Адвокат Миглена Балджиева, ръководител на секция ” Международни случаи” в българския клон на Международна социална служба разказва в интервю за в. “Жълт труд” за казусите, по които организацията работи.
Международна социална служба – МСС (International Social Service – ISS) е неправителствена организация, основана през 1924 г. в Женева, за да предоставя подкрепа на деца и семейства, останали разделени след Първата световна война. След Втората световна война МСС се затвърждава като световна мрежа от над 140 организации в почти всички държави, която помага на хиляди деца и семейства, изпитващи затруднения в резултат на доброволна или насилствена миграция, военни действия и конфликти. През 50-те години организацията подпомага събирането на гръцките деца, принудени да напуснат страната със семействата си след края на Гражданската война от 1946-1949 г. През 70-те години МСС оказва психосоциална помощ, правно консултиране и финансова подкрепа на бягащи от диктатурите в Чили, Аржентина и Уругвай. През същия период помага на над 4000 виетнамски бежанци, достигнали Хонконг, да се съберат със семействата си.
В наши дни организацията е подкрепила група британски жени да установят контакт с бившите си съпрузи в Либия, които са им разрешили веднъж в годината да се срещат с децата си, отвлечени в Африка. В тази инициатива е включена и българска майка, чиято дъщеря е отвлечена от баща си. Тази подкрепа намери израз в документалния филм, озаглавен ” Откраднатите деца “, излъчен по телевизия SKY News през 2010 г.
– Адвокат Балджиева, откога съществува МСС-България и с какво се занимава?
– МСС-България е българска фондация, създадена през2002 г., която през 2012 г. стана клон на международната мрежа. Работим по случаи на деца и семейства в трансгранична ситуация, като посредничим между съдилищата и социалните служби в България и техните аналогични структури в чужбина, за да се предоставят социални доклади и друга информация за детето, която да послужи в негов интерес. През последните 12 години МСС-България е помогнала на повече от 1200 деца и техните семейства, които живеят вразличнистрани. Средно годишно работим по около 150 международни случая, които основно засягат деца на разведени или разделени родители, деца в риск, без документи, непридружени, жертва на насилие.
– За какви дела ви търсят най-често?
– Напоследък за дела, свързани със заместващо съгласие – например майката и детето желаят да се преместят да живеят в друга държава, но бащата отказва да даде съгласие за издаване на паспорт и съответно за пътуване на детето в чужбина. За да вземе съдът решение, той трябва да получи социален доклад от съответните служби на държавата, къде то майката вече се е установила Всъщност ние посредничим между българския съд и съответната социална служба Голяма група от случаите през последните години са свързани с реинтеграция на дете в семейството на родителите му, които живеят и работят извън страната.
– Какво означава това?
– Много българи заминаха в чужбина по икономически причини. Сега вече, стъпвайки си на краката, те решават да си вземат при тях децата, които са оставени при баби, лели или сами се гледат. Тези деца обаче се смятат от Отдела за закрила на детето за деца в риск и са настанени по съдебен ред в семейството на бабата и дядото, за да могат те евентуално да вземат помощи за тях. Това е формално, но когато стане въпрос за реинтеграция в семейството в съответната държава, Отделът за закрила на детето трябва да прекрати тази мярка, а за да я прекрати, трябва да се мине през съдебна процедура и съдът трябва да получи информация какво се е случило, че детето вече не е в риск…
– Бихте ли ни разказали подобен случай?
– Такава е историята на Катя и Маги (имената на децата са сменени – бел. ред.) През 2008 г. сестрите са настанени в приемно семейство, защото майката често ги оставяла без надзор, а бащата бил в затвора. Три години по-късно майката иска от Отдела за закрила на детето да върне децата й в новото семейство, което е създала в Германия. Тогава Отделът се обръща за съдействие към МССБългария за изготвяне на доклад за майката от социалната служба по неин адрес в Германия. Потърсихме съдействие от немския клон на организацията. От изготвения доклад стана ясно, че немските социални работници не се противопоставят Катя и Маги да живеят с майка си. С посредничеството на МСС-България Районният съд прекрати настаняването на децата в приемното семейство и майката ги отведе в Германия. Нещата не приключват дотук. През септември 2014 г. МСС-Германия изпрати актуална информация за момичетата. Те вече живеят с майка си и след завършване на шестмесечен курс по немски ще продължат образованието си в пети клас на немско училище. Това е една история с щастлив край.
– А какъв е случаят с момичето, отвлечено в Либия от своя баща?
– Става дума за група от двайсетина майки от Великобритания, чиито деца са отвлечени от бащите в Африка. Те нямаха нито правен, нито какъвто и да било друг механизъм да потърсят отговорност и да поискат евентуално връщане на децата. Тогава английското и либийското правителство, посредством 2 неправителствени организации в съответните страни,подписаха споразумение, че всяка година тази група майки ще посещава Либия в рамките на 2 седмици, а либийците поеха ангажимент да организират срещата между децата и майките. По това време имахме аналогичен случай с българка и дете, отвлечено от бащата либиец. Те имаха 2 деца – момче и момиче. Бащата беше успял да отвлече само момиченцето. Поискахме от английските колеги да включат и нашата майка в групата и тогава тя пътува, заедно с бабата на детето по майчина линия, за 2 седмици в Либия. За съжаление поради военния конфликт този проект беше спрян. Доколкото знам, все още съществува идеята за продължаването му, но засега всичко е блокирано. Бащата не иска да върне детето, според шериатското право при раздяла на родителите то задължително минава под грижите на бащата, а ако той почине, ги поема бабата по бащина линия. Ако тя не желае, не може или е починала, евентуално правата могат да се дадат на майката, но тя трябва да живее в съответната държава. А и нека не забравяме, че тези деца нямат спомен от Европа, защото са били малки, те харесват начина си на живот, приемат го за съвсем нормален.
