Министър Кписарова, в каква посока ще тръгне българското образование под ваше ръководство?
Основното, което искаме да направим, е да повишим качеството, като запазим добрите традиции на образованието. Отдавна то е от основните приоритети на държавата и нашите ученици и студенти винаги са били водещи на различни международни форуми. Можем да се похвалим с това, че когато се правят различни проучвания, сме на първите 10 места по средно и висше образование. Не случайно нашите специалисти толкова се търсят в чужбина, така че губим млади, умни и талантливи хора. Считам, че трябва да започнем с новия закон за средно образование. Насочваме вниманието си към него, защото това е гръбнакът на образованието за всяка държава. Ако имаме качествени, грамотни и мотивирани ученици, те продължават после и в университетите. Иначе няма как да напълним вузовете. Нашият екип иска да работи за максимално добър закон, като даде максимални възможности за развитие на новите идеи и тенденции в образованието. Хората вече не искат един учебник, който да научат наизуст. Искаме да мотивираме младите хора в творческо мислене, предприемачество, така че да се реализират в професията и в живота. Трябва да подчертая, че законът за средното образование ще бъде свързан и със закона за професионалното образование. Изключително важно е хората, които завършват професионално образование, да бъдат полезни за икономиката и държавата. Ако този човек се реализира веднага след завършването си, той би останал в България. Ако няма реализация, нормално е да търси други пътища.
В този ред на мисли какво ще запазите от законопроекта, който вашите предшественици изготвиха?
Когато дойде следващото правителство или министър, трябва да се надгражда. Не считам, че трябва да махаме всичко. Трябва да запазваме доброто. Да видим кое не е функционирало както трябва и да надграждаме. Например финансирането и делегираните бюджети. Те трябва да се оптимизират. Когато те влязоха, изиграха своята положителна роля. Но ситуациите, хората и икономиката се развиват. Затова трябва да се оптимизира приложението на делегираните бюджети. Да обвържем с качество финансирането на училищата, а не само с брой ученици. В момента в елитните гимназии се събират много деца. Съответно парите следват учениците и училището просперира. Дай Боже така да продължава, но трябва да помислим и за малките училища. Има региони, където трудно се развива образователната система. Трябва да има защитени училища и училища, които държавата финансира, но те изпълняват своята функция за развитието на даден отрасъл. Например имаме хиляди асансьори в България, а такова професионално образование – за асансьорни техници, няма. Ние трябва да мотивираме децата да учат това, защото те веднага ще се реализират. Няма да получават лоши заплати. Могат да развият и собствена фирма, т.е. така ще развием и предприемачеството. Образованието трябва да е свързано с бизнеса и с икономическото състояние. Професионалните училища не могат да бъдат само държавни или само общински. Трябва да има такива с държавно значение, които да спомагат за развитието на икономиката. Трябва да разрешим и на общините да създават такива училища, защото всеки регион има своя специфика. Да кажем животновъдство, зеленчукопроизводство и др. Нека там да има такова профилиране. Нека общините създават такива профили, а държавата да има право на регулация.
Ще бъдат ли финансирани частните училища от 2016 г.?
Аз казвам 3 думи – справедливост, солидарност и съпричастност. Защото в момента трябва да се създадат условия за развитие на българското образование. Засега нямаме възможност да отделяме средства, които понякога даже не са достатъчни за държавните училища. Ще кажете, имат избор да си дават децата в частно училище. Хората, които го правят, също плащат данъци, но техните деца не получават субсидия. Родителите имат право на избор – ако искат, да си дадат детето в държавно училище. Тогава то ще получава субсидия. Разбира се, когато се развие достатъчно системата и имаме пари, могат да бъдат подпомогнати частните училища под дадена форма. За мен по-важно в момента е не кого ще финансираме, а какъв ще бъде нашият контрол. Без контрол ние не можем да гарантираме качество. Няма ли качество, няма развитие напред. За гарантиране на качеството си мисля и други неща. Много е лесно да работи с отличните ученици. Те са дошли в първи клас, но могат да четат и пишат. Справят се перфектно. На всеки учител му е приятно да работи с тях. От друга страна в трудните региони идват деца, които не могат да напишат името си. Трудно разбират български език и ние до 4-и клас, ако ги научим да четат и да пишат, да знаят по „Човек и природа“ и да покрият норматива на външното оценяване, това е героизъм. Не бива финансирането да бъде обвързано само с броя на учениците или само с резултатите. Трябва да бъде обвързано с премерената стойност. От нивото, от което си взел ученика в четвърти клас, на какво ниво го пускаш в седми клас.
