„Пустите улици в ромските махали и дисциплината на останалите под карантина там хора изцяло се дължи на здравните медиатори, осъществили информационната кампания почти без предпазни средства“. Думите са на проф. Ивайло Търнев, световно признат изследовател в областта на неврологията, със забележителна професионална и административна кариера, наричан „баща“ на професията „здравен медиатор“ в България.“
Днес те са 240 българи, които работят в 130 общини на територията на 27 области. Зад всяко име крие конкретна човешка съдба, силен характер и паметни житейски истории. Световната пандемия и извънредното положение в България изведоха на преден план най-доброто у тях, показаха колко работливи, отговорни, инициативни са здравните медиатори. И скромни – не шумят, не са в окото на буйния медиен поток, но всеки ден са сред своите от общността. Всеки ден се срещат с тревоги, неразбиране, невежество, бедност, дори озлобление. И всеки ден преодоляват бариери в общуването, разговарят, информират, насочват, успокояват, убеждават, помагат с търпение и съпричастност, решават спорове и потушават конфликти, поддържат връзка със здравните власти по места, непрекъснато се консултират с колегите си от страната, търсят помощ от експертите от обединяващата ги гражданска организация – Националната мрежа на здравните медиатори.
Рожден ден по време на пандемия или за историята на Националната мрежа на здравните медиатори
Професията здравен медиатор е с повече от двадесетгодишна история в Европа. И независимо как се наричат хората, които я упражняват в различните страни – „интеркултурни посредници“ във Финландия, „образователи на етническите малцинства“ в Холандия, „санитарни медиатори“ в Румъния и Молдова, „здравни медиатори“ в Словакия, „теренни здравни работници“ в Сърбия – техните функции и задачи са сходни.
В България моделът на здравния медиатор започва като експеримент през 2001 година с пилотен проект на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“. „Тогава си мислехме, че това е модел, който няма да продължи много дълго, който ще изиграе своята роля при разясняването на здравната реформа, която започна тогава, че функциите на здравния медиатор в някакъв момент ще се изчерпят. За съжаление се оказа, че това не е така“, спомня си Цвета Петкова, сега експерт и член на Управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори. А защо за съжаление? Защото здравният медиатор още в самото начало като концепция е насочен към ромските общности, тъй като и тогава, а и сега те продължават да са сред най-бедните общности, с нисък образователен ценз и с висока безработица, често без жилища, с най-затруднен достъп до здравни грижи. „Да, затова казах за съжаление, защото мислeхме, че в някакъв момент функциите на здравния медиатор ще се изчерпят и нещата ще се развият благоприятно за здравната система и за достъпа до здравни грижи за всички“, пояснява Цвета Петкова и продължава: “Но се оказа, че това не само не се случи, а като че ли проблемите се задълбочиха, нуждата от здравните медиатори в ромските общности, както в големите квартали, така и в малките населени места, е изключително важна и нужна“.
През април 2007 година е учредена гражданската организация Националната мрежа на здравните медиатори. Регистрирана като сдружение, тя започва да се разширява, макар и бавно, получава подкрепа и от държавата. Това е един от емблематичните за България примери на проект, иницииран от малка гражданска организация, който се превръща в държавна политика. Днес, централната власт осигурява чрез държавния бюджет нужните средства на общините за заплати на здравните медиатори.
Създаването на професията „здравен медиатор” в България е свързано с името на проф. Ивайло Търнев. Той е със световно признание в неврологията, експерт по наследствени неврологични и метаболитни болести, ръководител на клиники и центрове за тяхното изследване. Част е от екипа на Александровска болница, консултант е на Националната здравна осигурителна каса по редки болести, преподава в Нов български университет, ръководи българските дружества по невромускулни заболявания и по епилепсия. Член на Световното дружество по невромускулни заболявания и Европейската мрежа по невромускулни заболявания. Откривател е на тринайсет редки наследствени заболявания, заради което получи българския медицински “Оскар” (2018) за цялостен принос. Като председател на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ именно той прокара пътя на здравните медиатори в България. През 2019 година професията влиза в Закона за здравето, което позволява ясно да бъдат разписани начинът на избор и назначаване на здравните медиатори, тяхната дейност, функции и контрол. Това са част и от гаранциите за постигане на устойчивост на професията. Българският модел на здравния медиатор има награди от Европейската комисия и от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, той е въведен в Македония, Словакия, Сърбия.
Кой и как може да стане здравен медиатор
Най-важното условие е здравният медиатор да принадлежи към общността, в която работи, да живее там и да познава спецификите, защото ромската общност е нехомогенна, с много различни групи и културни особености. И още – трябва да е комуникативен, деликатен, искрен и с позитивна енергия, да проявява съпричастност, уважение, честност и човечност. Защото в позицията на човек, който се занимава със здравни въпроси, понякога му се налага да навлиза в лични сфери на хората, да ги консултира по деликатни въпроси. И когато е почтен, с авторитет и лидерски качества, хората от общността му дават своето доверие.
