В Долна Баня, между 21 и 26 октомври 2014 г. се проведе ежегодният лагер на младежка мрежа „Мегафон“. Атвор на статията, която ще имате удоволствието да прочетете е Михаела от Русе. Нека да видим през нейните очи какво участниците научиха през изминалите няколко дни.
Веднага след настаняването се събрахме в работната зала, в която щяхме да прекараме остатъка от дните ни в лагера. Там всички се запознахме чрез игра, в която трябваше да се представим като някой герой или просто като себе си. След това определихме правила, с които всички да бъдем съгласни. Накрая дойде време за вечеря и създаване на приятелства.
Още с отварянето на очите ни на втория ден вече нямахме търпение работата ни да започне. След кратката закуска се събрахме и абсолютно единодушно решихме, че всички ще отидем в Дубай, където ще запомним имената си. С връщането ни от там ни беше дадена първата задача – всеки трябваше да напише по две обяви – една „търся” и една ”предлагам” – умения. Дойде и момент, в който се разделихме на групи според това кой къде живее в България и всяка група трябваше да разкаже за младите хора в своето населено място. Малко по малко групата ни ставаше по-сплотена и всеки започваше да се чувства на точното място.
Когато се разделихме на „млади“ и „по-млади“, така че да извървим своите различни пътища до края на лагера, осъзнахме че си имаме група, но си нямаме талисман. Съвсем бързо се организирахме и взехме решение как да изглежда той (на снимката – с очилата). В края на деня разбрахме, че като група ни остава едно последно предизвикателство за деня – да преминем през сложен лабиринт като екип. Звучи трудно, но въпреки това се справихме. След вкусната вечеря, единственото, което ни липсваше беше малко забавление и понеже това го нямаше в програмата, решихме че сами ще го добавим.
В поредната приятна сутрин дойде ред и на сесиите от третия ден. В началото трябваше да откриваме прилики и разлики в 5 различни текста – различни примери от истинския свят. Нещото, което беше най-явно в тях, беше борбата за право на мнение и по-добър живот. В следващата сесия имахме възможност да си изберем по 2 картички, на които бяха изобразени права на децата, но ние трябваше да кажем кое според нас е истинско и кое – измислено. Така дойде и кулминацията на нашия лагер, а именно да научим какво е „Мегафон”, с какво се занимава и кой и как може да стане част от него.
С началото на четвъртия ден всеки си избра една от две теми, които набелязахме още преди идването ни. А именно – 1) правата на децата и 2) какви умения са нужни за работа с групи. Съответно денят на всяка от групите протече по различен начин.
В първата група (Правата на децата) имахме нов за нас обучител и разбира се започнахме с опознавателна игра. В нея всеки от нас трябваше да каже своето име и на кого или как е кръстен. Последва разпределянето ни по групи, като трябваше да разгледаме как държавата (институциите в нея), училището и възрастните гледат на правата на децата. След това се запознахме с това как обществото може да принуди някого (или група от хора) да стане аутсайдер. Денят на първата група беше завършен с филм, който разказваше историята на незаконно осиновено младо момиче, принудено да краде в чужбина.
Втора група (Умения за работа в група) започна с игра за лидерство, в която бяхме разделени на участници и наблюдатели. Наблюдатели имаше през целия ден, като във всяка сесия те бяха различни и в края й можеха да споделят това, което са видели. След нея имаше 3 ролеви игри въвеждащи в етапите, през които преминава една група. Те представяха формирането й (в нашия случай именно първи ден от академия за лидери), „бурята”, през която мина един екип във фирма за реклама и накрая „нормирането” на работата в тази фирма. След като всеки имаше шанса да види, а и да участва в една група, дойде ред на останалите етапи за обсъждане – изпълнението и края на групата. След тези няколко ползотворни сесии научихме каква е разликата между лидер и фасилитатор, и че краят на една група не винаги е лош. Той може да е също така в резултат на добре изпълнената работа и добрите умения на фасилитатора да насочва вече готовия екип в правилната посока.
Като част от вечерните забавленията решихме да добавим и дебати на различни теми, в които не всеки защитаваше своята гледна точка, но определено можеше да научи нещо ново.
Сутрешният ни поздрав на петия ден не беше обичайното „Добро утро”, а „Честит първи сняг”. Въпреки сърдитото време, всеки беше положително настроен за последния ни цял ден заедно. След като се раздвижихме получихме допълнителна информация за Мегафон и как всеки може да се включи там, където се чувства полезен. Имахме възможност и да разберем още малко за Бележника и лагерите на Мегафон. Дойде време и за обратна връзка – всеки имаше шанса да сподели какво е научил и как се е чувствал през изминалите няколко дни, като това беше също и нашата последна сесия.
Шестият ден, който всъщност беше само кратка сутрин, премина в много снимки, прегръдки и смесени емоции. Всички бяха тъжни от раздялата, но изпълнени с надежда за нови срещи.
