На 7 април 2015 г. се проведе конференция „Образование за бъдещето“, организирана от Институт за прогресивно образование и “Капитал”. Тя акцентира върху погледа на български и международни експерти, чиито презентации търсеха отговор на въпроси като „Какво трябва да е образованието днес, за да бъдат обществото и икономиката ни успешни утре?“.
Форумът откриха проф. дпн Тодор Танев, министър на образованието и науката и доц. Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента на Република България. Те приветстваха гостите, увериха, че предстои да бъде приет най-радикалният образователен закон досега и че образованието е една от основните инвестиции на усилия, средства и властови потенциал.
Специален гост на събититето бeше Джон Майтън, създател на системата за обучение JUMP Math, който говори за методи на преподаване, основани на съвременните открития на когнитивната наука и как математиката може да бъде достъпна за всеки ученик. „Мислим, че е по-добре да разделяме децата на групи от добри и лоши математици, като помагаме на първите да стават по-добри, а другите – оставим. Но когато децата започнат да мислят, че не са достатъчно талантливи, те спират да работят. Не бива да е така – по-добре е да оставим децата да мислят, че научаването на нещо не зависи от таланта им, а на сериозната работа. Мит е, че по-слабите ученици дърпат по-способните назад – ако се стимулира обмяната на знание и помощта помежду им, всички се развиват по-равномерно“, каза Джон Майтън. Според него математиката е тясно свързна с усещането за риск – без нея не могат да бъдат вземани финансови решения или да възприемаме дългосрочните проблеми като промяната в климата.
„Не много хора знаят, че през 60-те години на миналия век Финландия е била бедна и земеделска страна. Но през 70-те променихме изцяло образователната си система и това ни доведе на върха на световните резултати в PISA“, с тези думи Яна Палоярви, директор „Международни връзки“ в Министерство на образованието и културата на Финландия започна обяснението си какво прави финландската образователна система толкова успешна. Има няколко характеристики, които отличават финландския напредък – това са убеждението, че всички деца трябва да имат равен достъп до образование и високо доверие и свобода на учителите. Яна Палоярви опроверга новината, че от 2016 г. Финландия изцяло премахва училищните предмети. Тя обясни, че новата им учебна програма ще набляга на определени умения като критично и аналитично мислене, предприемачество и умения за адаптиране към пазара на труда, умения за справяне с всекидневния живот и уменията как да учиш. Ще бъде възприет и нов начин на преподаване, който ще съчетава знания от различни дисциплини. Учителите са високо ценени във Финландия. Те не просто имат пълна свобода, но и са едни от най-квалифицираните кадри, които излизат от местните университети. В Педагогическите факултети се приема най-трудно, като едва един от всеки десет кандидатствали успява да влезе.
“Най-важният ресурс в образователната система са хората. Автономията в училище е балансът между гарантиране правото на училището да управлява всички ресурси и качеството. Тя дава възможност учителят да бъде творец и да бъде свободен, за да постигат децата отлични резултати. Какво означава качествено образование – децата да демонстрират знания или да се научат да мислят и да прилагат различните концепции, за да решават въпроси и проблеми, които ги вълнуват днес, не след 10 години.” – каза Мариана Банчева, директор образователни политики, Институт за прогресивно образование.
Светлана Михайлова, учител по история, разказа за своя начин да разчупи статичната образователна система и опита си да провокира учениците да проявяват любопитство и изобретателност към усвояването на учебния материал. „Защо си струваше? Защото в един такъв вариант учениците са поставени в ситуацията да тестват, да работят в група, да проявяват критично мислене, да събират информация – всички умения, които са ни нужни в 21 век“, каза тя.
Евгения Пеева от „Заедно в час“ фокусира изказването си върху това каква е ролята на учителите в промяната на нагласите и отношението на учениците към ученето. „Ако ги оставим на последния чин и им казваме, че не могат и няма да се справят, те се научават, че от тях нищо не зависи, научават се да се оплакват и да бъдат безнадеждни“, подчерта тя. И добави, че ако учителите не са отворени към нови неща, ако не ангажират родителите и самите ученици в справянето с проблемите, няма как да подготвят следващи поколения, адекватни към бъдещето.
Явор Джонев, Сирма Груп Холдинг, представи концепция за нов тип училище: „Трябва да направим децата си добри комуникатори, да познават световните култури. Да могат да водят съзидателен диалог. Да отстояват своите виждания, но и да разбират и приемат различното. Да разбират как работи светът – и в неговия физически и социален аспект. Да са здрави. Да могат да бъдат граждани на света, да имат европейска и българска идентичност, да могат да допринесът към света. И да натрупват богат отпит по време на учебния процес.“
Източник: Институт за прогресивно образование
