На 16-17 септември, 2021 г., Мрежа за правна помощ взе участие в дискусията, организирана от Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, относно правата на детето в контекста на алтернативната грижа.
Основна цел на събитието, в което се включиха експерти по детски права и социална грижа от частния и публичния сектор на десетки държави, бе да се разгледа в пълнота текущата ситуация по отношение на алтернативната грижа, да се идентифицират и обсъдят конкретни хипотези на ненужно отделяне на деца от техните семейства, подходящи начини за реинтеграция на деца със специални потребности в биологичните им семейства, както и добри практики за щадене на детето при раздяла на деца и родители, когато това е неизбежно.
Сред участниците в събитието бяха и лица, преминали през институционална намеса по предоставяне на алтернативна грижа, които споделиха добри практики в сферата. Така Ейми от Руанда, първородно дете, диагностицирано с церебрална парализа, което след 5 години в дом за деца е успешно реинтегрирано в семейството си, споделя: „В дома, тъй като един преподавател отговаряше за много деца, нямаше как да ми се обръща внимание. Много рядко можех да напускам дома и да общувам с хората навън. Там си нямах много приятели, семейството ми липсваше ужасно. Не пожелавам на никое дете да живее в институция. Сега имам до себе си моите родители, братя и сестри. Те ме подкрепят изцяло. В момента съм един от учениците с най-висок успех в своя клас. Чувствам се окрилен. Мечтая да помагам на деца със специални потребности. Те имат нужда от семейства, не от живот в институции. Нека ги подкрепим и насърчим. Това е дълг на цялото ни общество.“.
Сагар от Ню Делхи, Индия, който на 14 год. опитва да избяга от вкъщи, поради системни конфликти с родителите си, разказа: „Заради стреса и скандалите вкъщи бях принуден да избягам. Считам, че програмите на правителството, насочени към реформиране на социалните услуги, трябва сериозно да застъпят психологична и психиатрична работа с деца и родители, вкл. такава по превенция на конфликти и насилие.“
Лични истории на взаимодействие с институционални механизми на социална грижа като горните бяха особено информативни, тъй като илюстрираха на практика прогреса на редица държави в прилагането на Конвенцията за правата на детето.
Събитието акцентира още острата нужда от допълнителни законодателни промени в част от държавите-членки на Конвенцията, които да засилят превенцията, да обезпечат достатъчно финансов ресурс за сектора и закрепят отговорността на общностите за подпомагането на подобни казуси.
Поставен на широко обсъждане беше и въпросът каква е ролята на ООН в подобряването на алтернативната грижа в държавите и какъв единен и унифициран стандарт следва да бъде приет в тях с цел обезпечаването на адекватно ниво на алтернативна грижа, отразяваща нуждите на нейните ползватели.
Акцент на българското участие в дискусията беше доц. Велина Тодорова, член на Комитета, която фасилитира диалога около това какви са предизвикателствата пред системата на алтернативна грижа и какво правителствата могат да направят за тяхното преодоляване.
Заключението от двата дни, посветени на алтернативната грижа, беше, че цената на липсата на адекватна и висококвалифицирана алтернативна грижа в пъти надвишава необходимите инвестиции за трансформация в сферата и правителствата следва да насочат своите усилия за подобряване на този тип грижа и за мултиплициране на добрите практики в сферата.
Снимка: pixabay.com