Какво ще представлява рейтингът на училищата?
Обмисляме в момента как да става тази премерена стойност така, че да се дават по-големи субсидии на добрите училища. Съответно и учителите да получават и по-големи заплати. Не е справедливо да има дисреренциация спрямо това в кое училище преподаваш. Би следвало оценката да бъде според това на какво си научил децата. Системата ще се въведе първо в училищата между 4-и и 7-и клас.
А ако едно училище не се справя добре според този рейтинг и съответно не получава пари?
Търсят се причините. Трябва да се види нивото на преподавателите, да се срещнем с директора и да бъдат взети мерки. Дали с индивидуална работа с учениците или с друго. Тези деца трябва да се мотивират пак да дойдат на училище. Защото тези 25%, които покриха не образователния минимум в 4-и клас, са застрашени от отпадане от училище.
Излязоха резултатите от външните оценявания и матурите. Доволна ли сте от нивото на учениците?
Извиках експертите и ги помолих да ми направят анализ в сравнение с минали години. Не мога да кажа, че резултатите са по-добри от преди, но в никакъв случай не са по-зле. Запазва се права линия според графиките. Какво се случи тази година? За четвъртокласниците беше голям стрес, че са се справили по-зле от предни години. За първа година ние повишихме нивото на теста. И то не със сложни, а с отворени въпроси. Тоест децата за първа година разсъждаваха върху текст. Правиха изводи. Това ги кара да мислят творчески. Това беше изключително важно за нас, защото е важно да мислим творчески и да имаме идеи. Оказва се, че децата много по-лесно възпроизвеждат нещо, научено наизуст, а мисленето го няма. Изводът е, че учителите трябва да работят повече върху творческото мислене на децата. Ако в следващите 3-4 години ги учим на мислене, анализ, причинно-следствени връзки, те ще покажат прекрасни резултати. Това са умни деца. Не бива да ги затваряме в системата.
Трябва ли нещо да се промени в изпитите за следващата година?
Добре се провеждат и резултатите са добри. Оценките, които децата получават, са реални. Трябва да залазим тази традиция. Не бива всяка година да се прави реформа в образованието. Това е невероятен стрес за преподавателите и учениците. Ти трябва да знаеш с какво ще завършиш, когато започнеш да учиш. Всяка година леко повишаваме нивото на трудност.
Ще има ли еднаква скала за изпитите за всяка година?
Всяка година нивото на въпросите е различно. Ние гледаме постоянно да усложняваме изпитите и ако направим една такава скала, тя ще важи за една или две години. Тя също ще остарее, както учебниците и помагалата. Затова е по-добре да е адаптивна. По принцип за всеки въпрос трябва да има скала. Още по-сложна система, която обаче е по-справедлива. Засега това не може да се направи. Тепърва ще мислим с екипите дали може да се изготви единна скала, която да важи 1 -2 години.
Ще продължите ли политиката за вкарване на целодневна организация на учебния процес до 7-и клас?
Това е добра политика. Децата е хубаво да бъдат повече заедно. Да бъдат в своята среда, да си учат уроците и да им бъде помагано. Иска ми се да има повече спорт и културномасова работа. Това е добре за децата и ще осигури спокойствие на родителите.
Ще ходят ли 4-годишните деца на училище?
Те трябва да играят. Наша грешка е, че го обявяваме като училище. То се води възпитание в детската градина. Амбицията ми е ако успеем да вкараме възпитание за 5- и 6-годишните деца, това ще бъде постижение за развитието на образованието. За по-малките бихме мислили по-нататък. Засега нямаме нито финансов ресурс, нито подготвени кадри за това. А и детските градини не стигат.
Източник: telegraph.bg
