Едно от стратегическите дела, инициирани от Мрежа за правна помощ към НМД през 2020 г., касае необходимостта от закрила от съда на правото на индивидуален избор на учебно заведение, с което разполагат непълнолетните, в т.ч. защита от налагания едностранно личен избор на упражняващия родителските права.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 31, ал. 1 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование – всеки гражданин упражнява правото си на образование, съобразно своите предпочитания и възможности в училище по свой избор, като изборът за непълнолетните се осъществява от самите ученици, със съгласието на техните родители.
В случая – основа на стратегическото дело, навършило 14-годишна възраст лице заявява пред фактически разделените си родители категорично и еднозначно своя личен информиран избор да продължи образованието си в предпочитана от него гимназия в гр. София. Момчето получава съгласие да продължи образованието си там от бащата, но не и от майката, на която (като привременна мярка, в рамките на бракоразводно дело, решението по което към днешна дата все още е в процес на обжалване) през 2018 г. е постановено упражняването на родителските права.
Майката настоява, без възможност за компромис, детето да получи гимназиалното си образование в избрана еднолично от нея професионална гимназия в гр. Пловдив. Непълнолетният предпочита гимназията в гр. София, заради добрия езиков профил, който тя би му дала, като същевременно не проявява интерес към професионалните направления, в които е строго профилирано пловдивското учебно заведение. Бащата се ангажира да съдейства на непълнолетния с издръжка, която да му осигури възможност безпрепятствено да получава образованието си в столицата. Въпреки това и против волята и избора на непълнолетния, момчето е записано от майката в гимназия в гр. Пловдив. Така изборът му на учебно заведение, който законът урежда като личен, е изцяло пренебрегнат. Непълнолетният, на практика, няма възможност да осъществи свободен избор на образователна институция, от която да получи средното си образование, което му влияе негативно както в краткосрочен план, така и дългосрочно (успех от зрелостни изпити след 5-годишния гимназиален курс, възможности за академичен път и професионално развитие и пр.). Засяга се въобще конституционно гарантираното право на образование на непълнолетния. Незачитането избора на непълнолетния се явява в противоречие и с чл. 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращ индивидуалното право на образование на физическите лица.
Стратегическото дело е инициирано от самия непълнолетен, а молбата до съда е подписана от него и от бащата, който подкрепя действията на сина си. Паралелно с това, с наше съдействие двамата се обръщат към Министерство на образованието и науката със сигнал, описващ проблема. В резултат, с писмо от началника на териториална администрация „Регионално управление на образованието” – София-град, е разпоредено изготвянето на доклад до МОН, за да бъде уважена водещата воля на момчето. Така впоследствие желанието на непълнолетния е уважено от МОН, с аргумента, че „за непълнолетните лица, за разлика от малолетните, водеща е тяхната воля при избор на училище, а родителите имат правото и задължението само да подпомагат направения личен избор. Въпреки че постановеното от МОН не съставлява практика, обвързваща съда, аргументацията на Министерството е ценна, тъй като същото се явява орган по тълкуването на прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). В резултат на именно тази намеса от страна на МОН извън съда, детето е записано в избраното от него учебно заведение и понастоящем посещава желаната от него гимназия, която по обективни критерии предоставя по-добро образование. Предвид това, така инициираното съдебно производство е прекратено поради липсата на правен интерес, с оглед осъщественото вече записване в предпочитаната гимназия.
Независимо от успешния развой на казуса, същият онагледява острата нужда законодателството ни да бъде осъвременено, с цел децата да придобият статус на субекти на права, чието упражняване в определени случаи следва да бъде допускано в разрез с волята на формалния титуляр на родителските права и по техен индивидуален почин. От Мрежа за правна помощ считаме, че предвид прогласената в чл. 2 от ГПК дължимост от страна на съда на защита и съдействие на лични и имуществени права по всяка подадена до него молба, молби на непълнолетни с искания за разрешаване от страна на съда да бъдат записани в конкретно посочено от тях учебно заведение следва да бъдат разглеждани по същество от съда, независимо че същите формално може да не са приподписани от носителя на родителските права. Конкретно, тези молби следва да бъдат разглеждани в рамките на охранителни производства, като съдът се произнася с решения, с които да разрешава на непълнолетния да получи средното си образование в избраното от него училище.
По аналогия с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от СК, която нормира охраняването от страна на съда на имуществения интерес на непълнолетния, в разглеждания случай личният интерес на непълнолетния, свързан със защитата и упражняването на конституционно прогласеното му право на образование, следва да получи закрила от съда. Това е така, тъй като личният интерес от получаване на гимназиално образование в свободно избрана от непълнолетния образователна институция неминуемо е съпоставим по значимост с имуществения интерес при действията на разпореждане, за които се изисква разрешение от районния съдия.
Както ако за извършването на тези действия на разпореждане не се изискваше разрешение, биха били застрашени имуществените интереси на непълнолетния и на неговото семейство, така преграждането на упражняването на свободен избор относно това къде непълнолетният да получи своето средно образование, би повлякло сериозни негативи в краткосрочен и дългосрочен план.
Предвид всичко гореописано, от Мрежа за правна помощ считаме, че са налице всички основания не просто за промяна на съдебната ни практика с цел допускане непълнолетният сам да упражни правото си на образование по начин, по който той счете за удачен и с разрешението на съда, но и създаването на изрична законова уредба, регламентираща подобна възможност.
Следва да отбележим, че паралелно на описаното стратегическо дело, през 2020 г. е образувано и производство по предявена от бащата молба до районния съд, на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, във вр. с чл. 123, ал. 2 от СК. С молбата бащата отправя искане, поради спор между родителите, съдът да постанови продължаване на образованието на непълнолетния в избраното от ученика учебно заведение в гр. София. Въпросното производство е прекратено, на основание непредставено в четлив вид съдебно решение на същия съд за развод между родителите (въпреки че решението за развод към момента не е вляло в сила). Определението за прекратяване е обжалвано с частна жалба, като в момента по същата е висящо производство пред окръжния съд.
Мрежа за правна помощ към НМД ще продължи да публикува, в резюме, информация за всички свои стратегически дела и измененията в правната рамка, които произтичат от тях.
