Картината за първите седем месеца показва спад в броя на новородените в 25 от 28-те области у нас. Според Информационната система за ражданията в сайта на Министерството на здравеопазването за седемте месеца от началото на годината в България са се родили 34 803 бебета. Това е с 2375 по-малко в сравнение със същия период на миналата година. В 25 от 28-те области спадът в проценти е от 2.08 за София-град до рекордните 27.85% за Видин
В крайдунавския град, част от най-бедния регион в Европейския съюз, от 1 януари до 31 юли тази година, според вписаното в регистъра, са се родили едва 215 бебета, а за същия период на 2014-а броят е бил 298. Компания на Видин, логично, правят останалите 4 области в Северозапада: Монтана със спад от 17.58%, Ловеч – минус 10.49%, Плевен с минус 9.03% и Враца – минус 9%. Тревожна е ситуацията в Кюстендил – 121 бебета по-малко, или спад от 21 на сто, Ямбол – 69/18.4%, Шумен – 110/13.27%.
Дори област Сливен, която в последните няколко години се катери към челните места в таблицата на раждаемостта, бележи спад от 4.56 на сто, с 1766 бебета срещу 1844 за посоченото седеммесечие. Със стойности около 5 процента е спадът в Пловдив – 263 раждания по-малко, или 6.42 на сто, Бургас – 118 бебета по-малко, или 5.77%, но във Варна ситуацията изглежда трагична – там от началото на годината са се родили 2310 бебета, което е с 403, или 14.85% по-малко от предишната година. Дори 5-те процента е нереално да бъдат наваксани до края на годината, особено като се има предвид, че според статистическите данни най-голям е броят на ражданията през юни и юли и кривата плавно слиза надолу, за да падне най-ниско през ноември.
Местата, бележещи ръст, са Благоевград, Русе и Хасково, където до края на юли са се родили в повече 75 бебета за Благоевград и по 12 за другите две области. Но в проценти тези плюсове са нищожни – 5.76% за Благоевград, 1.15% за Русе и 1.99% за Хасково.
Прогноза за очаквания брой раждания общо за страната, изчислено като средноаритметична стойност, показва, че през 2015-а година може да очакваме нов мрачен рекорд с най-ниска стойност за последните 70 години, като спаднат под 60 000 и дори под 59 000.
Любопитен щрих дава съпоставката на данните от Информационната система, които цитирахме дотук, с данните на Националния статистически институт. Тъй като Регистърът на МЗ се попълва от началото на 2012 г., сравнение може да се направи само за последните 3 години.
Според статистиката общият брой раждания за 2012-а е бил доста по-висок от този в сайта на здравното министерство – 69 678, срещу 63 891, за 2013 г. числата са съответно 67 061 и 62 216, а за 2014-а – 68 083 и 63 848. Разликите идват не от това, че никой не контролира регистъра, както твърдеше един бивш министър на здравеопазването, а защото Националният статистически институт вписва и ражданията в чужбина. Всички раждания на български граждани включват не само родените в отделенията и клиниките по акушерство на територията на страната (което прави Министерството на здравеопазването), а всички, родени от майки, чийто настоящ адрес е в Република България. Експертът по метаданни и методология в НСИ Надежда Кърлежова обясни, че такова вписване по желание на майката може да се направи до 3 години след раждането.
Мнозина обаче се съмняват, че в чужбина се раждат между 4200 и 5800 българчета годишно, каквато е разликата между данните на НСИ и МЗ. Според блогъра Боян Юруков за последните 10 години в чужбина са родени 96 653 български деца. Юруков използва 4 бази данни (включително тази на ГРАО, на която се позовават и от НСИ), за да създаде интерактивна карта.
Важно е да се отбележи и това, че в медиите обичайно се цитират числата за броя на новородените, но без да се посочва този на мъртвородените. А той е ужасяващо висок и се запазва почти непроменен от 2002 г. досега – около 550. За 2014 г. броят на мъртвородените е по-нисък – 498, но по-малък е и общият брой раждания.
Много любопитна е съпоставката на ражданията по региони и по области в сайта на НСИ, където има и разбивка „само град“ и „само село“.
От числата лесно може да се направи изводът къде са най-умиращите села у нас.
В област Видин от 668 раждания само 191 са в селата. За Габрово тези данни са съответно 777 и 129, за Ямбол – 1246 и 364, за Перник – 946 и 138. На този фон дори (неоткраднатите) кокошки по селата ще се разсмеят на цифрите за тоталния коефициент на плодовитост, който според таблицата в сайта на НСИ за 2014 г. е по-висок в селата в сравнение с градовете за 22 от 28-те области! Такова е положението, разбира се, и със средния коефициент за страната – той е 1.52, обаче фертилните жени по селата бият гражданките, с 1.78 към 1.44 среден брой деца. Да разясним, че тоталният коефициент на плодовитост е сумата от повъзрастовите коефициенти за плодовитост през съответната година и показва средния брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Да извадим от контекста на туй дълго-дълго изречение само думите „би родила“. Би родила, ама надали.
Още малко по темата град-село. От данните на НСИ за 2014 г. се оказва, че има 4 области, в които ражданията в селата са повече от тези в градовете: Разград – 607 в селата срещу 444 в градовете, Силистра – 598 и 406, Търговище – 563 и 515, и Кърджали – 771 срещу 670. Дали това означава подмладяване на региона, защо и как, какъв е делът на българчетата, родени от икономическите емигранти от тези райони, статистиката мълчи.
Въпреки изредените разминавания, от наличните данни може да се направи за пореден път категоричният извод, че нацията ни застарява и се стопява. И дали ще броим бебетата на лято или наесен, е без значение.
Източник: в. Сега
Снимка: photl.com
