В последните дни на декември Сдружение ЕЛА проведе кръгла маса “Включени в различието, изграждаме мостове” заедно с Факултата по педагогика на СУ “Св. Климент Охридски”, а след дискусията изпрати отворено писмо до Министерството на образованието и науката, 28-те Регионални управления на образованието и Националния инспекторат по образованието. В него са посочени основните проблеми в приобщаващото образование у нас и какво трябва да се случи, за да може то най-накрая да сработи вместо всички институции да вдигат рамене в безпомощност, родители и учители да са изоставени без подкрепа и все така да не можем да постигнем по-добри условия за образование, насочено към всички деца.
Ето някои от предложенията на ЕЛА, към които се присъединява и Национална мрежа за децата.
Да се преразгледа ролята на училищните психолози с акцент върху балансирането на техните задачи. Често психолозите са претоварени с работа, свързана със СОП, което затруднява изпълнението на техните функции в общата подкрепа.
Да се осигурят материални средства за работата на психолозите, включително за тестове, методики и създаване на подходяща среда. Понастоящем тези ресурси зависят от субективното решение на директора.
Да се развият политики за идентифициране и подкрепа на надарените ученици, като се акцентира върху тяхното развитие наравно с учениците със СОП.
Всички участници – учители, психолози и др. да разполагат със свободата да оценяват сложността на отделните казуси и да търсят най-добрите възможни решения. Стандартизираните подходи често се оказват неефективни в реална практика и не отговарят на разнообразието от нужди и контексти.
Административната тежест, свързана с документацията, трябва да бъде значително намалена, за да освободи време и ресурси за смислена педагогическа дейност. Напредъкът на децата трябва да се оценява чрез практически наблюдения, реални резултати и професионална преценка, а формалното документиране не бива да замества истинската работа с учениците.
Подкрепа вместо санкции. Училищата не трябва да бъдат подлагани на проверки и санкции, които стимулират култура на страх и избягване на отговорност чрез бездействие. Вместо това, инспекторатите следва да преориентират дейността си към предоставяне на целенасочена подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на всяко училище. Проблемите в училищата често са симптоми на недостатъци на системно ниво, породени от неефективни политики и практики.
Пълния текст на писмото до институциите и предложенията може да видите тук.
У нас децата и учениците със СОП са 24 541. Данните са от годишния ни мониторингов доклад “Бележник 2024”. На 8701 деца и ученици ресурсно подпомагане се предоставя от 1031 специалисти на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование към МОН, а педагогическите специалисти за учебната 2023/2024 г. във всички детски градини и училища са 5526.
Липсват данни за типовете проблематика при децата, които би следвало да се обособят в национален регистър. По този начин ще стане ясно колко и какви специалисти са нужни, а университетите ще могат да ги подготвят. Ключово е да има национална политика за квалификация на специалисти, които да работят с различните видове специфики при децата.
Данните от доклада показват още, че независимо от вариациите в броя на учениците със СОП през годините, обхванатите в професионални паралелки ученици със СОП в рамките на първи гимназиален етап е около 30% от общия брой ученици със СОП. Броят на продължаващите своето обучение в професионални паралелки във втори гимназиален етап значително намалява и става около 15%. Обхванатите в дуална форма на обучение ученици със СОП през 2023/2024 г. са само 146.
Редица наредби гарантират приобщаващото образование като част от държавната политика, но само на хартия. Реалният опит на родители често е свързан с подписки срещу включването на децата със СОП в класовете и липсата на капацитет да се посрещнат образователните им нужди в рамките на учебните заведения. Наредби гарантират и достъпът на младежи със СОП до професионално образование и обучение, съобразено със съответното им увреждане и които целят професионални умения за водене на независим живот.
Система за проследяване на успеха на учениците със СОП за независим живот и участието им на пазара на труда обаче няма. Затова и една от препоръките в “Бележник 2024” в този раздел е да се създаде система за проследяване на съотношението между броя на децата и учениците със специални нужди и броя и вида на специалистите (ресурсни и по отделните професии), които отговарят на изискванията за допълнителната подкрепа в гимназиален етап и в рамките на професионалната подготовка.
Национална мрежа за децата споделя позициите, изразени в отвореното писмо и препоръките на Сдружение ЕЛА и заявява готовност да подкрепи създаването на работна група към МОН с директори на училища и специалисти, работещи с деца, най-вече сред тези, които са намерили и прилагат работещи решения. Целта на тази работна група следва да бъде предложение за адекватни механизми за приобщаване на децата със СОП.
Снимка към публикацията: Сдружение ЕЛА