Професията „здравен медиатор“ е записана в Националната класификация на професиите и длъжностите. За нея се кандидатства по утвърдени правила. Общинските администрации оповестяват своите намерения за разкриване на нови работни места и изпращат заявка с техния брой до Национална мрежа на здравните медиатори, като описват целевата група, в която ще работи здравният медиатор, готовността за провеждане на подбор в общината и възможността за заплащане на обучението на кандидатите. Националната мрежа на здравните медиатори съгласува със здравното министерство заявките на общините и след тяхното утвърждаване се формират комисиите за избор на кандидатите за здравни медиатори. Те включват представители на сдружението, на общините, лични лекари. След утвърждаване на кандидатите за здравни медиатори, те преминават обучение, полагат изпит и тези, които го издържат, получават сертификат, който им дава право да упражняват професията в своите населени места. Предварителният синхрон между институциите гарантира работата на новите медиатори, които общинските власти назначават с трудов договор.
Тази година се подготвят 45 здравни медиатори. Отворена е и поканата към желаещите нови общини за включване в програмата през 2021 година и за вече включени, но заявяващите допълнителни бюджетни позиции за здравни медиатори. Срокът за кандидатстване през 2020 г. е, както всяка година, до края на юни.
Какво работи здравният медиатор
По принцип здравният медиатор посредничи между общността и здравните и социални институции. Когато обаче се навлезе в детайлите, се оказва, че той прави много и различни дейности: консултира, насочва, придружава до здравни и социални институции, застъпва се пред медицински специалисти по конкретни казуси, в много близък контакт работи с институции като Регионална здравна инспекция, община, болнични заведения. Около медиатора се сформира групи от съмишленици и доброволци – например младежки или женски групи, които инициират различни общностни действия и които понякога стават катализатор на важни процеси и промени. Това са от онези невидими неща, които няма как да се опишат във формалните отчети за работата на здравния медиатор, но водят до същностния, дълбок ефект от дългогодишната работа на терен повече от 10 години. Срещу това медиаторите получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Сред един от първите здравни медиатори в страната е Петър Цветанов – работил е като такъв първо в родното си село, после във Вълчедръм и Монтана. Десет години той е председател на Управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори, в момента е заместник-председател на организацията, има висше образование по етнология. Сега повече от всякога е сред своите от общността – обяснява и настоява защо и как да се спазват мерките за предпазване от корона вируса, попълва списъци на крайно нуждаещи се, раздава помощи, прави дезинфекция на публични места, открива завръщащи се от чужбина, които на границата са подали непълна или неточна информация. Казва, че на институционално ниво нещата стават все по-координирани и ефективни, за разлика от първите дни, когато всеки е трябвало буквално да се справя сам с подръчни средства. Местната община вече ги е снабдила с маски, ръкавици и дезинфектанти, а очаква екипировката и от Националната мрежа на здравните медиатори, която ще включва костюми, очила, още дезинфектанти, предпазни ръкавици и маски. „Това, което ни помага сега, е извършената огромна работа в общността през изминалите години, личният авторитет и изграденото доверие помежду ни“, убедено анализира ситуацията Петър.
Колежката му Елеонора Димитрова от Златарица, област Велико Търново, го допълва: „Откакто сме в извънредно положение, ние нямаме нормален режим на живот Не, не се оплаквам, а се гордея с това, че сме изваяни ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, които неуморно мислят и живеят със случващото се в цял свят. Ставаме рано сутрин, молим се на Господ с цялата си душа и сърце, за да ни избави от болестта, даваме всичко от себе си на хората и институциите, прибираме се по домовете си изморени и гледаме да се наспим, за да сме бодри и свежи за новият ден. Замислям се, ако не беше създадена Национална мрежа на здравните медиатори, кой „ЛУД” щеше да се занимава с всички проблеми, които имаме, не само сега по време на пандемията, а като цяло!?“.
Подобен е и разказът на колегите им Ирина Илиева от Шумен, Катя Кирилова от Благоевград, Димитър Миланов от Трън – неспирно раздават брошури, маски, дезифектанти и храна, посещават адреси на поставени под карантина, съставят списъци на крайно нуждаещи се, шият маски, помагат за онлайн обучението на децата. Всички те, членовете на сдружение Националната мрежа на здравните медиатори, са хората, които по думите на Калина Василева „изпълват със смисъл популярната напоследък дума „солидарност“.
„Искрено се надявам, че и здравното министерство няма да забрави здравните медиатори, които са с минимални работни заплати. Отправили сме предложение те също да бъдат сред стимулираните, за да бъде оценен трудът им на първа линия“, казва и Цвета Петкова, член на Управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори.
Организацията продължава да набира средства, за да оборудва с лични предпазни средства медиаторите, работещите на терен.
Точно в ситуации като днешната – кризата с корона вируса – най-ясно проличава смисълът от работата на здравните медиатори и на гражданската организация, която ги обединява – да има изградена мрежа от отговорни хора в цялата страна, които работят на най-горещата първа линия и безусловно се включат в рискови, дори мисионерски дейности. И го правят, не защото здравното медиаторство за тях е професия. А защото е мисия.
Автор: Росинка Проданова, регионален кореспондент на НПО Портала за Югозападна България
*Използвани са снимки от официалния сайт на Националната мрежа на здравните медиатори и от личните фейсбук профили на проф. Ивайло Търнев, Катя Кирилова и Димитър Миланов.
Разгледайте галерията: