и живота на децата им.
Коклюш. Какво да правим?
Коклюш е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Нарича се още „магарешка кашлица“ или в немскоезичния свят – тримесечна кашлица. Както това наименование говори, се характеризира със суха, пристъпна, изключително продължителна кашлица.
Започва като банално забоялване, напомнящо респираторен вирус, с няколко прокашляния дневно, които се интензифицират и прерастват в мъчителни кашлични пристъпи, особено нощем. Характерен е т.нар. „реприз“, свиркащ звук при поемане на въздух между прокашлянията. Децата често кашлят с изплезен език.
Особено опасен, дори животозастрашаващ, е коклюшът за бебета и малки деца. В острата фаза пристъпите са толкова интензивни, че децата не успяват да поемат въздух между отделните прокашляния, така че организмът изпитва кислороден глад, което особено при малките бебета може да доведе до гърчове и, за съжаление, смърт.
Коклюшът се лекува с антибиотик от групата на макролидите (азитромицин или кларитромицин), ако се диагностицира до 10-14 ден след началото на симптомите, като при навременно лечение може да се очаква значително облекчаване на симптоматиката и по-бързо излекуване, затова и педиатрите препоръчват в настоящата епидемична обстановка да се търси медицинска помощ незабавно при наличие на обезпокоителни симптоми.
В настоящата епидемиологична обстановка при съмнения е добре да се направи PCR изследване за Bordetella pertussis и parapertussis (паракоклюш) при всяка суха кашлица, която не преминава с конвенционално лечение за 3 до 5 дни и се интензифицира, особено нощем. За София изследването може да се направи в референтната лаборатория – Национален център по заразни и паразитни болести на бул. Янко Сакъзов 26.
За да се предпазят бебетата в най-ранна възраст се препоръчва ваксиниране на майката по време на бременността. Препоръките в различните държави за това в какъв срок от бременността да се направи ваксината са различни – от по една доза във всеки триместър до само една доза около 27 – 28 гестационна седмица от бременността. Важно е да се знае, че са необходими най-малко 14 дни, за да може тялото на майката да създаде антитела срещу заболяването.
Ваксината, която в момента се прилага в Европа за предпазване от магарешка кашлица, е убита. Това означава, че тя не съдържа живи вирусни частици и е с висока степен на безопасност. Международните организации, проследяващи ваксиналната безопасност, както и редица национални центрове отбелязват в препоръките си, че няма данни за противопоказания за ваксиниране на бременни.
