– Г-жо Дамянова, как ще осигурите достатъчно помещения за целодневно обучение? Тази есен го въвеждате във II клас, въпреки че стаи в училищата с много деца и сега не стигат, а имате амбицията да стигнете до VII клас…
– Целодневното обучение се въвежда поетапно. Вече го направихме за децата в I клас. От догодина ще стане възможно и за II клас. По принцип училищата са задължени да осигурят условия за целодневна организация. В момента има такива с много деца, но има и други, които нямат достатъчно. Обсъждаме възможността училища с много деца и недостатъчна база да могат да ползват за целодневното обучение помещения на съседно училище с малко ученици.
Целодневната организация не е задължителна за учениците, а по желание. Трябва да се подходи в интерес на детето. Нека си представим какво е важно за едно дете – родителите му са на работа, детето трябва да бъде подготвено, не просто обгрижено и отгледано. Там, където има силни страни, те да бъдат развити, там, където има дефицити, да бъдат подпомогнати. Днес, като излязат от училище, голяма част от децата отиват в моловете или скитат по улиците. Целодневната организация означава и повече занимания по интереси. Затова в концепцията си сме заложили и развитието на центрове за личностно развитие и творчество.
– Ще има ли градове, които заради липса на сграден фонд ще получат отсрочка за въвеждането на целодневното обучение във II клас, гакто беше и с I глас?
– Както казах, училищата трябва да осигурят тези условия поетапно, Но тази инвестиция, както и постепенното намаляване възрастта за задължителен обхват на децата в предучилищно образование, започвайки от 5 г., показват ясно отношението на правителството към ранното детско развитие и това, че образованието е приоритет. В много европейски държави част от целодневната форма се поема от родителя. В България въпреки кризата сме я осигурили от държавния бюджет. Защото искаме децата да са подготвени, а техните родители да са спокойни.
– Ще се осигурява ли транспорт за децата от селата без школа до средищното училище и за заниманията след редовните занятия?
– Равният достъп означава точно това – ангажимент от страна на държавата за поемането транспорта на тези деца. Това и в момента се прави. А от тази година правителството осигури и средства за транспорта за 5- и 6-годишните деца. Нещо, което до този момент не се правеше, независимо че задължителната предучилищна подготовка за децата, навършили 6 г., е въведена преди доста години.
– Ще стигне ли издръжката от 427 лева на дете за следобедните занятия?
– Средствата ни кога не са достатъчни и имаме затруднения с тези 427 лева. Искаме парите да са повече, но такива са финансовите условия в криза. Следващите години ще се постараем това да бъде компенсирано.
– Защо се въвежда училище само до X клас?
– Основното образование според бъдещия закон вече ще завършва с година по-рано – в VII клас. Това значи, че всички основни училища, които сега са до VIII клас, ще загубят 1 година, както и ученици, и работни места. С новия закон тези основни училища ще имат право да се преобразуват и да обучават от I до X клас. Така, от една страна, децата ще останат със семействата си, а няма да напуснат образователната система поради това, че трябва да се преместят в друго населено място, да пътуват, което е свързано и със средства. Отдруга страна – запазваме работните места на учителите и може би създаваме нови. Това, че училището е до X клас, не значи, че децата ще учат само толкова. След това те ще се преместят в професионална, в профилирана гимназия или в средно училище до XII клас, където ще могат да получат средно образование. За съжаление 14% от младежите отпадат от системата още в VIII клас.
Трябва да осигурим условия да ги задържим в училище. В конституцията се казва, училищното обучение до 16 г. е задължително. Обвързахме тази задължителна възраст за обучение с даването на документ за завършване на етап.
– Не се ли притеснявате, че много тийнейджъри ще отпаднат от училище след първия гимназиален етап?
