Фондация „Лале“ и Информационният портал за неправителствените организации в България отново канят граждански организации да разкажат в есе от една страница за смисъла от работата си. Вярваме, че е важно обществото да ни познава, разбира и подкрепя. Така можем да правим повече добро за повече хора.
Името на конкурса е търсена провокация и насочва към неговия смисъл – да предизвика гражданските организации да използват искрен, човешки език в общуването с хората.
Разкажете ни в една страница защо вашата организация е важна за обществото, какво щеше да бъде, ако не съществуваше или нещо друго за работата ви, което показва приноса й. Старайте се да не използвате професионален жаргон, термини и чуждици. Изпратете своя текст на [email protected] до 12 май 2023 г. Важно е в писмото си да посочите името на автора, организацията и данни за контакт. Конкурсът е отворен за всички граждански организации, включително читалища.
Жури от изявени пишещи хора ще определи най-добрите текстове по три критерия:
- човешки език на писане;
- ясно и разбираемо представяне на организацията и значението й за хората;
- интересен и вълнуващ разказ.
Конкурсът предоставя две равностойни парични награди по 500 лв., които са за организациите, представени от отличените текстове.
Ето какво са споделяли през годините членове на журито в конкурса:
„Хората от НПО сектора са скромни хора и не си дават сметка, че в днешно време 50 процента от работата е това, което вършиш, а другата е „продажбата“ на това, което правиш, как ще се лансираш, как ще се заявиш пред публиката. Прекрасно е да помагаш, но за да се чуе посланието ти, повече хора трябва да разберат за твоята дейност, трябва да разказваш човешки. Невъзможността да разказваш какво правиш те обрича на капсулация“ – Найо Тицин, журналист, режисьор, продуцент, фотограф, създател и артистичен директор на Филмовия фестивал „Master of Art“, лектор Публична реч „Ораторът в мен“ в НБУ.
„Гражданските организации не трябва да забравят, че историите за човека са в центъра на комуникацията“ – Райна Гаврилова, преподавател по история и теория на културата във Факултет по философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, автор на книги, статии и учебници по история, антропология и културология.
„Аз не търся прост език. Нека не ставаме част от тази чудовищна антиинтелектуална тенденция, при която вече и средното бива третирано, като извънредно високо. Не говоря за прост език, говоря за искрен език. (…) Харесвам тези текстове, които ми говорят с естествен глас – нито особено високо, нито особено ниско, нито с фукня, нито с фалшива скромност. Обичам тези текстове, които могат да бъдат произнесени с лекота. За да уча студентите си на това, често ги моля да ми разказват историите си така, както биха ги разказали на 15-годишно дете например или на съседа. Когато пишете, имайте наум конкретни хора и разказвайте на тях“ – Марин Бодаков (1971–2021), поет, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Източник: ngobg.info
Снимка: pixabay.com
