Сдружение “Образование България 2030” и Национална мрежа за децата изпратиха становище върху проекта за извенение и допълнение на Постановление № 100 за създаване и функциониране на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. В него се казва, че двете организации приветстват усилията на Министерството на образованието и науката да гарантира обхващането, включването и предотвратяването на преждевременното отпадане на деца и ученици от образователната система. В същото време обаче „Образование България 2030“ и Национална мрежа за децата изразяват силното си притеснение за ефективността на предложените мерки, както и за цялостната концепция за ролята на педагогическите специалисти в превенцията на незаписване и преждевременно напускане на образователната система на деца и ученици.
По данни на МОН през учебната 2017/2018 г. при 70% от случаите на върнати или записани за първи път в образователната система деца и ученици основната причина за повторно отпадане е промяна на местоживеенето на семейството или невъзможност да се открие къде пребивава семейството. В 8% от случаите причината за повторното напускане на системата на образование е здравословни проблеми на детето или родителя. Едва в 18% от случаите родителите заявяват нежелание или проявяват неглижиране към проблема. Останалите две идентифицирани причини за повторно отпадане са заживяване на семейни начала (2%) и извършване на престъпление (2%).
Така става ясно, че в по-голямата част от случаите основните причини за повторното отпадане на деца и ученици от образователната система са извън контрола и въздействието на педагогическите специалисти.
Наред с това считаме, че ролята на учителите, директорите и останалите педагогически специалисти в разрешаването на проблема следва да се фокусира върху гарантирането на качествено образование на учениците в училище. Вярваме, че най-сигурната и дългосрочна превенция на незаписването и ранното отпадане от образователната системата се гарантира с високоефективно преподаване в класната стая и със създаването на позитивна среда на взаимодействие в училищната общност. За целта е важно политиките и мерките за превенция на преждевременното напускане и незаписването в системата на образованието да бъдат префокусирани към надграждане на уменията на учителите за високоефективно преподаване и приобщаването на всеки ученик, а на директора – за създаване на среда за формирането на подкрепяща училищна общност.
Ето защо считаме, че предложението да се вмени задължението на екипите по превенция за ежедневни и незабавни посещения по домовете на децата и учениците в риск от отпадане при отсъствие без уважителни причини (според чл. 3б, т. 1), само по себе си няма потенциала да гарантира разрешаването на проблема. На първо място защото педагогическите специалисти нямат реалната възможност да въздействат върху фактори, които са извън полето на техния контрол и правомощия (социално-икономически например). В същото време остава неясно какви са точно мерките, които екипите по превенция имат право да приложат за предотвратяване отсъствието на децата и учениците (чл. 3б, т. 2). Тази неяснота, както и липсата на дефинирани конкретни индикатори за проследяване ефективността на мерките създават впечатлението, че цялостната концепция на проекта не предлага ефективно решение на проблема с високия дял на незаписани и ранно отпаднали деца и ученици от образователната система.
Същевременно предложението за създаване на областни координационни центрове (чл. 5, ал. 3, т. 3) повдига редица неизяснени въпроси. На първо място какви ще бъдат конкретните задачи и правомощия на тези центрове? Ще бъдат ли те ново самостоятелно звено и кой бюджет ще осигури тяхната издръжка? Каква ще бъде цената за създаването, поддръжката и контрола на тези центрове? И най-вече, какви са техните конкретни цели и по какъв начин ще бъде оценявана и проследявана тяхната ефективност? Отговорите на поне част
от тези въпрос следва да бъдат изяснени в частичната оценка на въздействието към проекта. Такава информация там обаче липсва. Още по-озадачаваща е липсата на оценка на цената и ползата, както на цялостния проект като цяло, така и на конкретните мерки. Не е ясно защо в оценката на въздействието се посочва, че “не са идентифицирани очаквани негативни ефекти”, при положение, че основните мерки, заложени в проекта предвиждат генерирането на разходи, както свързани със създаването на областни координационни центрове, така и с изпълнението на функциите на екипите по превенция (например използването на транспорт за посещение на домовете на децата и учениците).
Нашите предложения:
1. Да се отложи приемането на ПИД на Постановление № 100 от 08.06.2018 г., за да се направи задълбочен анализ и оценка на алтернативни варианти на интервенция, да се оцени какви са цената и ползата на така предложените мерки и да се разработи цялостна система за проследяване и оценка на ефективността на Механизма.
2. Да не бъдат създавани екипи за превенция, а да се инвестира в допълнителна подготовка на учителите да работят ефективно и подкрепят деца в риск от отпадане, както и да се насърчат и подкрепят учителите и директорите и да работят за изграждането на позитивна училищна общност.
3. Да се създаде възможността да се открива нов щат за служител в училище, чиито задължения да бъдат изцяло обвързани с превенцията и обхвата на деца и ученици на местата, където има висок дял на незаписани и отпаднали деца и ученици от образователната система.
Вижте пълния текст на становище тук – Становище_Механизмът (PDF, 183 KB)
Снимка: freeimages