– Звучи поучително за българките, които се омъжват в арабските страни. Какво става с отвлечените деца, които не са виждали майките си с години?
Наскоро имахме и друг интересен случай с дете, отвлечено от арабския си баща, и то от много години -16. Беше родено в България, после семейството заминало за Ливан. По някакви причини майката се връща у нас, а бащата остава там и задържа детето, отказвайки всякакъв контакт. Майката прави хиляди опити да се свърже с детето – изпраща подаръци, търси връзка чрез посолството, чрез външно министерство, дори стига дотам, че отива в Ливан, но е пребита на улицата и едва се връща в България. Преди година и нещо съвсем случайно намира информация в интернет, че дъщеря й е в Швейцария. От тяхната Международна социална служба издирват момичето, оказва се, че то се е преместило заедно с новото семейство на баща си. Започна интензивна работа за евентуално възстановяване на контактите между майката и детето, но точно тук нещата станаха най-деликатни. Детето трябваше да бъде подготвено, защото не знаехме какво му е казвано през тези 16 години. Можеше да мисли, че майка му е починала или, че го е изоставила, както се и оказа – момичето беше настроено, че майка му не се интересува от него.
– Какво се случи в края на краищата?
– Майката нямаше търпение нещата да се случат и малко ги преsира. Бащата, предупреден от швейцарските социални служби, с които всеки знае, че е по-добре да си сътрудничи, се беше обадил на майката по телефона и се беше опитал да разговаря с нея да бъде търпелива. Тя обаче, след всичките тези години, беше настъпателна и конфликтът се задълбочи. Докато са се карали, той е пуснал високоговорителя на телефона и детето беше чуло как майка му крещи… Не може изведнъж да кажеш на дете, привързано към бащата, че майка му не е лоша, че наистина го е търсила, защото няма да повярва. Дадохме идея на майката да напише картичка за Коледа, да сложи и снимки на новото си семейство, на сина си. Тя се беше подписала отдолу с “твоята истинска майка”. Това беше много стресиращо за детето и то се дръпна, отказа да продължи контакта. Жалко, майката беше на финалната права, а не прояви още малко търпение.
– Вашата работа ми се струва повече социална, отколкото юридическа.
– Имаме много случаи по издаване на акт за раждане на дете в чужбина или поставяне на апостил на вече издаден акт за раждане в чужбина. Без това е много трудно, когато детето се върне в България, да му бъдат издадени наши документи, да се запише при личен лекар, да му се направят имунизации, да тръгне на детска градина или училище. С документите, които определят личния статус на детето, родено в чужбина, не се занимава нито една институция в държавата, нито консулските отдели! Социални функции изпълнява МСС по целия свят. Веднъж ми се обади по телефона хирург от Швейцария. Каза, че е оперирал тежка сколиоза на еди кое си дете, то в момента се възстановява в неговата клиника, но трябва да се върне в България. Хирургът искаше да бъде сигурен, че у нас детето ще получи необходимата рехабилитация. Представяте ли си! Тогава се свързахме с Министерството на здравеопазването и ортопедичната болница в Горна баня, един изключително мил професор пое грижата и когато детето кацна в София, беше откарано направо там, а швейцаре цът изпрати цялата документация.
– Много ли са случаите, когато се проявява подобна лична ангажираност?
– Обадиха ни се веднъж от затвор в Испания, където изтърпяваше присъда българин с онкологично заболяване в напреднала фаза. Смятаха да го освободят предсрочно, за да може да изкара последните си дни при близките си. Ние се наехме да направим контакт с тях – дали са готови да го приемат, имат ли възможност, искат ли. Информирахме ги за полетите, той си дойде, бяха му поели дори разноските по самолета, и вероятно е починал. А можеха просто да го освободят и да го изхвърлят на улицата…
– Намесата в бракоразводни дела обикновено е неприятна. Случвало ли ви се е да спрете развод?
– Не, но благодарение на социалните доклади понякога родителите стигат до споразумение. Семейство българи беше живяло в Дубай. Майката не могла да свикне там и си беше дошла. Искаше дъщерята също да се върне, а бащата да плаща много голяма издръжка. Той не беше съгласен, защото момичето получаваше много добро образование и се чувстваше добре. Съдът изиска социален доклад и тамошните служби го изпратиха.
Той беше повече от 30 страници! Вътре бяха не само твърденията на бащата, както обикновено се прави, но и справки от полицията, че е нямал проблеми със закона, от работодателя му, от здравните служби, мнения на съседи колеги – всичко за живота му неговия и на детето. Когато видя доклада, майката се съгласи на споразумение дъщерята да остане при бащата и да си идва през ваканциите. Много хора си мислят при развод, че когато другият е в чужбина, съдът няма как да разбере какво се случва, но не е така.
– Какво представлява проектът “Правосъдието – приятел на детето”?
– По него работим от 2 години, разработен е от МСС. Крайната цел е да се изработят стандарти, които да гарантират правата на детето и да бъдат защитени неговите интереси при развод, раздяла, определяне на родителските права. Обучаваме съдиите, изготвяме програми, които ще предложим на държавата, адаптираме съдебни зали, което е голям пробив в съдебната система. В пет съдилища вече имаме детски стаи, които са обзаведени с диванчета, с картинки, книги, игри, моливи за рисуване. Изслушванията на децата не стават в съдебната зала, която е стресираща за тях, а в тези стаи, в присъствието на съдия, който е без тога, и на секретар. Такива стаи има във Велико Търново, Бургас, Златоград, Хасково и Бяла Слатина.
Източник: в. “Жълт труд”
Снимка: freeimages.com/Greenbay
