Организациите в Национална мрежа за децата са подпомогнали над 6500 деца в 3200 семейства с 4404 броя хранителни пакети от началото на кризата, причинена от разпространението на COVID-19 до 16 април 2020 г.
135 454 лв. е общата стойност на даренията, които освен хранителните продукти включват лекарства, млека за новородени бебета, дезинфектанти, маски, ръкавици, защитни облекла, шлемове и други за семейства, социални услуги и 17 неонатологични отделения в страната. Над 400 електронни устройства са раздадени на деца в бедни семейства в рамките на кампанията „Стара техника за ново начало“.
В условията на безпрецедентна криза в световен мащаб отново на дневен ред излиза въпросът за оцеляването на най-уязвимите групи на българското общество: деца и семейства, живеещи в бедност, самотни родители, безработни, деца и младежи с увреждания.
В края на март Националната мрежа за децата излезе с предложение за спешни мерки към управляващите, които трябва да бъдат взети, за да бъде избегната хуманитарна катастрофа, която ще засегне стотици хора.
От мрежата за децата предупреждават, че проблемите обхващат много различни сфери и тяхното решаване тепърва предстои:
Трафик, експлоатация и домашно насилие
Увеличаването на насилието е един от най-силно изразените ефекти на кризата, който вече започва да се проявява. „Липсата на редовни учебни занятия е опасно за децата с рисково поведение. Това с особена сила важи за онези, които нямат достъп до интернет. За тях училището е изключително необходимо, за да могат да се социализират, да бъдат видими. Онези от тях, които нямат достъп до интернет, на практика в момента не правят нищо – не се обучават, не контактуват с връстници, изолирани се. Така те стават уязвими за домашно насилие, трафик и експлоатация“, коментира Весела Банова, терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“.
Към момента домашното насилие се очертава като един от сериозните проблеми“, предупреждава и д-р Събина Събева, изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България“.
Липсата на интернет частично се решава чрез раздаване на работни материали от класните ръководители, които биват предоставени от образователните медиатори по места.
Изолацията и децата с увеждания
Не по-малко застрашени са децата и младежите с увреждания и придружаващи заболявания, както и хората, които се грижат за тях. „Голяма част от децата и младежите, за които се грижим, са с интелектуални и физически увреждания и с редица заболявания, което ги поставя в рискова група. В рискова група са и голяма част от служителите в центровете, които се грижат за тях“, казва Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“.
Децата с увреждания са особено чувствителни към изолацията, която може да провокира изостряне на състоянието им. Към този проблем се прибавя и фактът, че виртуалното обучение невинаги е пригодено за деца със специални образователни потребности.
„В онлайн срещите на почасовите услуги, които управляваме, някои родители на деца с увреждания са силно разтревожени, защото забелязват регрес в тяхното физическо и психическо развитие. Липсата на рехабилитация се оказва много вредна. В същото време няма забрана за работата с деца с увреждания при съответните подходящи за спазване на предпазните мерки условия. В тази връзка обмисляме да изготвим писмо до Агенцията за социално подпомагане и общините да разрешат за някои деца, които са във висок риск, да се възстановят живите срещи, като се изготви специален режим“, коментира Весела Банова.
По думите й децата с аутизъм, особено в семейства с един родител, изнемогват в тази ситуация. За тези деца трябва да има адаптирани мерки, които да им позволяват да излизат един път дневно. Според нея учебната среда принципно не е адаптирана за деца със специфични нужди, независимо дали става въпрос за дистанционно или конвенционално обучение.
„Срещаме трудности да обясним на децата и младежите защо не ходят на училище или дневен център и защо не могат да отидат на разходка или до магазина. Стоенето им само вкъщи често води до кризи в поведението. Но социалните ни работници и социалните ни терапевти непрекъснато планират и провеждат нови интересни занимания в къщите, така че засега сме овладели положението“, коментира Александрина Димитрова.
Бедност и физическо оцеляване
Безспорно икономическата криза, която ще последва епидемията, ще постави в най-голям риск семейства и деца, които живеят в условията на бедност, тъй като при тях въпросът опира до физическото им оцеляване. Сред най- уязвимите групи в тази ситуация са децата от бедни семейства (почти 40% от децата в България) и деца на родители, останали без работа, коментират от фондация „За Нашите Деца“.
„Все още е рано да се оцени какви ще бъдат размерите на кризата. Огромен проблем например би създала заразата и принудителното затваряне на определени общности“, коментира д-р Събина Събева.
Финанси
Кризата постави на финансово изпитание всички сектори. „Разходите за резидентните ни социални услуги нарастват, тъй като са необходими повече пари за храна (децата и младежите по принцип обядват в училище или дневен център от понеделник до петък, докато сега са по цял ден вкъщи), за дезинфектанти и защитни средства, термометри“, коментира Александрина Димитрова.
По думите й грижата в центровете е пряко свързана с набирането на поне 600 хиляди лева на година, а много проекти и събития, свързани с набирането на средства, са отменени.
Задълбочаване на различията в достъпа до образование
Заплахата от коронавирус и извънредното положение поставиха важна задача пред училищното образование в България – да направи огромен скок в XXI век. Катализаторът беше въвеждането на дистанционното обучение. Безпрецедентната ситуация изправи българската образователна система пред сериозно предизвикателство – да се модернизира така, че да не задълбочи дистанцията в образованието и да не отвори още по-широко ножицата между училищата, които обучават деца от уязвими групи, и училищата, които работят с деца, чиито родители имат сравнително високо образование и социален статус.
Една от основните пречки пред въвеждането на онлайн обучение е липсата на подходящи устройства сред много от учениците. Изследване на център „Амалипе“ сред 200 училища показва, че едва в 22.34% от училищата над 90% от учениците разполагат с подходящи устройства.
В 11.68%% от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. В две трети от училищата учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и 75%. Още по-сериозен е проблемът с невъзможността на част от семействата да си позволят подходящ план, с който да могат ефективно да използват онлайн обучение. Десетки учители, директори, медиатори и неправителствени организации се включиха в директната работа на терен, за да компенсират поне частично тези липси.
Министерството на образованието и Министерският съвет взеха решение училищата да могат да плащат такси за интернет на семействата в нужда, но остава отворен въпросът с набавянето на необходимите таблети и други пособия.
Липса на информация и указания
Основният проблем пред нас е липсата на указания какво следва да се предприеме в случай на съмнение за заразяване на дете/младеж или служител в някоя от резидентните услуги, защото начинът на организация и функциониране на услугите и броят на помещенията не позволяват изолацията и поставянето му под карантина. Смятаме, че поставянето под карантина на цяла резидентна услуга би било нецелесъобразно пoради уязвимостта на настанените там потребители (често със заболявания) и невъзможността на служителя да се грижи за тях денонощно през цялото време на карантина. Необходими са указания от Министерството на здравеопазването и АСП в тази насока, коментират от фондация „Сийдър“.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