– Категорично не. Диплома за средно образование те ще получават след успешно завършен XII клас, както е сега. Това, което осигуряваме с двата етапа освен получаване на удостоверение за завършен етап, е и по-голяма мобилност. Ако до X клас си учил в едно училище, а след това си решил например да учиш професия, ще имаш възможност да го направиш. Няма да се налага полагането на приравнителни изпити по предметите от общообразователната подготовка, тъй като до X клас тя ще бъде еднаква за всички. Двата етапа дават повече възможности за избор. В първия има повече задължителна подготовка – от 70 до 85% в зависимост от типовия учебен план на училището. Останалите часове ще се използват за нов вид подготовка – разширена. Тя може да се използва за разширяване и за затвърждаване на знанията и уменията от общообразователната подготовка в съответствие с интересите и потребностите на учениците, като може да включва часове за гражданско образование, предприемачество, здравно образование и др. Учебните програми ще се разработват и утвърждават на училищно равнище. В края на първия гимназиален етап приключва обучението по общообразователните предмети, с изключение на български и литература, математика, чужд език, гражданско образование и физическо възпитание и спорт. При втория етап разширяваме още повече училищната автономия – часовете за ЗИП (за профилирана и разширена подготовка) ще представляват около 60% от задължителните учебни часове.
– Не е ли несправедливо да ограничавате от 8 на 3 броя на предметите, които могат да се избират за втората задължителна матура?
– Затова има профилирана подготовка в XI и XII клас. Учениците ще избират между предметите, по които са учили допълнителни часове, по които са надграждали знанията си. Даваме им възможност да положат и до 2 допълнителни зрелостни изпита по желание, като предвиждаме включване дори на нови възможни предмети – информатика, инсрормационни технологии, предприемачество, изкуства, спорт. Защо да е несправедливо? Сега на матура по география например възпитаниците на една част от професионалните гимназии не показват добри резултати. От X клас те имат специални предмети, свързани с професиите им. Защо този изпит да не е по просресията им. След като са избрали да се профилират по дадени предмети, е логично да се явят на изпит по някой от тях. Това е и пътека за приемственост между висшето и средното образование.
– До 8-10 г. огромен процент от сегашните учители ще са пенсионери, а няма особено много млади, желаещи да ги наследят. Как ще решите този проблем?
– Визията ни за детската градина и училището на XXI век отрежда нова роля на учителя. От експерт, преподаващ, разпореждащ той трябва да стане подкрепящ, мотивиращ, провокиращ. Това ще се случи със задължителната квалификация, която ще бъде своеобразна система за стимулиране развитието на нови компетентности на съвременния учител, който стои не „пред“ и не „зад“, а „до“, „редом“ с ученика и е негов партньор. Предвиждаме да има и т.нар. бърза писта за кариерно израстване, за да може учителите да бъдат стимулирани да се развиват и квалифицират. В момента те трябва да чакат 10 г., за да израснат до старши учител. Много от тях имат по 2-3 специализации и магистратури и пак стоят на начално ниво. Това е една от стъпките, които предприемаме за връщане на младия учител в училище. Разбира се, на този въпрос трябва да гледаме комплексно. Но трябва да имаме предвид, че учителят е лидер на промяната.
– Какво ще представлява единната система за оценяване в училищата?
– За да има съизмеримост на резултатите и да можем да инспектираме качеството, трябва да създадем такава система. Някои училища в България, като Американския колеж например, имат добър опит, който е добре да бъде използван.
Сега тройката в едно училище не е равна на тройката в друго. Затова и много често имаме разминаване в резултатите от текущото изпитване и тези от външното оценяване и международните изследвания. Как да измерим качеството? Сега в училище се оценява сумативно, чрез изпитвания. Резултатът – учениците учат за оценка, а не за знания и умения. В концепцията залагаме на формиращото оценяване, което отчита усилията, които детето влага, знанията, уменията и отношението към самата работа, активността на ученика.
– Какво се случи с ученическите чанти? Нали щяхте да въвеждате праг за тежестта?
– В стандарта за учебниците и учебните помагала към закона ще поставим съответните изисквания за тежестта след консултиране и с лекарите. Тогава производителите на чанти също ще обърнат внимание, защото не може да се произвеждат раници, които празни да тежат 2 килограма.
Източник: В. Телеграф, Станислав Димов
