„Деца изследователи“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2023 – септември 2024г. екипи от младежи изследват шест значими теми, които самите те определиха като важни за тях и общността, в която живеят.
В рамките на месец февруари младежите изследваха значимата за тях тема ,,Психично здраве“. Те проведоха анкета, в която мнението си по въпроса споделиха 53 души, 40 от които техни връстници. От обобщените отговори на петте основни въпроса по темата произлезе мнението на анкетираните, с което ще ви запознаем.
За въвеждане в темата анкетираните бяха попитани какво за тях означава психично здрав човек. Едни от най-често посочваните фактори, по които се определя дали човек е психично здрав, според респондентите, са неговата увереност, възможността му да се приспособява към различни ситуации, намирайки решения, да може да бъде продуктивен в ежеднивието си. Освен това се посочва, че когато някой не е с влошено психично здраве обикновенно има и добро физическо състояние.
„Смятам, че това е човек, който успява да се справи с предизвикателни ситуации под въздействието на стрес…да умее да регулира емоциите, да се грижи за себе си, да поддържа здрави взаимоотношения, да има цел/мечти в живота си.“
Когато бяха попитани за това кои са най-честите причини за влошено психично здраве анкетираните отговориха, че едни от най-големите проблеми на младежите се крият в това, че не могат да споделят проблемите си и не могат да отработят преживените негативни ситуации. Посочва се, че чести причини за това са преживяване на страх, срам или просто не знаят към кого да се обърнат за подкрепа. Според респодентите, това е период от живота, в които много неща се променят и приспособяването към непрестанно променящата се вътрешна и външна среда може да бъде много голямо предизвикателство.
„Спред мен проблемите винаги са породени от много малки проблеми, които са се натрупали- дали липса на възрастен, на когото да имат доверие и да споделят тревоги, или нарушен сън и хранителен режим, травма от детството, тормоз в училище и т.н.“
На въпрос относно това какви са основните предизвикателства, които пречат на младежите да споделят за своите проблеми, анкетираните споделят, че освен срам и страх много често младежите не разпознават проблема , подценяват го или смятат, че е нещо, с което и сами могат да се справят.
„Понякога просто имам чувството, че когато искаме да бъдем чути никой не ни слуша, а когато ни слушат често не ни разбират и предпочитам да задържа всичко за себе си.“
Едни от най-разпознаваемите лица, според анкетираните, към които могат да се обърнат младежи, за да намерят подкрепа при влошено психично здраве са т.н. доверени възрастни, тоест към родители, учители, училищни психолизи. Посочени са също така и външни психолози, приятели, а някои младежи споделят, че за тях едно от най-добрите решения е спортът.
„За мен най-оптималният вариант е доверен възрастен – любим учител, (училищен) психолог, роднина, треньор“.
Последният въпрос беше свързан с необходимостта на младежите да се добави допълнителен час в образователния план, които много по-пряко да засяга темата.
Анкетираните, които са на мнение, че има нужда от този предмет се аргументират с това, че чрез него много от младежите ще имат възможността да се научат как да изразяват правилно емоциите си, към кого да се обръщат за подкрепа и по този начин ще се преодолее социалният страх около темата за психичното здраве.
„ За мен отговорът е „да“, по този начин децата ще са подготвени да се справят със своите проблемите и ще разпознават сигнали за проблем у своите съученици и ще научат стратегии и начини за справяне с тях.“
Отговорилите с „не“ пък са на мнение, че точно този час може да подтисне част от младежите или просто да се превърне в ненужен час, тъй като смятат, че никой няма да желае да говори по темата или да сподели каквото и да е пред съучниците си.
”Смятам, че и да има много хора няма да се чувстват комфортно да споделят за проблемите, дали училищни или не, пред още 20-30 души. По скоро предпочитам да се прави “реклама” на училищния психолог, за да може децата да знаят, че могат да се обърнат към него. Така че не – според мен няма нужда от такъв час, а просто от напомняне, че не са сами“.
Статията написа Тиана Кръстева от програма „Деца изследователи“
