Преди дни станахме свидетели на поредната драма, свързана с отглеждане на малко дете, чиито родители „вадят хляба“ на семейството си някъде по света. Тази картина не е нова за обществото ни. За съжаление, това няма да бъде и последният подобен случай. Вероятно още много години хиляди български родители ще пътуват и работят по света, за да осигурят издръжката на децата си. И във всеки един такъв случай те трябва да решават този толкова важен въпрос – кой да се грижи за малките деца, които остават в страната. Най-българският отговор в този случай е: „Че за какво са бабите и дядовците!? “ Само че нито бабите са това, което бяха преди 40-50 години, нито децата ще се задоволят с грамофонна плоча с приказките на Ангел Каралийчев. Затова в подобни моменти най-често стигаме до упреци към родителите, към съседите и, разбира се – до извода: „Така е, като държавата не осигурява необходимите детски градини“. А пък отговорът на държавата също е стандартен: „Няма толкова пари, че всички деца да бъдат в детски градини.“
Само че тази размяна на упреци и оправдания не помага на никого.
В същото време един внимателен поглед върху нашия български опит сочи, че сме имали добри, работещи решения в тези тежки за родителите и за децата моменти.
Само преди няколко години в България стартира програма за насърчаване на заетостта, което даваше възможности на безработни жени, след като преминат специализирано обучение за отглеждане на малки деца, да бъдат на разположение на родители, които се нуждаят от грижи за своите деца. Тази програма даваше няколко възможности едновременно:
– на родителите да не прекъсват своята работа заради необходимостта от това някой ежедневно да е с децата,
– на безработните да получат нова квалификация и заетост,
– а децата получаваха професионални грижи.
Разбира се, че не може всеки безработен да стане помощник в отглеждането на децата. Но всички знаем колко много учителки на деца в предучилищна възраст загубиха своите работни места през последните 15-20 години. Всички знаем, че жените на средна и пред-пенсионна възраст, които може да нямат висока квалификация, но имат богат опит в отглеждането на своите деца, трудно намират работа. Ако тази програма работеше, може би майката на пострадалото дете нямаше да се чуди на кого да остави детето си, докато работи, за да изкара необходимите й средства за отглеждането му. Само че програмата така и не придоби популярност и в резултат бе спряна. Така и не разбрахме дали имаше свръхизисквания към безработните жени, дали информацията за услугата не стигна до нуждаещите се родители, или имаше други „трески за дялане“. Вместо това с лека ръка, без да направим професионален анализ къде са слабите места на програмата, ние просто я задраскахме.
Друг добър пример, който показва как държавата може да подкрепя реално родителите, така че те да съчетаят родителските си отговорности със служебните си задължения, бе една идея, реализирана с европейски и национални средства в рамките на съответната оперативна програма.
Чрез тази програма се даваше възможност на кандидатстващите предприятия да бъде осигурено финансиране за създаването на детски градини, детски стаи, кътове и др. подобни в самите предприятия, в които работят родителите на малките деца. Така в подходящи условия малчуганите получаваха грижи и бяха под професионално наблюдение, докато майките и бащите им бяха на работа, най-често само 1-2 етажа по-нагоре. За съжаление, и тази добра идея отново „танцува само едно лято“, както се казваше в един стар филм.
Дори само тези две идеи показват колко дълбоко грешим, като свеждаме помощта от държавата към родителите на малките деца до 20-30 лева повече детски надбавки.
Много по-важно е да бъде осигурена професионална грижа за децата, за да могат родителите спокойно да изкарват хляба на своето семейство.
Време е не само да усъвършенстваме вече проверените програми, но и да търсим нови модели за помощ на младите родители.
Всяка година стотици български студенти заминават на бригади в Европа и Америка, за да изкарат необходимите средства и да продължат образованието си. Ако си направим внимателно сметката, вероятно ще се окаже, че е къде-къде по-изгодно бъдещите педагози, бъдещите лекари, бъдещите социални работници да изкарват парите за своето следване тук, в България, като продължат подготовката за своите професии, грижейки се за децата на работещи родители, в това число и на родители, заминали зад граница.
Към тези добри български практики бихме могли да добавим и успешния опит на други страни членки на ЕС в привличане на специализирани неправителствени организации, предоставящи социални услуги в сферата на грижи за малки деца. В България има няколко хиляди неправителствени организации, които могат да бъдат подготвени, за да предоставят необходимата професионална грижа за отглеждане на малки деца.
Тези и много други подобни идеи са добър пример как с един и същ лев от бюджета държавата може да постигне няколко цели – от една страна, услуга на нуждаещите се родители, от друга страна – детето получава професионални грижи, а от трета страна, много безработни хора ще получат своето ново работно място.
Иван Нeйков, Балкански институт по труда и социалната политика
Източник: в. 24 часа
Снимка: pixabay.com/studio cl art
